Решение № 7181 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11373/2016 г.

Решение № 7181 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11373/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и "К. Б." ЕООД със седалище в град С. против решение № 5408/26.07.2016 г. на Административен съд С.-град, с което е отменено уведомително писмо изх. № 02-220-2600/4315 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. в частта, с която се намалява финансовото подпомагане по подаденото заявление за БЗС 11658-273-1, БЗС 15117-61-1-3 и БЗС 15117-63-1-1 и преписката е върната в тази й част на ДФЗ за ново произнасяне и е отхвърлена жалбата на "К. Б." ЕООД в останалата част. В касационните жалби се правят възражения за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. "К. Б." ЕООД в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Я. Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, подадена от административния орган и претендира присъждане на разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Мотивира се, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства, заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и е отчел доводите на страните и съобразявайки материалноправната уредба е извел верен правен извод за частичната незаконосъобразност на уведомителното писмо. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "К. Б." ЕООД против уведомително писмо изх. № 02-220-2600/4315 от 29.09.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С него са извършени откази и одобряване на финансова помощ за кампания 2014 г. по четири мерки: По първата СЕПП - при поискана финансова помощ от 149618.51 лева е отказана цялата сума. По втората НР1 е поискана сума от 26896.94 лева, като е оторизирана сума в размер на 20909.40 лева, по СПП е поискана сума от 3987 лева, изплатени са 3668.04 лева, а по НР2 е отказана цялата заявена сума от 10801.98 лева и е наложена санкция за бъдещ период по тази мярка в размер на 4601.27 лева. Отказването на финансовата помощ е обосновано с обстоятелството, че заявените от дружеството площи не се стопанисват. Възраженията са, че заявените площи се обработват и се поддържат в добро земеделско и екологично състояние. В жалбата се поддържа, че административният акт е немотивиран, тъй като не били посочени правните и фактически основания за постановяването му. Поискано е от съда назначаване на съдебно-техническа експертиза с конкретни задачи. Съдът е събрал административната преписка, включваща три групи доказателства: първата е заявлението за подпомагане и приложенията към него. Втората са заповедта на административния орган за извършване на проверка на място, контролния лист от извършената такава и изричен писмен отказ, изготвен от представител на бенефициента да го подпише. Третата са доказателствата за извършена процедура по изясняване и отстраняване на констатирани при административните проверки застъпвания. Отделно от това съдът е допуснал, изслушал и приел заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза. Въз основа на събраните в пълнота доказателства е направил и правните си изводи. Счел е за неоснователно възражението на търговското дружество за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно формата на акта, тъй като в него са посочени площите, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка схема и съдържа правните основания за отказ от финансиране. Посочено е, че административната преписка съдържа всички фактически основания за отказа, които са цитирани в уведомителното писмо и не следва да бъдат преповтаряни. В същото време обаче е приел наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК по отношение на БЗС 11658-273-1, БЗС 15117-61-1-3 и БЗС 15117-63-1-1. Мотивирал се е, че по отношение на тези БЗС липсват достатъчно доказателства относно тяхното състояние към момента на проверката на място, за да бъде установена тяхната допустимост. Посочено е, че по отношение на БЗС 11658-273-1 липсва основание за квалифицирането му като недопустима площ, тъй като плевелите и високите треви не съставляват нормативно установено условие за недопустимост по Наредба № 5/2010 г. Като е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 АПК за служебно събиране на доказателства и изясняване на фактите и обстоятелствата по отношение на горепосочените три блока на земеделско стопанство, съдът е отменил уведомителното писмо в тази му част и е върнал преписката на ДФЗ за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно, но само в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомителното писмо. В останалата част решението ще следва да бъде отменено и вместо него да бъде отхвърлена жалбата по следните съображения: В касационната жалба на "К. Б." ЕООД отново се твърди липса на мотиви в административния акт. Възражението е неоснователно. Административният