Решение № 9671 от 4.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2275/2024 г.

Производството е образувано по касационна и частна жалби, подадени срещу различни части от Решение 1280/14.12.2023г., постановено от Административния съд Бургас по адм.д. 1779/2022 година.

С обжалваното решение е оставена без разглеждане, поради просрочие жалбата от С. А. В., Д. А. Ц. и А. А. Ц. , всички с адрес в гр. София, против Заповед 8-Z-909/07.09.2022г. на кмета на Община Созопол. Със същото решение е уважена жалбата на В. С. Ц. като е отменена Заповед 8-Z-909/07.09.2022г. на кмета на Община Созопол и Община Созопол е осъдена да заплати на В. Ц. разноски по делото в размер на 2610 лева.

Подадена е частна жалба от С. В., Д. Ц. и А. Ц. срещу частта от съдебното решение, с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата им срещу заповедта на кмета на Община Созопол. В частната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната част. Представят се доказателства, документи, изходящи от пощенски оператор Еконт Експрес ООД за подаване на жалбата срещу кметската заповед, в срок. Частните жалбоподатели искат отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото на АС-Бургас за произнасяне по същество и по отношение на жалбата от тези жалбоподатели.

Кметът на Община Созопол е подал касационна жалба срещу решението, в частта, в която е отменена заповедта му и общината е осъдена да заплати разноски. От съдържанието й следва, че наведените касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК- допуснати съществени съдопроизводствени нарушения от съда, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата. Претендира разноски и за двете инстанции.

Върховната прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. По частната жалба счита, че тя е основателна, но частните жалбоподатели не биха имали интерес от поддържането й в случай, че касационната инстанция потвърди първоинстанционното решение.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява като допустими частната и касационната жалба. Те са подадени в срока, съответно по чл.230, ал.1 АПК и чл.211, ал.1 АПК, от страни по делото, за които съответните обжалвани части от съдебното решение, са неблагоприятни за обжалвалите ги лица.

По основателността на жалбите, съдът приема следното:

Съдебното производство е образувано по жалба от С. В., В. Ц., Д. Ц. и А. Ц., чрез адвокат Христов, против Заповед 8 Z -909/07.09.2022 година на кмета на община Созопол.

С оспорената заповед, кметът на Община Созопол, на основание чл. 73 ал. 3 от Закона за културното наследство /ЗКН/, е наредил на собствениците на НКЦ Къща на С. С. М. , намираща се в урегулирани поземлени имоти (УПИ) XII-92 и XIII-93 в кв. 9 по плана на град Созопол, идентични с поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 67800.501.92 и 67800.501.93 по КККР на град Созопол, с административни адреси [улица] [улица] град Созопол., следното:

1. В срок до 2 месеца от получаване на заповедта да възложат изготвяне на конструктивно обследване, което да установи конструктивното състояние на различните структурни части на сградата: носещ скелет, вкл. покривна конструкция, гредореди, каменни основи и стени.

1. В срок до 2 два месеца от получаване на заповедта да възложат изготвяне на пълно архитектурно и фото-заснемане на сградата с характерни части и елементи, на което да се отразят етапите на строителна намеса, настъпилите повреди и разрушения, с графично маркиране на патологиите и нерегламентираните намеси с цел определяне на адекватни мерки за възстановяване на първообраза на обекта.

1. На базата на архитектурното и фото-заснемане с детайли и конструктивното обследване да възложат изготвяне на проект за консервация, реставрация и адаптация на сградата, съдържащ задължително част технология за КРР, включваща почистване, реставрация и консервация на всички дървени елементи с премахване на разнотонието, както и защита на сградата от атмосферни, повърхностни и подпочвени води.

1. В срок до 6 месеца от получаване на заповедта да представят документацията по т. 1 3 в Министерство на културата (МК) за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН.

1. В срок до една седмица след получено положително становище от министъра на културата, да представят проектната документация в Община Созопол за одобряването и за издаване на разрешение за строеж.

1. Да реализират предвидените в проекта дейности в срок до две години след издаване на разрешение за строеж от Община Созопол.

