Решение № 7245 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12781/2018 г.

Решение № 7245 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12781/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Д. М., Г. Г., И. Д. и Д. Д., подадена чрез адвокат Д. Стоянов, против Решение № 612/27.07.2018 г., постановено по административно дело № 1301/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отменена Заповед № 1635/10.11.2017 г. на Кмета на Община Хасково, за учредяване на възмездно право на преминаване през поземлен имот с идентификатор 77195.714.95 по Кадастралната карта на гр. Хасково. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Касационната жалба се поддържа от адвокат Д. Стоянов, който моли да бъде уважена по изложените в нея доводи. Ответните страни В. И., А. И., И. С., К. Я., Т. Т., В. Т., П. П., Н. К., Г. К. и П. И., се представляват от адвокат А. Георгиев, който оспорва касационната жалба и изразяват доводи в подкрепа на съдебното решение, развити в писмен отговор. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да отмени процесната заповед, съдът е развил подробни и обосновани мотиви за това, че същата е издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон. Възприетите в съдебното решение фактически установявания и съответните им правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът е приел, че административното производство е следвало да се развие по реда на чл. 190 ЗУТ, а не по чл. 192 ЗУТ, които разпоредби уреждат различни сервитути и имат различно приложно поле. В конкретния случай е било установено, че до поземленият имот, в който се намират гаражите, до които иницииралите производството лица са твърдели, че нямат транспортен достъп, съществува пешеходен такъв. Предвид това обстоятелство, правилен е изводът на съда за това, че не е налице материалноправната предпоставка за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот по чл. 192, ал. 1 ЗУТ, тъй като е налице достъп до имота чрез улица "Свети Свети Кирил и Методи". Тъй като до поземлен имот с идентификатор 77195.714.96, в който се намират гаражите, собственост на Д. М., Г. Г., И. Д. и Д. Д., няма транспортен достъп, какъвто именно се е целяло да се осъществи, административният орган е следвало да процедира по реда на чл. 190 ЗУТ, вместо по реда на чл. 192 ЗУТ. Неправилната квалификация на искането, с което е бил сезиран е довело като последица постановяване на материално незаконосъобразен административен акт, който правилно е бил отменен от съда. Като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответните страни В. И., А. И., И. С., К. Я., Т. Т., В. Т., П. П., Н. К., Г. К. и П. И., следва да се присъдят сторените от тях разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,