акт съдържа мотиви за всяка една от четирите мерки поотделно в текстова част, а по отношение на СЕПП, НР1 и НР2 и в табличен вид. Данните в таблиците сочат всички обстоятелства, имащи значение за определяне на размера на финансовата помощ и съответно прилагането на института на намаления и изключвания по чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на ЕК и чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. на ЕК: идентификационен номер на парцела, площта му съгласно подадената декларация; допустимата за подпомагане площ след извършените административни проверки и проверка на място и недопустимата за подпомагане площ. Ето защо твърденията, че актът не е подкрепен с фактическа и правна мотивировка са изцяло необосновани и голословни. Приложени са и разпоредбите на националното право. Заявлението е подложено на изискуемите се по чл. 37, ал. 1 ЗПЗП административни проверки и проверка на място на декларираните парцели по подаденото заявление за подпомагане. Данните от тези проверки напълно кореспондират с мотивите на административния орган. Изцяло неоснователни са всички разсъждения в касационната жалба за проверките на място и връчването на контролните доклади на съответния земеделски производител. Проверка на място е предвидена в нормата на чл. 37, ал. 3 ЗПЗП. Тя обхваща минимум 5 на сто от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Дружеството е попаднало в тези 5 % и по отношение на него са извършени две проверки на място от експерти от РТИ Я. и РТИ К.. Възражение относно неспазването на процедурата, установена в чл. 28, ал. 2 от Регламент 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор е неоснователно. В случая "К. Б." ЕООД е подало заявление за подпомагане с таблица на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира, като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. По подаденото от дружеството общо заявление за подпомагане за 2014 г. е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. От друга страна касаторът е попаднал в извадката от проекти по метода анализ на риска, за което са му били извършени проверки на място, с което твърдението, че не е спазена процедурата по чл. 28, ал. 2 от Регламент 1122/2009 г. е неоснователно. Съобразно заповед № 269734 от 17.11.2014 г. на Регионалния технически инспекторат - К. е извършена проверка на място в периода 17.11.-28.11.2014 г. като въз основа на извършени замервания на площта на заявените парцели с GPS е установено, че има измерени недопустими площи. Резултатите от проверката са обективирани в приетия като доказателство по делото контролен лист за проверка на място, подписан без възражения от присъствалия на проверката пълномощник на касатора. Със заповед № 269735 от 24.10.2014 г. на РТИ - Я. е извършена проверка на място в периода 27.10-13.112014 г. на други заявени от дружеството парцели. В резултат на измерванията експертите са установили, че има обрасли с гъсти храсти места, силно каменливи и ерозирали терени, останки от военно съоръжение и др., които констатации са подробно описани за всеки един парцел в изготвения контролен лист. Същият е бил предявен на представител на дружеството, който е написал възражение, в което е посочил, че не е съгласен с констатациите, отказва да подпише контролния лист и ще бъде подадено допълнително възражение в законоустановения срок. За констатираните несъответствия при извършените две проверки на място кандидатът е бил уведомен с писма изх. № 01-282-2600/766 от 25.11.2014 г. и изх. № 01-092-2600/486 от 1.12.2014 г. Резултатите от проверките са обективирани в контролни листове, които представляват "контролен доклад" по смисъла на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, притежаващ всички задължителни реквизити, изисквани от регламента. От тях става ясно, че дружеството е било уведомено за тях. При проверката от РТИ К. е отразено уведомяването на резултатите, като е приложено и уведомително писмо до управителката с копие от контролния лист. Възражения не са направени. При проверката от РТИ Я. под формата на забележка, експертът е отбелязъл в листа, че на 20.11.0214 г. идентифицираното упълномощено лице е запознато с резултатите от проверката, но е отказал да се подпише, поради несъгласие с резултатите и е представил възражение. В него саморъчно е вписан отказ да се подпише контролния лист, поради несъгласие с част от резултатите в него. На управителя на дружеството е изпратено с уведомително писмо копие от листа за проверка на място, но в указания срок друго възражение няма. Неоснователно е твърдението на "К. Б." ЕООД, че по преписката липсват доказателства за извършено изследване и анализ за наличието на условията по Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и общите и регионални критерии за постоянните пасища (отм.). По отношение на тази част, касаеща недопустимата