Съдът е приел за установена следната фактическа обстановка. Жалбоподателите са съсобственици по наследство на процесната НКЦ. Къщата - НКЦ е със статут на декларирана единична архитектурно строителна НКЦ, включена е в списъка на архитектурно строителните паметници на културата, предложени за обявяване с протокол 32/21.11.1962 година на Съвета за опазване на паметниците на културата при Националния институт за паметниците на културата (НИПК), сега Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и присъстваща в Обобщен списък на декларираните и обявени паметници на културата и на сгради, участващи в обемно пространственото изграждане на Стария град в Созопол. , изпратен от НИПК на общинската администрация с писмо 5510/21.10.1986 година. За къщата, като НКЦ, не е определена категория.

Установил е, че с писмен сигнал от 01.12.2021 година, подаден в главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство на Министерство на културата, С. В., като съсобственик на къщата, е уведомила директора на дирекцията, за неправомерни действия на съседи по отношение на притежаваната от нея НКЦ. В. посочила, че по дължината на южната й стена, от съседите е скована дървена скара, долепена до стената, на която са подредени саксии, като при поливането им стената се наводнява и се нанасят поражения върху дървената обшивка на сградата, а в резултат на това - елементи от обшивката в основата на къщата са се разковали и водата навлиза безпрепятствено в основите на НКЦ. В сигнала си В. е посочила също така, че съседите складират строителни материали, облегнати на стената на къщата, с което допълнително компрометирали обшивката й, както и че са извършили самоуправни действия, изразяващи се в залостване с арматурни железа прозорец на първия етаж на къщата, за да не се отваря, посочвайки, че по този начин се нарушават санитарно хигиенните изисквания за осветеност и проветривост на сградата. Поискала е проверка, а така също и на съседите да бъде издадено предписание за премахване на складираните боклуци, строителни материали и саксии, за да не бъде повреждана къщата, както и за незаконно прекарване на кабели, за кабелна телевизия и интернет по фасадата на сградата, без нейно съгласието и разрешение отново с цел опазване на НКЦ.

Съдът е приел, че по подадения сигнал, на 14 15.02.2022 г. е извършена проверка от арх. Сотиров - главен инспектор от Регионален инспекторат за опазване на културното наследство при МК в присъствието на г-н. Недев - директор на Археологически музей Созопол и г-н. Илчев главен специалист в дирекция УТИПЕП при Община Созопол. За резултата от проверката е съставен протокол, в който служителят на МК описал данните, които се съхраняват в НИНКН за къщата и за собственика С. В., а именно, че с писмо от 08.11.2021 година В. е уведомила НИНКН, че Къщата има изгнили елементи дървени греди на два балкона, че се е наложил авариен ремонт и те са подменени със същия по вид материал, че не е нарушена устойчивостта на конструкцията, вида и образа на къщата, както и че с писмо от 19.11.2021 година директорът на НИНКН е уведомил В., че намесите по НКЦ се осъществяват след изпълнение на процедурата по съгласуване на проектната документация по реда на чл. 83 84 от ЗКН. При извършения оглед на място в рамките на проверката инспекторът описал словесно външния вид на сградата и вътрешното разположение на помещенията, констатирал е изграждането на две бани, извършена подмяна на дървени носещи греди и елементи от двата балкона и прилежащата дървена фасадна обшивка, както и следи от разнотоние, обезцветяване и частично отковани елементи на обшивката. Инспекторът е посочил, че дървената обшивка на къщата по южната фасада е изпълнена на нивото на прилежащия терен без защитен цокъл, че дворната настилка в ПИ с идентификатор 67800.501.91 (съседите от юг) не достига до фасадата, при което се образува линейна пролука, подобна на канавка, както и че по протежение на южната фасада има струпани материали, част от които подпрени и закачени за фасадната стена и подкосите на сградата, а от запад има прикрепени съобщителни кабели. Проверяващият служител на МК записал в протокола си, че при съпоставяне на настоящия вид на НКЦ и графичните планове от досието, съхранявани в НИНКН, се констатира, че балконът на западната фасада и банята на първия етаж не са отразени в плановете и не са оригинални архитектурни елементи, а са изградени след декларирането като НКЦ. Инспекторът бил приел, че пролуката между дворната настилка (в съседното място от юг) и южната фасада на къщата, създава предпоставки за опасно проникване на вода в основите, което можело да доведе до увреждане, а също и, че кабелите на западната фасада са били разположени без съгласието на собственика на НКЦ. В заключение, в констативния си протокол от 14 15.02.2022 година инспекторът от МК приел, че следва да се стартират процедури по чл. 72 и чл. 73 от ЗКН .

