Решение № 965 от 11.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2564/2008 г.

Решение № 965 от 11.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2564/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК /07 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на А. М. М. против решение № 263 от 16.11.07 г. по гр. дело № 1372/07 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която исковете по чл. 59 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД са отхвърлени, съответно за разликата над сумата 11 393 лв. до 14 171 лв. по главния иск и за сумата 2300 лв. по акцесорния иск, както и в частта за разноските. Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете- уважени в претендирания размер. Ответникът по касационната жалба " С. автотранспорт" Е. моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът С. о. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: Касационната жалба срещу решението на въззивния съд в частта по иска по чл. 86 ЗЗД е процесуално недопустима на основание чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.). Заявената претенция за обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД касае самостоятелен, макар и акцесорен иск, за парично вземане под 5000 лв. Решенията на въззивните съдилища по тези искове са изключени от касационен контрол, поради което и жалбата срещу решението в тази му част е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С обжалваното решение въззивният съд е уважил иска, предявен от А. М. срещу С. о., като е ангажирана отговорността на Общината на плоскостта на неоснователното обогатяване на основание чл. 59 от ЗЗД. Прието е, че ищецът като собственик на недвижим имот е лишен от възможността да го ползва според предназначението му, тъй като през периода от 16.07.02 г. до 1.02.04 г.се е ползвал за нуждите на обществения градски транспорт в гр. С.. Направен е извод, че пасивно легитимиран е не "С" АД, а С. о., която е определила имота на А. М. да се ползва за нуждите на градския транспорт. Правилно искът е уважен с оглед заключението на тройната техническа експертиза като доказан по размер за сумата 11 393 лв. За да приеме от фактическа страна, че имотът на ищеца е ползван от автобусите на градския транспорт за периода от 16.07.02 г. до 1.02.04 г.въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелката К. Суверенно право на съда е да преценява убедителността на свидетелските показания и да реши на кои от тях да се довери. Въззивният съд е посочил защо дава вяра на св. К, а не на св. В, а именно, защото има преки впечатления от организацията на движението на автобусите на крайната им спирка, тъй като държи заведение в близост, незаинтересован свидетел е - не е нито близка на ищеца, нито служител при ответника. Касационният съд може да контролира само начина на формирането, но не и съдържанието на вътрешното съдийско убеждение, като направи своя преценка на събраните доказателства. Обоснован е и изводът на съда, че материално-легитимиран ответник е не "С", а С. община. След като С. о. и. и одобрява транспортните схеми и маршрути за движение на обществения градски транспорт - чл. 5 от Закона за автомобилните превози, след като на базата на заповед на К. на общината е определен недвижимия имот - реституиран по ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. на отчуждения собственик А. М. да се ползва за крайна спирка и "обръщало" на автобусите за К., то и отговорността за имущественото разместване на блага следва да е за Общината. В съответствие със събраните по делото доказателства и при точно приложение на закона правилно е ангажирана отговорността на Общината на извъндоговорно основание. Неправилно е определена държавна такса по евентуалния иск срещу С. о. в размер на 683.58 лв. Съгласно чл. 55 от ГПК (отм.) държавната такса се събира върху цената на иска за парично вземане, която се определя от търсената сума. В случая е внесена държавна такса върху цената на иска, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.