площ за подпомагане, са били налице основанията за подпомагане, уредени в чл. 9 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Разпоредбите от тази наредба са приложими на основание чл. 40 ЗПЗП и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 105/2006 г. Наредба № 2/2015 г. е обнародвана в ДВ бр. 15 от 24.02.2015 г., влиза в сила от същата дата и предхожда издаването на оспорения административен акт. В чл. 9 от Наредба № 2/2015 г., както и в отменената разпоредба на чл. 16 от Наредба № 5/2010 г. изрично е посочено, че допустими за подпомагане площи са тези, при които броят на дърветата, храстите, сградите, скали, ерозирали участъци и др. са с мозаечно разположение. Видно от контролния лист от проверката на място, изключените от измерването парцели са обрасли с гъсти храсти и дървета, силно каменливи и ерозирали терени и др., които не позволяват свободното пашуване на животни и са компактно разположени, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Тези площи не са допустими за подпомагане, поради което правилно са определени като наддекларирана площ в уведомителното писмо. Отделно от това данните в административната преписка показват, че още при подаване на заявлението е отчетено предупреждение, че 100 БЗС излизат извън площите, подходящи за подпомагане. Представителят на касатора е декларирал, че е запознат с откритите автоматично от системата грешки и не е предприел действия за отстраняването им. Не на последно място твърдението на касатора, че му е било нарушено правото на защита е несъстоятелно. От представената административна преписка се установява, че кандидатът е уведомен за предстоящите проверки на място, изпратил е негов представител, получил е уведомително писмо за констатираните несъответствия, както и копие от контролните листове, но не се е възползвал от възможността да подаде възражение. Доказателствата по делото ясно сочат, че при постановяване на уведомителното писмо, административният орган не е допуснал нарушение, нито на административно-производствените правила, нито на материалния закон. Отразените данни в таблиците, част от мотивното съдържание на писмото, напълно кореспондират с резултатите от извършените проверки. Правилно са определени от административния орган и редукциите и намаленията. Подадената жалба от "К. Б." ЕООД е била неоснователна. Като я е отхвърлил, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По делото е подадена касационна жалба от процесуалния представител на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която административният съд е отменил уведомителното писмо по отношение на БЗС 11658-273-1, БЗС 15117-61-1-3 и БЗС 15117-63-1-1 и е върнал преписката за ново произнасяне. По отношение на тях АССГ неправилно е приел, че липсват достатъчно доказателства относно състоянието им към момента на проверката. В контролния лист от проверката на място от експерти на РТИ-Я. за БЗС 11658-273-1 изрично е записано, че в измерването не са включени обрасли с гъста и висока плевелна растителност места, намиращи се по всички граници на парцела и в средната му част, както и че предварително зададената недопустима площ е изключена от измерването. Както бе споменато по-горе в мотивите на решението, за да бъдат допустими за подпомагане площи следва дърветата и храстите да са мозаечно разположени - чл. 9 от Наредба № 2/2015 г. Видно от посочената забележка в този БЗС растителността е компактно разположена, което я прави недопустима за подпомагане. По отношение на останалите два БЗС в контролния лист на РТИ-К. е посочено, че има измерена недопустима площ, т. е. площта на място е по-малка отколкото заявената. Ако съдът бе разгледал внимателно и надлежно анализирал съдържанието на контролните листове, би направил напълно различни изводи за мотивираността на оспореното уведомително писмо. Още повече, че в мотивите е налице не само позоваване на резултатите от проверките на място, но е посочено и правното основание за отказа - чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, респективно чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212 - заявени са площи, които не се стопанисват или не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 от закона. Видно от така извършения анализ на доказателствата по административната преписка, оспореното уведомително писмо е законосъобразно и при издаването му не се констатира наличие на което и да било от отменителните основания по чл. 146 АПК. Като не е съобразил тези обстоятелства и го е отменил в частта по отношение на горепосочените три БЗС, първоинстнационният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а жалбата на бенефициента се отхвърли и в тази й част. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, "К. Б." ЕООД следва да заплати на ДФЗ сумата 200 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение