Решение № 15565 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2658/2020 г.
ВАСIII отделение15.12.2020 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2701 от 18.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3471 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения иск от "Завод за асинхронни електродвигатели" АД против Агенция по вписванията – гр. София за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 210, 00 лева, представляващи разноски по т. д. № 332/2018 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Решението не подлежи на обжалване. Особено Мнение на съдията Жанета Петрова: Подписвам решението с особено мнение, като намирам, че обжалваното решение е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон и е обосновано. Както се посочва в основните мотиви искът се основава на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, според който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Искът правилно е приет за доказан по своето основание и размер. Налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по вписванията - отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Заплащането на адвокатското възнаграждение е доказано, посредством представените документи. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа за регистрация, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение е вреда за ищеца доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, за която услуга се дължи заплащане. Доказва по несъмнен начин, че е налице съдебна отмяна като незаконосъобразен на акт на длъжностно лице от Агенция по вписванията, в резултат на който за ищеца има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разходи за адвокатско възнаграждение. Доказана е и другата кумулативна предпоставка - причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт на длъжностното лице при ответника, защото без постановяването на този незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрация, разноските за адвокатско възнаграждение, вкл. и дължимата се държавна такса, нямаше да бъдат сторени. Ето защо относно тази сума, пряка и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Направените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. С оглед на горното, намирам, че упражняване на иска по чл. 28, ал. 2 от закона е понастощем единствената правна възможност за установяване и удовлетворяване на тази имуществена претенция и само този иск изпълнява функцията на ефективно вътрешноправно средство за защита по см. на чл. 13 ЕКПЧ на нарушено право по чл. 6 ЕКПЧ. Що се отнася до въпроса дали дейността на Агенцията по вписване при изпълнение на пряко възложените със закона правомощия представлява друг вид дейност, различен от административната, то видно от мотивите на законодателя, Законът за търговския регистър, в сила от 1.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото беше до този момента и се провеждаше пред окръжните съдилища/ в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган - Агенция по вписванията, която е администрация към министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения й правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено "Сигурност на информацията" и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1 и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В тази насока е и решение № 2656 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7010/2019 г. Съдия: /Жанета Петрова/
Мотиви
Решение № 15565 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2658/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Агенция по вписванията, подадена чрез юрисконсулт И. Консулов, срещу решение № 2701 от 18.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3471 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено решението и да се присъдят сторените разноски. Ответникът – "Завод за асинхронни електродвигатели" АД, редовно призован, не се представлява. В писмено становище, представено от адвокат Данова, се оспорва касационната жалба и се претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на Административен съд – Пловдив е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. С оглед събраните доказателства – договор и разписка за платено адвокатско възнаграждение, документ за платена ДТ, правилно и обосновано съдът е приел, че искът е доказан по основание и размер. Налице е причинна връзка между вредите, изразяващи се в сторените разноски за адвокат и платена държавна такса по делата във връзка с отмяна на незаконосъобразен акт, ето защо правилно искът е приет за основателен. При постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по искова молба на "Завод за асинхронни електродвигатели" АД против Агенция по вписванията – гр. София за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 210, 00 лева, причинени в резултат на отмяната по съдебен ред на административен акт - отказ 20180404003716/26.04.2018 г. на АВ по заявление вх. № 20180404003716/04.04.2018 г. за обявяване на актуализиран устав на "Завод за асинхронни електродвигатели" АД и представляващи направени разноски в хода на съдебното обжалване по т. д. № 332/2018 г. по опис на Окръжен съд – Пловдив. С обжалваното решение административният съд е осъдил Агенция по вписванията – София да заплати на "Завод за асинхронни електродвигатели" АД, гр. Пловдив, обезщетение за имуществени вреди в размер на 210, 00 лева, представляващи разноски по т. д. № 332/2018 г. по опис на Окръжен съд - Пловдив, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗТР урежда въпроса за отговорността на ответника във връзка с постановените от него незаконосъобразни актове и дейността на Агенция по вписванията е административна. Според съда, охранителното производство по защита на ищеца от незаконосъобразен отказ на Агенцията по вписвания е по реда, посочен в разпоредбата на чл. 25, ал. 1-5 от ЗТРРЮЛНЦ. Предвид това, че съгласно чл. 541 от ГПК разноски в тези производства пред гражданските съдилища не се присъждат, ефективното средство за обезщетение във връзка с вреди, породени от незаконосъобразни актове на длъжностни лица при Агенция по вписванията е именно искът, предявен по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 1 от ЗОДОВ. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Установено е по делото, че "ЗАЕ" АД – Пловдив е обжалвало по съдебен ред отказ да бъде вписано обявяване на устава с № 20180404003716/26.04.2018 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията, във връзка с което е било образувано т. д. № 332/2018 г. на ОС-Пловдив. По делото е била заплатена държавна такса в размер на 10, 00 лева и е упълномощен адвокат Данова, на която е заплатено адвокатско възнаграждения в размер на 200, 00 лева. Постановеният отказ на длъжностно лице при АВ е отменен с решение № 340 от 13.06.2018 г. постановено по т. д. № 332/2018 г. Окръжен съд – Пловдив. Предявеният иск се основава на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Разпоредбата касае претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, а не претенции за разноски, направени в хода на това производство. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск. ТР № 1/2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС разрешава въпроса за претенциите за адвокатски възнаграждения, направени в производства по обжалване на незаконосъобразни наказателни постановления. Но то не може да се тълкува разширително и да се прилага за претенции за разноски по дела. Производството по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или юридическото лице, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Следователно, в случая е налице процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване, определен в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Специалният закон - ЗТРРЮЛНЦ урежда процесуалния ред, по който следва да се осъществи контрол върху акта на длъжностното лице по регистрация. Съобразно изхода на спора, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на претендираните разноски съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК. Налице е процесуален ред, по който изведеното като искова претенция вземане да се претендира, което обосновава извод за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Дори и при изложените от съда съображения, че производството по обжалване на отказ на АВ е охранително, претенцията също би трябвало да бъде преценена от съда като неоснователна. При изричната разпоредба на чл. 541 ГПК, че разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, е недопустимо присъждането им на друго правно основание. По горните съображения решението, с което административният съд се е произнесъл по предявената претенция следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. При този изход от спора, на страните не се дължат разноски. След като редът за присъждане на разноски, направени в производство по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, не е по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, неприложим е и редът по чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение