Решение № 149 от 11.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2702/2013 г.

Решение № 149 от 11.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2702/2013 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството по чл. 304 ГПК. В. Л. Н. от [населено място] е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение № 152 от 16.05.2012 г. по гр. дело № 1132/2011 г. на Върховния касационен съд, II г. о. Молителят поддържа, че не е взел участие в съдебното производство пред нито една от трите инстанции, а следвало да бъде конституиран като страна, тъй като по време на висящността на делото пред касационната инстанция спорният имот му бил прехвърлен от жалбоподателите Л. Б. Н. и С. Е. С. Представя и се позовава на нотариален акт за покупко-продажба № 136, т. II, рег. № 1648, нот. дело № 315/16.09.2011 г. Ответникът по молбата Д. Г. Е. от [населено място], общ. Р. е на становище, че същата е неоснователна. Ответниците по молбата С. Е. С. и Л. Б. Н. я намират за основателна. С определение № 136 от 29.04.2013 г. по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК е прието, че молбата за отмяна отговаря на изискванията за допускане до разглеждане, доколкото е подадена от лице, което твърди, че атакуваното решение има сила спрямо него, независимо, че не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/, молбата е вписана и отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК. Спазен е и тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, който започва да тече от деня на узнаване на влязлото в сила решение. Молителят твърди, че е узнал за атакуваното от него влязло в сила решение след случайна справка в интернет на 1.10.2012 г., а молбата е подадена на 3.12.2012 г. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Молителят е трето лице, което не е взело участие в исковото производство, завършило с касационното решение № 152 от 16.05.2012 г. по гр. дело № 1132/2011 г. на Върховния касационен съд, II г. о. Видно от нотариален акт № 136, т. II, рег. № 1648, нот. дело № 315/2011 г., на 16.09.2011 г., по време на висящността на касационното производство, жалбоподателите-ищци Л. Б. Н. и С. Е. С. са продали на В. Л. Н. /сега молител/ недвижимия имот, предмет на негаторния иск, предявен срещу Д. Г. Е.. Претенцията по чл. 109 ЗС е била отхвърлена с решение № 137 от 26.05.2010 г. по гр. дело № 52/2010 г. на Радомирския районен съд, потвърдено с решение № 255 от 30.06.2011 г. по в. гр. дело № 328/2011 г. на Пернишкия окръжен съд, а въззивното решение е оставено в сила в тази му част с решението на ВКС, II г. о. Следователно, молителят е приобретател на спорното право и по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК е обвързан от неблагоприятното решение по делото, макар и да не е взел участие в него. Решението разпростира своята сила и спрямо приобретателя. Разпростирането се основава на правото на прехвърлилия да води делото относно прехвърленото право с ефект за приобретателя. В тези случаи, приобретателят на спорното право няма право на отмяна на влязлото в сила решение, тъй като не е имал обезпечено право на участие като главна страна по делото. Поради придобиването на имота в по-късен момент /по време на висящото касационно производство/, молителят в случая не би могъл да се възползва и от възможността да встъпи или да бъде привлечен по делото като трето лице-помагач, предвид крайния срок по чл. 218 и чл. 219, ал. 1 ГПК. Право на отмяна по чл. 304 ГПК имат само трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако биха били конституирани като главна страна по делото. Като препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК, чл. 304 ГПК свързва отмяната само с необходимото другарство. Нямат качество на необходими другари прехвърлителят и приобретателят на спорното право. От това следва, че отмяна по чл. 304 ГПК не може да иска приобретателят на спорно право, независимо от причините, поради които не е взел участие по делото чрез встъпване или привличане като трето лице помагач. В обобщение, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, а молителят да бъде осъден да заплати на ответника Д. Г. Е. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.