Съдът е установил, че на 01.03.2022 година заместник министър на културата издал становище по чл. 84 ал. 1 2 във връзка с чл. 83 от ЗКН относно извършените аварийни ремонтни дейности по двата балкона на Къщата, за които собственикът В. изпратила уведомление до МК на 08.11.2021 година. В становището си заместник министърът посочил, че от заявителите са били представени - допълнителна обяснителна записка и количествена сметка на аварийните ремонтни дейности по двата балкона на Къщата, ведно със снимков материал, от които е установено, че е бил извършен демонтаж на изгнили елементи (носещи греди, под, парапет, перила и ръкохватки), заменени със същия по вид дървен материал и с полагане на боя на маслена основа с цвят на оригинала. В становището си заместник министърът приел, че дейностите не нарушават конструкцията на балконите и не променят архитектурния облик на сградата НКЦ, затова са допустими от гледна точка на опазване на сградата, поради което МК съгласува аварийните ремонтни дейностипо двата балкона на Къщата.

Съдът е посочил, че на 31.03.2022 година инспектор Сотиров извършил допълнителна проверка на НКЦ. В констативния протокол от тази проверка той отново описал състоянието на сградата, посочил, че по уведомлението от 08.11.2021 година от В. (за нуждата от авариен ремонт) е било необходимо съгласуване, а такова не е било извършено, поради което са налице основания за започване на административно- наказателно производство, както и обстоятелства, застрашаващи от увреждане единичната НКЦ и следва да стартират производства по чл. 72 и чл. 73 от ЗКН.

Установено е от съда, че на 21.04.2022 година директорът на главна дирекция ИОКН в МК изпратил писмо до кмета на община Созопол, относно установени обстоятелства, застрашаващи от увреждане сграда единична архитектурно строителна НКЦ Къщата на жалбоподателите. Директорът на ГД ИОКОН направил извод, че са налице предпоставки за увреждане на НКЦ Къщата, поради което общинската администрация следвало да стартира процедура по чл. 72 и по чл. 73 от ЗКН, да определи дата за извършване на оглед на място, както и да уведоми, на основание чл. 26 ал. 1 от АПК, заинтересованите лица.

Съдът е посочил, че на 20.06.2022 година, кметът на община Созопол конституирал като заинтересовани страни, на основание чл. 26 ал. 1 от АПК, жалбоподателите, като им изпратил писмо, че се извършва проверка и при необходимост даване на указания по чл. 72 и чл. 73 от ЗКН . Съдът е прие, че от посочените адресати физически лица, единствено В. е получила съобщението .

Съдът е приел, че на 30.06 01.07.2022 година архитект Сотиров, инспектор в РИОКН при МК и Г. Илчев главен специалист в дирекция УТИПЕП в Община Созопол извършили нова проверка на място на НКЦ Къщата. Проверката била извършена единствено отвън, поради отсъствие на представител на собствениците. На проверката присъствал и К. Я. собственик на ПИ с идентификатор 67800.501.91 по КККР на град Созопол (собственик на ПИ, разположен южно от НКЦ и лице, срещу което В. подала сигнала си от 01.12.2021 година). В констативния протокол от тази проверка отново бил описан статуса на къщата, били посочени всички собственици (съгласно удостоверение за наследници) и било описано вътрешното разпределение в НКЦ, в това число и изграждането на баня на първия етаж, както и преустройство на килер в баня и тоалетна. По отношение на външния оглед на сградата проверяващите преписали част от съдържанието на констативния протокол от 14 15.02.2022 година и констатирали добро общо състояние на сградата, без пукнатини, слягания и структурни деформации . Те посочили, че при сравнение между графичните планове от досието на сградата, съхранявано в НИНКН и настоящият вид се констатира, че балконът на западната фасада не е отразен в плановете и не е оригинален архитектурен елемент, а е изпълнен след декларирането на Къщата като културна ценност. Посочили също, че се констатира несъответствие и в конфигурацията на балкона по фасада Юг, както и в прозоречните отвори в приземието и етажа . В протокола проверяващите служители отново констатирали, че линейната пролука между дворната настилка и южната фасада на сградата НКЦ, създава предпоставки за опасно проникване на вода в основите на къщата, което можело да доведе до сериозното увреждане . Поради констатираното състоянието на НКЦ било определено като недобро . В протокола си, на основание чл. 72 ал. 3 от ЗКН, проверяващите посочили, че не е необходимо собствениците да обезопасяват сградата до провеждане на комисия по чл. 73 ал. 1 от ЗКН и указали на кмета на общината да издаде заповед за създаването на комисия по чл. 73 ал. 1 от ЗКН, която да установи състоянието на НКЦ, както и вида, и обема на необходимите укрепителни, консервационно реставрационни и ремонтни работи .

На 01.07.2022 година кметът на общината и архитект Сотиров. (служителят на МК) издали указания по чл. 72 ал. 3 от ЗКН до собствениците на Къщата. В тези указания била преписана обстоятелствената част от протокола от 30.06 01.07.2022 година. В заключителната диспозитивната част на указанията издателите обявили, че не се налага обезопасяване на сградата, както и че кметът на общината ще издаде заповед за провеждане на комисия по чл. 73 ал. 1 от ЗКН, която да установи състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно реставрационни и ремонтни работи . Собствениците на къщата са получили указанията в периода 06 07.07.2022 година.

На 07.07.2022 година кметът на общината назначил комисия по чл. 73 ал. 1 от ЗКН, а със заповед от 25.07.2022 година насрочил дата и час на огледа на НКЦ Къщата на 03.08.2022 година от 14:30 часа. Издадените заповеди били връчени на Д. Ц. и А. Ц. по пощата, останалите съсобственици В. Ц. и С. В. не били уведомени за създаването на комисията и насрочването на огледа на Къщата .

На 31.07.2022 година съсобственикът Д. Ц. представила становище по насрочения оглед на сградата, което постъпило в Община Созопол на 03.08.2022 година.

На 03.08.2022 година комисията по чл. 73 ал. 1 от ЗКН извършила оглед на НКЦ. В протокола от проверката тя преповторила обстоятелствата, отразени в предходните проверки статут на обекта като НКЦ, градоустройствени показатели, данните за собствениците и образуваните административни производство по повод Къщата. В част шеста Констатирани обстоятелства комисията описала външния вид на сградата, разпределението и предназначението на помещенията и частичните промени, претърпени в плановата схема на къщата във връзка с изграждането на две бани с тоалетни на двата етажа. Комисията констатирала, че сградата е в добро общо конструктивно - техническо състояние, без следи от пукнатини, слягания и структурни деформации , като в северозападната част на втори етаж, около комина, има следи от течове от покрива както и следи от проникване на влага по капилярен път в долната част на преградната стена между двете стаи в приземието. По външната дъсчена обшивка на всички фасади комисията констатирала следи от разнотоние и обезцветяване, деформирани и частично отковани елементи. По отношение на дъсчената обшивка по южната фасада на сградата комисията посочила, че тя е изпълнена до нивото на прилежащия терен, без защитен цокъл, а същевременно дворната настилка в съседния на сградата НКЦ поземлен имот с идентификатор 67800.501.91, не достигала до фасадната плоскост, при което се образувала линейна пролука, подобна на канавка , която е определена като предпоставка за лесно навлизане на вода в основаните на сградата, което можело да доведе до сериозното увреждане. Комисията записала, че поустни сведения на жители на града" сградата е претърпяла ремонт през 2003 година и през същия период е изграден балкона на западната фасада, а балконът на южната фасада е уширен на юг над съседния имот. Новата дъсчена обшивка обхваща целите фасади, не била изпълнена по детайл на оригиналната и е нехарактерна за оформянето на Созополските къщи . Комисията записала, че от архивните снимки се установява, че са привнесени нови елементи и детайли, които не са част от първоначалното оформяне на къщата. Новата дървена конструкция и дъсчена обшивка не били изпълнени качествено по отношение на обработка, монтаж и детайл на елементите, което било предпоставка за тяхното лесно увреждане. Същото е неудачно и по отношение на експонирането на ЕНКЦ. Предвид констатациите, комисията приела, че са налице обстоятелства, застрашаващи НКЦ от увреждане поради "нерегламентирани строителни намеси, некачествено изпълнени ремонтни дейности и нарушена автентичност".

