Решение № 9625 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12058/2019 г.

Решение № 9625 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12058/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу Решение № 4824 от 10.07.2019 г. на Административен съд – София-град, постановено по административно дело № 11312/2018 г. С обжалваното решение съдът е отменил по жалбата на "Рекламна агенция София" ЕООД, решение по т. 2. 124 от Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет (УС) на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което е отказано преиздаването на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 53-00-7000 от 7.06.2013 г., изградено на Автомагистрала "Тракия" при км 102 + 000 – дясно. Касационният жалбоподател – Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е кредитирал заключението на вещото лице, без да вземе предвид представените по делото доказателства, които са несъответни на изводите на експерта и съда. Решаващият състав не е разгледал подробно основанието за отказ – предмет на спора. Оспореният акт съответства на материалния закон, тъй като отговаря на местоположението на процесното рекламно съоръжение (РС), включва правното и фактическо основание за отказа и е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Мотивите на съда, че жалбоподателят не е уведомен за извършената проверка по процесния протокол на УС на АПИ са неоснователни. Дружеството-ответник само е инициирало производството по преиздаване на процесното разрешение и не е необходимо изричното му уведомяване за неговото започване. Излага, че съдът не е съобразил, че спорният по делото факт е не местоположението на РС, а това, че РС няма необходимото отстояние от съседното РС в нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП). Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Рекламна агенция София" ЕООД. Претендира разноски по делото. Касаторът се представлява от юрк. Е. Павлова. Ответникът по касационната жалба – "Рекламна агенция София" ЕООД, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото, като твърди, че процесното РС е изградено на посоченото място още през 2003 г. – първо във времето в сравнение със съседните РС, поради което и отказът по отношение на него е незаконосъобразен. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. Е. Кузманов, Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: На 15.04.2003 г. на "Рекламна агенция - София" е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение № 210 – на път АМ "Тракия", километър 103+500 - дясно. На 15.04.2003 г. на "Изола Петров" ЕООД е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение № 211 – на път АМ "Тракия", километър 102+000 - дясно. На 23.09.2003 г. на "Рекламна агенция - София" ЕООД е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 567 – на път АМ "Тракия", километър 103+500 - дясно. На 27.10.2003 г. на "Изола Петров" ЕООД е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 645 – на път АМ "Тракия", километър 102+000 - дясно. На 17.04.2006 г. на "Аутодоор Медия Сървис" ЕООД е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение № 269 – на път АМ "Тракия", километър 101+750 - дясно. На 08.02.2007 г. на "Фючър Профайл" ЕООД (правоприемник на "Изола Петров" ЕООД) е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 184 – на път АМ "Тракия", километър 102+000 - дясно. На 18.01.2008 г. на "Аутодоор Медия Сървис" ЕООД е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 117 – на път АМ "Тракия", километър 101+750 - дясно. На 21.03.2013 г. с Констативен протокол № 8 е констатиран демонтаж на рекламно съоръжение, собственост на "Фючър Профайл" ЕООД, находящо се на АМ "Тракия", километър 102+000 – дясно, и е предложено прекратяване действието на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация. На 1.04.2013 г., със Заповед №РД-11-362, е прекратено действието на Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация № 184 от 8.02.2007 г. собственост на "Фючър Профайл" ЕООД, находящо се на АМ "Тракия", километър 102+000 – дясно. На 10.04.2013 г. с Констативен протокол № 4 е констатирано, че рекламното съоръжение на "Рекламна агенция – София" ЕООД се намира на АМ "Тракия", км 102+000 – дясно. На 25.04.2013 г. "Рекламна агенция – София" ЕООД подава искане № 1124 за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение на път АМ "Тракия", км 102+000 – дясно, вместо км 103+500 – дясно. На 7.06.2013 г. на "Рекламна агенция - София" ЕООД е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 53-00-7000 – на път АМ "Тракия", километър 102+000 - дясно. На 28.04.2017 г. "Рекламна агенция – София" ЕООД подава искане № 53-00-351 за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 53-00-7000, на път АМ "Тракия", км 102+000 – дясно. На 26.05.2017 г. с Констативен протокол № 79 е констатирано, че по отношение на рекламно съоръжение, собственост на "Рекламна агенция – София" ЕООД, находящо се на АМ "Тракия", км 102+000 – дясно не са спазени изискванията на чл. 17б от Наредбата за специално ползване на пътищата – няма 300 метра до съседното рекламно съоръжение. На 23.06.2017 г. на "Аутодоор Медия Сървис" ЕООД е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 99 – на път АМ "Тракия", километър 101+805 - дясно. На 26.06.2017 г. Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с решения, отразени в Протокол № 16631/17, по: т. 2. 124. "Одобрява проект на писмо с отказ до "Рекламна агенция София" ЕООД за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път АМ "Тракия", километър 102+000 – дясно. т. 2. 235. "Възлага на инж. Д. Атанасов – Председател на УС на АПИ да подпише писмата от т. 2. 2. до т. 2. 234. " На 26.06.2017 г. с документ, изх. № 53-00-4746, председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", уведомява "Рекламна агенция София" ЕООД, че искането за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на км 102+000 – дясно (действителен) и км 103+500 дясно (по разрешение за изграждане), не може да бъде уважено, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 5 НСПП (Няма 300 м. до съседното РС). Съобщението е получено от адресата на 11.07.2017 г. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебна експертиза. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с разпоредбите на материалния закон. Приема, че спорният по делото въпрос е къде точно се намира изграденото през 2003 г. РС на дружеството-жалбоподател - на км. 103+500 - дясно или на км. 102+500 - дясно. Възприема констатациите от приетата експертиза, че рекламното съоръжение не е местено и е на това място поне от преди 2012 г. по независими данни, а най-вероятно от 2003 г. Счита, че в случая административният орган е нарушил задължението си по чл. 35 АПК, преди издаване на акта да изясни всички факти и обстоятелства от значение за правилното разрешаване на конкретния случай. При постановяване на обжалвания отказ, не е изяснил на кой километър се намира точно изграденото РС на "Рекламна агенция София" ЕООД. Приема, че в случая, това се е дължи на вероятна техническа грешка на самата администрация, която не следва да се вменява на дружеството - собственик на РС. Съдът прави извод, че за да се провери дали е спазена нормата на чл. 15, ал. 1, т. 5 НСПП следва категорично да се установи точното местоположението на рекламното съоръжение. Обстоятелствата в административното производство са неизяснени. Освен това, жалбоподателят не е уведомяван за извършената проверка, обективирана в Протокол № 79/26.05.2017 г. По тези съображения съдът приема, че е налице съществено нарушение на производствените правила, водещо до нарушение правото на защита на страна в производството, поради което отменя оспорения отказ и връща преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд правилно е установил приложимата нормативна уредба, фактите по делото, но е формирал изводите си, без да съобрази относимите за правния спор обстоятелства. Преди всичко следва да се има предвид, че производството за преиздаване на Разрешение № 53-00-7000 от 07.06.2013 г. за експлоатация на РС е започнало по инициатива на касатора. Самото искане е за РС, намиращо се на км 102 + 000 – дясно. От своя страна Разрешение № 53-00-7000 от 07.06.2013 г. е благоприятстващ (удовлетворяващ искането) касатора акт, който е влязъл в сила и е породил правни последици за адресата като му е разрешил експлоатацията на РС, намиращо се на км 102 + 000 – дясно. С оглед на горните безспорно по делото факти, спорът по делото е не местонахождението на РС, както неправилно е приел съдът, а дали са налице условията на чл. 17б, ал. 2 НСПП за преиздаване на разрешението за експлоатация. Местонахождението на РС е установено с Разрешение № 53-00-7000, издадено по искане на касатора на 7.06.2013 г. От момента на влизане в сила на този индивидуален административен акт за страните е установено по безспорен начин че РС на "Рекламна агенция – София" ЕООД се намира на км 102+000 – дясно. Следва да се посочи, че релевантното за едно разрешение за експлоатация е не само неговият адресат – субектът, който експлоатира съоръжението, но и обекта на разрешението, идентифициран чрез точното му местоположение – километър и страна. С Констативен протокол № 79 от 26.05.2017 г. е констатирано, че по отношение на РС, собственост на "Рекламна агенция – София" ЕООД, находящо се на АМ "Тракия", км 102+000 – дясно, не са спазени изискванията на чл. 17б НСПП – няма 300 метра до съседното рекламно съоръжение. Тези обстоятелства не се оспорват от дружеството-ответник в настоящото съдебно производство. Ответникът твърди, че действително не е налице отстояние от РС на "Аутодоор Медия Сървис" ЕООД, но тъй като той е притежавал разрешение за експлоатация от 2003 г., отказ е следвало да бъде постановен по отношение на другото дружество, защото неговото разрешение било от 2006 г. Тези твърдения са неоснователни, тъй като, въпреки използвания и от ответника, и от съда израз "заменено" по отношение на Разрешение № 567 от 23.09.2003 г., в случая се касае за разрешение за специално ползване на пътищата № 53-00-7000, издадено на 7.06.2013 г., за РС, находящо се на АМ "Тракия", км 102+000 – дясно, което визира различно РС от това, предмет на разрешението за изграждане № 210 от 15.04.2003 г. и разрешението за експлоатация № 567 от 23.09.2003 г. Видно от приетата по първоинстанционното дело експертиза, няма данни за промяна на километрите на АМ "Тракия", следователно промяната е налице по други обстоятелства, които не са предмет на настоящото производство, тъй като разрешение № 567 от 23.09.2003 г. за РС, находящо се на АМ "Тракия", км 103+500 – дясно, е с изтекъл срок, не е подновено и няма сила по отношение на страните. Релевантното в случая разрешение за експлоатация, по отношение на което се извършва преценката на искането за преиздаване е Разрешение № 53-00-7000 от 7.06.2013 г. Що се отнася до довода на ответника, че до 2012 г. е заплащал дължимата такса за РС, разположено на км 103+500 – дясно, то този факт, с оглед на горното, е ирелевантен за предмета на делото. Неоснователен, с оглед на гореизложеното, е и доводът му, че ако изискуемото разстояние между неговото РС и това на "Аутдоор Медия Сървис" ЕООД е несъответно на изискуемото, то следва да бъде премахнато РС на "Аутдоор Медия Сървис" ЕООД, тъй като неговото РС е от 2003 г. Видно от доказателствата по делото ответникът притежава разрешение за експлоатация на РС, разположено на км 102+000 - дясно, издадено на 7.06.2013 г., а "Аутдоор Медиа Сървис" ЕООД притежава разрешително за изграждане на РС от 17.04.2006 г. и за експлоатация от 18.01.2008 г. Наред с това местоположението на РС на "Аутдоор Медиа Сървис" ЕООД не е предмет на настоящото дело и не е оспорено от ответника. Доводите му са само досежно неправилното обозначение на съседните на това РС съоръжения. Неправилен е и изводът на съда, че неуведомяването на касатора за установеното в констативния протокол е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Вярно е, че органът не е уведомил касатора за установеното с Констативен протокол № 79, но установеното не е нов и неизвестен на касатора факт, а обективно съществуващ и осъществен от касатора, тъй като именно той е поискал преиздаване на разрешителното за експлоатация на процесното рекламно съоръжение на процесното място, тъй като самият той е започнал производството по преиздаване с искане № 53-00-351 от 28.04.2017 г. На следващо място, в хипотезата на чл. 17б, ал. 2 от Наредбата органът действа в условията на обвързана компетентност и доказването на установените в протокола факти в хода на съдебното производство правят акта материално законосъобразен. Касаторът не е оборил констатациите в протокола. Видно от мотивите на оспорения акт отказът е постановен на основание чл. 17б, ал. 2 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредбата. Съгласно чл. 17б, ал. 2 от Наредбата разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение се издава при спазване на изискванията на чл. 15 и заплащане на дължимите такси. Член 15 от Наредбата регламентира изискванията към разрешителните за изграждане на рекламни съоръжения. Видно от разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредбата, за да се издаде разрешение за изграждане на рекламно съоръжение в обхвата на пътя, то разстоянието между отделни рекламни съоръжения по посока на движението трябва да е не по-малко от 300 м за автомагистрали и скоростни пътища. Процесното рекламно съоръжение е изградено на Автомагистрала "Тракия" и отстои на по-малко от 300 м от съседно рекламно съоръжение. Този факт е достатъчен, за да обоснове материална законосъобразност на оспорения акт. По изложените съображения, изводите на съда за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила са неправилни. С оглед изхода от спора, направеното от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 във вр. чл. 228 АПК, съдът следва да осъди ответника да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение