Решение № 1585 от 8.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11611/2020 г.
ВАСV отделение08.02.2021 г.докладчик т Диана Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139 от 19.08.2020 г., постановено по адм. дело № 315/2019 г. по описа на Административен съд - Габрово. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1585 от 8.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11611/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Габрово, подадена чрез процесуален представител против решение № 139 от 19.08.2020 г., постановено по адм. дело № 315/2019 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлено като неоснователно оспорването на касатора на Медицинско удостоверение № 190/12 от 08.11.2019 г., издадено от Мецицински институт - МВР - Централна лекарска експертна комисия. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материално правните разпоредби. Ответникът по касация А. Манолов оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на първоинстанционното решение. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на спора пред административния съд е Медицинско удостоверение № 190/12 от 08.11.2019 г., издадено от Медицински институт - МВР - Централна експертна лекарска комисия. По делото не са били събрани достатъчно доказателства, вкл. и от назначената съдебно-медицинска експертиза, от които по несъмнен начин да може да се установи незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, а напротив - същият е издаден от компетентен колективен орган, спазена е процедурата по издаването му и той отговаря на изискванията на материалния закон и неговите основни принципи, поради което с основание съдът го е оставил в сила. Спорният въпрос по делото е относно вида и характера на претърпяната телесна повреда от Манолов при трудова злополука. Съдът с основание е приел, че при лека телесна повреда увреденият претърпява само болка или страдание, като съдържанието на уврежданията се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на тялото. В настоящия случай Манолов е бил претърпял не само "болка и страдание", което било безспорно, но и загуба на възможността за реализиране на всички движения на ръката в пълнота и конкретно - нейната хватателна способност, която е основна функция на ръцете за определен период от време от близо два месеца. Затова съдът правилно е решил, че Манолов имал затруднения със сгъването и разгъването на пръста свободно, както сочело вещото лице, осъществило последния му медицински преглед. Поради това обоснован е извода на съда за трайно /за повече от 30 дни/ затруднение на фините движения и захвата на дланта, които проявления могат да се квалифицират като средна телесна повреда. Твърденията на касатора в обратната посока не следва да се кредитират. Те са обсъдени от решаващия съд, който за да обоснове правните си изводи за законосъобразност на административния акт е изложил обстойни мотиви, към които касационната инстанция препраща съобразно правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, без да е необходимо преповтарянето им. С оглед на гореизложеното се налага извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му, и следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна. Разноски не са претендирани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд състав на пето отделение,