Решение № 10364 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15211/2010 г.

Решение № 10364 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15211/2010 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 131 и 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Институт по целулоза и хартия" АД - гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Росен Алексиев, срещу решение от 01.07.2010 г., постановено по адм. дело № 157 от 2006 г. по описа на Софийския градски съд - административно отделение, III-В състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 775 от 19.09.2005 г., издаден от ръководител-екип в ДП "Изток" при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 3071 от 21.11.2005 г. на директора на Регионалната данъчна дирекция - гр. София, за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периода 01.09.2004-31.01.2005 г.. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора решението е неправилно като взето в противоречие с практиката на ЕС и се цитира решението "Булвес" срещу България" и "Бизнес център за помощ" срещу България" на Европейския съд за правата на човека в Страсбург и за нарушения на § 1 от Протокол № 1 на Европейската конвенция за правата на човека. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се отмени издаденият ДРА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - юрк. Минкова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - I отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу ДРА № 775 от 19.09.2005 г., издаден от ръководител-екип в ДП "Изток" при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 3071 от 21.11.2005 г. на директора на Регионалната данъчна дирекция - гр. София, за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периода 01.09.2004-31.01.2005 г., съдът е приел, че правилно с ДРА не е признато по отношение на жалбоподателя "Институт по целулоза и хартия" АД правото на данъчен кредит за фактурите, издадени от преките му доставчици "Нарцис Нео" ЕООД, "Равет" ЕООД, "Енерго Метал" ЕООД, "Барос ТМ" ЕООД, " Ексел Пак България" ООД и "Ексел Био" ООД за данъчния период 01.09.2004-31.01.2005 г.. Посочил е, че за процесните фактури, издадени от посочените по-горе доставчици, е налице основание за прилагане на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) и правилно е отказано правото на данъчен кредит. Преките доставчици "Нарцис Нео" ЕООД и "Барос ТМ" ЕООД не са били намерени на посочените адреси, а "Равет" ЕООД и "Енерго Метал" ЕООД са били намерени на посочените адреси, но в законоустановения срок не са изпълнели вмененото им със закон задължение да предоставят на ревизиращите органи изисканите документи във връзка с доставката. По отношение на останалите доставчици - "Ексел Пак България" ООД и "Ексел Био" ООД, е установено от ревизиращите органи, че фактурата от "Ексел Био" ООД е анулирана поради неосъществяване на сделката и по отношение на нея не е начислен данък от страна на доставчика, а по отношение на другия доставчик фактурите са издадени след дерегистрация на дружеството. В хода на съдебното производство също не е установено по категоричен начин начисляването на данъка от доставчиците. Експертът е посочил изрично в своето заключение, че същите не са били открити на посочените от тях данъчни адреси, поради което не е извършена проверка в техните счетоводства, а заключението е базирано единствено на приложените по делото доказателства. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу акта. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и с материалния закон. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда по отношение на липсата на предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от шестимата доставчици за периода 01.09.2004-31.01.2005 г.. За да откажат правото на данъчен кредит, данъчните органи при ревизията са установили, че не са налице предпоставките на чл. 63 и сл. ЗДДС вр. чл. 6 ЗДДС (отм.). Не е доказано както начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), което е едно от условията за признаване на получателя по доставките правото на данъчен кредит, така и реалността на извършените доставки (чл. 6 ЗДДС - отм.). Разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4, според която органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, съдържа имплицитно и изискването за реалност на доставката и след като в случая констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки не са опровергани (чл. 108, ал. 8 ДОПК - отм.), то правилно съдът е приел, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по тези доставки. Съдът подробно в мотивите си е обсъдил и приложените по делото ДРА на преките доставчици и правилно съобразно и с практиката на Върховния административен съд е приел, че след като в същите липсва изрично констатация за реалност на доставките, извършени от тях към жалбоподателя като получател по същите, те не могат да обосноват възникване на правото на данъчен кредит по спорните доставки. В касационната жалба оплакванията са свързани основно с несъобразяване от страна на съда с решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по две дела - "Булвес" срещу България" и "Бизнес център за помощ" срещу България". Във връзка с така наведените доводи в касационната жалба следва да се има предвид, че според мотивите на тези решения въпросът относно реалното осъществяване на доставката изобщо не е бил спорен, тъкмо обратното - безспорно е било, че доставката е осъществена, данъчната основа и ДДС са платени, а данъкът е начислен в счетоводството на доставчика в по-късен данъчен период; получателят по фактурата е приет за добросъвестен получател, който не е могъл да знае за късното начисляване на ДДС от страна на своя доставчик, поради което и не следва да понася неблагоприятни последици от това. В решенията си съдът в Страсбург е акцентирал относно обстоятелството, че не може изправната страна по сделката да носи всички последствия от ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на доставчика. Затова решенията по тези две дела на ЕС по правата на човека в Страсбург в конкретния случай би могло да бъдат приложени при тълкуването и прилагането на материалния закон само при положение, че са осъществени реални доставки. След като това не е така, то изобщо не може да става въпрос за защита на право на собственост, тъй като правото на данъчен кредит възниква само за реални доставки, а не за издаване на фактури, без същите да удостоверяват реални доставки. В процесния случай, след като не е установено това обстоятелство, то правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу ДРА като неоснователна и недоказана. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,