Решение № 5845 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2922/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от И. Ф. Р., гр. Добрич срещу решение 43/09.01.2025 г., постановено по адм. дело 164/2024 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт Р-03000823002427-091-001/15.12.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 12/07.03.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2020 г. и 2021 г., за задължителни осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ по КСО за 2020 г. и 2021 г. и за задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване по ЗЗО за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., ведно със съответстващите им лихви за забава в общ размер на 33 288, 22 лева. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Директорът на Дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Възведените с касационната жалба възражения на касатора са неоснователни. От представените по делото доказателства правилно съдът е възприел, че в случая в ревизионния акт основанията са по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК и тяхното наличие е доказано в ревизионното и съдебното производство. Налице са данни за укрити приходи или доходи, липса на документи за определяне на данъчната основа за облагане и до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация. Споделя се изводът на първоинстанционния съд, че правилно органите по приходите са приели, че РЛ е извършвало търговска дейност по занятие, доходите от която са укрити. Основният критерий за определяне на дадено лице като търговец е системното упражняване на търговска дейност без оглед на това дали лицето е регистрирано като ЕТ или не. В случая превозът на пътници и търговията с хранителни продукти са източник на постоянен доход. Услугите имат траен и редовен характер и основната им цел е реализиране на печалба от РЛ. Приходите от извършената търговска дейност не са документирани и декларирани по надлежния ред, поради което безспорно са осъществени обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК. Действително, правилно и законосъобразно органите по приходите са приели, че доходите от търговска дейност следва да се квалифицират по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ и да се обложат с данък по чл. 48, ал. 2 от с.з. Данъчна основа за облагане на дейностите като едноличен търговец формират не само физическите лица регистрирани като еднолични търговци, но и тези, които са търговци по смисъла на ТЗ без регистрация като ЕТ. Правилно са определени и размерите на облагаемите доходи за ревизираните години. На свой ред, правилни са изводите на съда и относно обстоятелството, че разходите за извършени превози са определени при липса на първични и вторични документи за разходи и въз основа на декларираните при ревизията данни от самото задължено лице. В хода на ревизионното производство не са представени данни за направени разходи за гориво, смяна на масло, филтри, гуми и др. резервни части на автомобили, за технически прегледи на МПС, за плащане на такси, данъци, винетки и др. При липса на писмени доказателства за фактически извършени разходи правилно органите по приходите са определили облагаемите доходи от превозваческата дейност, като са ценили само събраните в производството доказателства съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ДОПК. Правилно са установени и задълженията за ЗОВ по ЗЗО за 2018 г., 2019 г. и за периода от 01.03.2020 г. до 31.05.2020 г. Тези задължения са определени на базата на установени доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, чието наличие и размер не са оспорени от РЛ нито в жалбата по административен ред, нито в жалбата пред съда. Правилно органите по приходите са приели, че за ревизираните периоди жалбоподателят подлежи на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от КСО. В резултат на установените облагаеми доходи по реда на чл. 124а от ДОПК законосъобразно е преценено, че възниква и годишен осигурителен доход, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване при годишно изравняване. В съответствие с това правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО и са определили размерите на годишния осигурителен доход и окончателните осигурителни вноски за здравно осигуряване за 2018 г., 2019 г. и за трите месеца от 2020 г., ведно със съответстващите им лихви за забава. Следователно всички относими обстоятелства за определяне на основата за облагане съгласно чл. 122, ал. 2 от ДОПК са взети предвид. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е представил други доказателства, от които да се установява различен размер на облагаемите доходи, нито доказателства за направени разходи за дейността в по-висок размер от приетите в данъчното производство. Органите по приходите са установили по безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от които черпят правомощието си да определят данъчната основна за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. Констатациите им са обосновани от събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. Жалбоподателят не е успял да опровергае презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, поради което правилно органите по приходите са установили размера на получените и недекларирани доходи от търговска дейност, респективно задълженията за пряк данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски по КСО за 2020 г. и 2021 г. и по ЗЗО за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а именно в размер на 3 883 лв. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,