Решение № 161 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8019/2011 г.

Решение № 161 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8019/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по молба от "МБ - 2001" ООД, гр. София, представлявано от управителя му Адриан Христов Станчев и упълномощения представител - адв. Марин Василев Бочев - САК, за поправка на допуснатите явни фактически грешки в мотивите на постановеното от ВАС, четвърто отделение, решение № 12629/6.10.2011 г. по адм. д. № 8019/2011 г., както и за допълване на същото решение в частта за разноските, на основание чл. 175 от АПК и на чл. 248 от ГПК вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК. Молителят твърди, че на стр. 5 от мотивите на решението е допусната фактическа грешка, като погрешно е записано наименованието на "МБ - 2001" ООД вместо това на "РИНГ - П" ЕООД, а в следващия абзац погрешно е записано наименованието на "РИНГ - П" ЕООД, вместо това на "МБ - 2001" ООД и че поправката на тази фактическа грешка е наложителна с оглед точния смисъл на съдебния акт. На второ място със същата молба се иска допълване на постановеното решение, като съдът се произнесе по направеното своевременно с жалбата и в съд. заседание искане на "МБ - 2001" ООД за присъждане на направените в производството пред ВАС разноски в размер на 1200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за представителство и правна защита пред ВАС. Счита, че разпоредбите на чл. 143, ал. 1 до 4 от АПК определят заплащането на разноски на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно. Тъй като "МБ - 2001" ООД се явява в производството пред ВАС в две качества - от една страна като жалбоподател, но само в частта на решението относно разноските, направени пред КЗК, а от друга страна-като ответник по жалбата на "РИНГ - П" ООД, тъй като решението на КЗК, предмет на тази жалба, по същество е в полза на "МБ - 2001" ООД и не е обжалвано в тази му част от дружеството. Безспорно в горния смисъл, макар и да отхвърля жалбата на "МБ - 2001" ООД относно разноските, решението по същество е в полза на същото дружество в качеството му на ответник по жалбата на "РИНГ - П" ЕООД, тъй като решение № 654 от 19.05.2011 г. на КЗК е оставено в сила, което е в полза и на "МБ - 2001" ООД. С писмено възражение, "РИНГ - П" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Тодор Крумов Булджиев, оспорва подадената молба за поправка и допълване на постановеното решение № 12629/6.10.2011 г. по посоченото дело, по следните съображения: По искането за поправка счита, че същото е неясно и немотивирано, поради което не може да се направи никакъв извод за неговата основателност и моли да се остави без уважение. Освен това, мотивите на решението на съда не представляват процесуална пречка или основание, поради необжалваемост на самото решение, което е още един аргумент против искането на молителя. По искането за допълване на постановеното решение в частта му за разноските счита, че то е неоснователно, тъй като е неоснователно твърдението в молбата, че оставеното в сила решение на КЗК е благоприятно за молителя и оттук е неоснователно и искането му за присъждане на разноските. В резултат на отмяната на процесното решение на възложителя с решението на КЗК не се създават никакви благоприятни правни последици за молителя. В правния мир не възникват никакви благоприятни правни последици за когото и да било. Напротив, отменен е акт, с който са били създадени такива до момента на неговата отмяна. Дори и да се приеме за основателно искането за допълване на решението в частта му за разноските, следва да се приложи стриктно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК, определящ размера на същото съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, според която при липса на материален интерес на спора, минималното възнаграждение е в размер на 150 лв. Тук е неприложима нормата на § 2 от ДР на Наредбата, съгласно която е допустимо да се присъди възнаграждение до трикратния размер на определения минимум, заради императивния характер на нормата по чл. 143, ал. 4 от АПК, в която е записано "минималното възнаграждение за един адвокат". Разгледана по същество, молбата е допустима, като подадена от активнолегитимирана страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК по отношение на искането за разноски. Разгледано по същество, искането за поправка на ЯФГ на основание чл. 175 от АПК е основателно, по следните съображения: Съгласно чл. 175 от АПК, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. След влизане в сила то се отбелязва върху поправеното решение и преписите. Производството по адм. д. № 8019/2011 г. е било образувано по две жалби - от "Ринг - П" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Тодор Крумов Бурджев срещу Решение № 654/19.05.2011 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията, по преписка № КЗК-388/403/423/2011 г. и от "МБ - 2001" ООД, гр. София, представлявано от управителя Адриан Христов Станчев, чрез пълномощника - адв. Марин Бочев - САК, срещу същото решение в частта му за разноските. С обжалваното решение КЗК е отменила като незаконосъобразно решение № 01-03/24.03.2010 г. на Управителя на "Център за психично здраве - Пловдив" ЕООД, с което е обявено класирането на участниците и е определен изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Вътрешен ремонт, преустройство и пристройка към съществуваща триетажна сграда за асансьор, в УПИ I-комплекс ВМИ "Иван П. Павлов", кв. 2,по план на кв. "Кишинев" - Пловдив, за нуждите на "ЦПЗ - Пловдив" ЕООД, открита с решение № 01-01/6.01.2011 г. на възложителя, върнала е преписката на възложителя с указания за издаване на решение за прекратяване на процедурата, на основание чл. 39, ал. 1, т. 6 от ЗОП, с оглед мотивите на настоящото решение и е оставила без разглеждане искането на "МБ - 2001" ООД за присъждане на разноски. Жалбоподател в производството пред КЗК е бил "МБ - 2001" ООД. С решението, чиято поправка се иска, ВАС е приел, че разгледана по същество жалбата на "РИНГ - П" ЕООД срещу решението на КЗК, с което е отменено решението на възложителя, е неоснователна, а решението на КЗК като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Частната жалба на "МБ - 2001" ООД, насочена срещу решението на КЗК в частта му, с която е оставено без разглеждане искането на този жалбоподател за присъждане на направените пред КЗК разноски, също е приета за неоснователна. На стр. 5 от мотивите на решението, поради допусната фактическа грешка, са разменени наименованията на страните. На ред 15 отгоре надолу, погрешно е записано, че "жалбата на "МБ - 2001" ООД е неоснователна, вместо да се запише "жалбата на "РИНГ - П" ЕООД е неоснователна, а на ред 18 отгоре-надолу вместо да се запише "Частната жалба на "МБ - 2001" ООД също е неоснователна", погрешно е записано" Частната жалба на "РИНГ - П" ЕООД също е неоснователна". Независимо, че и двете жалби са приети за неоснователни, поради което с диспозитива е оставено в сила решение № 654/19.05.2011 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК-388/403/423/2011 г., за прецизност и точност на постановеното решение, включително относно мотивите, следва да се допусне исканата поправка. По искането за допълване на постановеното решение в частта му за разноските: Съгласно чл. 248 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. КЗК е отменила решението на възложителя по жалбата, подадена от "МБ - 2001" ООД и след като жалбата му е била приета за основателна, решението на КЗК е в негова полза. Жалбоподател пред ВАС е "РИНГ - П" ЕООД, който е обжалвал решението на КЗК за отмяна на решението на възложителя и жалбата му е приета за неоснователна, а решението на КЗК - за обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, "Размерът на възнаграждението се определя по договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет". Съгласно чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата минималното възнаграждение е в размер на 150 лв. Но съгласно § 2 от ДР на Наредбата, в случаите по чл. 64 от ГПК (отм.), както и в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. Разпоредбата на § 2 от ДР на Наредбата е приложима, тъй като тя касае минимума за присъждането на адвокатското възнаграждение, а не за договореното такова, чийто минимален размер не може да слиза под определената в чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата граница. При тази нормативна уредба, искането за присъждане на разноските следва да се уважи в размер на 450 лв. Тъй като решението, чиято поправка и допълване в частта за разноските се иска, не подлежи на обжалване, не подлежи на обжалване и настоящото решение, което в частта му за разноските е с характер на определение. Водим от горното и на основание чл. 175 от АПК и чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,