Въз основа на констативната част от протокола, комисията взела решение собствениците на НКЦ Къщата да бъдат задължени да извършат консервационно реставрационни и ремонтни работи по сградата: Комисията е посочила и конкретните действия, които следвало да се предприемат от собствениците на Къщата. Протоколът е подписан от всички членове на комисията.

На 07.09.2022 година кметът на общината издал обжалваната заповед. В нея той възпроизвел съдържанието на протокола от оглед от 03.08.2022 година и диспозитивните точки от него, като за всяко вменено задължение на собствениците на НКЦ е определил конкретен срок за изпълнение.

На 14.09.2022 година заповедта била връчена по пощата на останалите сосъбственици, но не била връчена на В. Ц.. Жалбата, подписана от всички съсобственици е постъпила в регистратурата на Община Созопол на 29.09.2022 година.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, извършена от вещо лице архитект, чиито констатации съдът е възпроизвел в решението си подробно. Съдът е възпроизвел в решението си и показанията на разпитания по делото свидетел на ответника.

Съдът е приел наличието на връзка между главния архитект на община Созопол и ПИ 67800.501.91, разположен южно от НКЦ Къщата.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, съдът е приел следното от правна страна:

Преценил е като недопустима, поради просрочието й, жалбата на А. Ц., С. В. и Д. Ц.. Посочил е, че срокът за подаване на жалбата е изтекъл на 28.09.22г., а тя е подадена в регистратурата на Община Созопол на 29.09.22 година. Съдът е оставил без разглеждане жалбата на посочените лица и е прекратил производството в тази част.

Преценил е като допустима жалбата на В. Ц., която е разгледал по същество.

Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган. Преценил е също така, че е спазена установената от закона писмена форма по чл. 59 ал. 2 от АПК, както и че тя съдържа фактически и правни основания за издаването й.

Съдът е приел, че органът е допуснал съществени нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващи се в: нарушение на законовото изискване за уведомяване на всички заинтересовани страни в административното производство, в частност на В. Ц. относно процесуалните действия, които се извършват; неизясняване на всички факти, обстоятелства и сведения при извършването на огледа на 03.08.2022 година от назначената комисия; механично възпроизвеждане от органа издал, заповедта на констатациите на комисията, без да положи необходимата грижа да се запознае с обстоятелствата по преписката.

Съдът е отхвърлил възражението в жалбата, че в административното производство било допуснато съществено процесуално нарушение поради това, че заповедта не е била издадена в срока по чл. 73 ал. 3 от ЗКН, както и възражението за липсата на данни относно компетентността на назначената комисия да изследва състоянието на сградата.

По материалната законосъобразност на заповедта съдът е приел следното: Посочил е, че за да бъде преценена материалната законосъобразност на заповедта по чл. 73, ал. 3 от ЗКН, следва да се изясни: 1. дали адресатът на заповедта има качеството на собственик, концесионер или ползвател на недвижимата културна ценност; 2. дали в случая се касае за сграда със статут на недвижима културна ценност; 3. нуждае ли се сградата от укрепителни, консервационно - реставрационни и/ или ремонтни дейности; 4. определени ли са конкретни по вид и обем укрепителните, консервационно - реставрационни и ремонтни работи, чиято необходимост е констатирана от помощния орган.

Приел е, че адресатите на обжалваната заповед са определени правилно с оглед разпоредбата на чл. 72 ал. 1 във връзка с чл. 73 от ЗКН това са съсобствениците на НКЦ . Посочил е за безспорно обстоятелството, че сградата - предмет на обжалваната заповед, е декларирана единична архитектурно - строителна НКЦ, която е включена в списъка на архитектурно строителните паметници на културата, предложени за обявяване с протокол 32 от 21.11.1962 година на Съвета за опазване на паметниците на културата, както и обобщен списък на такива сгради, участващи в обемното изграждане на Стария град на град Созопол, изпратен на общинските власти с писмо 5510/21.10.1986 година на НИПК.. Посочил е разпоредбата на § 10 ал. 1 от ПЗР на ЗКН във връзка с чл. 59 ал. 4 от ЗКН, според която заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон, а декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива по реда на ЗКН.

Съдът е преценил като спорен между страните, въпросът относно третата материалноправна предпоставка за издаване на обжалваната заповед - нуждата от укрепителни, консервационно - реставрационни и/или ремонтни дейности.

Съдът е преценил като основателнто възражението в жалбата, че част от фактическите констатации на ответника относно състоянието на НКЦ и архитектурните елементи не отговарят на обективната действителност, поради което не е налице необходимост от извършването на предписаните действия дори в общия вид, в който са формулирани. По този въпрос съдът изцяло е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза. Според съда, установено от експерта опровергава констатациите на проверяващите, че по стените и тавана в къщата са наблюдавани следи от теч. Посочил е, че напротив, вещото лице изрично е заявило, че състоянието на вътрешните стени и покривната конструкция е много добро, както и че НКЦ е поддържана периодично, поради което в нея не се откриват никакви признаци на компрометиране на конструктивни елементи.

Съдът е преценил като неясен констативния протокол, респективно заповедта, която го е възпроизвела относно следното съдържание - че външната обшивка не е автентична , че оформянето на фасадите е резултат от съвременна намеса , че крайният южен прозорец на западната фасада е превърнат във врата , че балконът на фасада Запад не е отразен в плановете, следователно не е оригинален архитектурно строителен елемент на сградата , както и че е налице несъответствие и в конфигурацията на балкона по фасада Юг, както и прозоречните отвори в приземието и етажа . Съдът е посочил, че от протокола не можело да се установи, по какви причини проверяващите са приели, че външната обшивка на НКЦ не е автентична и какъв смисъл те влагат в понятието автентична че обшивката не е първоначално поставената при изграждането на къщата или че не съответства като вид и характеристики на първоначалната обшивка, т.е. на архитектурния облик, който къщата е имала в момента на изграждането й. Липсвала обоснованост според съда и на заключението на комисията, възпроизведено от кмета на общината, че оформянето на фасадите е резултат от съвременна намеса , без да е ясно въз основа на какви предходни данни е направен този извод, както и с какво съвременната намеса нарушава архитектурния облик на Къщата.

Посочил е, че твърденията, че крайният южен прозорец на западната фасада е превърнат във врата , както и че балконът на фасада Запад не е отразен в плановете, следователно не е оригинален архитектурно строителен елемент на сградата са обосновани в преписката със схеми на вътрешното разпределение на помещенията в Къщата, съдържащи се в досието на НКЦ (лист 164 - 166). Съдът е посочил, че тези схеми са без достоверна дата. Според съда, от тях било невъзможно да се установи, кога са изготвени и кой е техния автор, т.е. към кой момент във времето отразяват реалността. Отделно от изложеното, съдът е констатирал, че в различните схеми разположението на НКЦ къщата е начертано различно спрямо географските посоки при сравнение на схемите на лист 164 165 и на схемите на лист 166, поради което е невъзможно по категоричен начин да се установи, какво е имала предвид комисията, когато е индивидуализирала отделните архитектурни елементи на Къщата, използвайки посоките на света, а оттам приемайки, че те не съответстват на автентичния вид на НКЦ.

Съдът е съобразил извършеното последващо съгласуване от заместник министър на културата на аварийния ремонт на балконите на къщата като факт, обосноваващ правомерността на тяхното съществуване както като разположение така и като материали, от които те са изпълнени. Посочил е, че в становището изрично е заявено, че извършените работи не променят архитектурния облик на сградата НКЦ, Посочил е, че няма логика административен орган да извърши съгласуване (приемане на съответствието на извършената намеса в НКЦ) на осъществени строителни дейности, ако те са изпълнени върху незаконна част от архитектурния обект или с материали и по начин, които не са в съответствие с нормативните изисквания към НКЦ.

В заключение по отношение на четвъртата предпоставка съдът е приел, че от всички обстоятелства, установени при проверката на 03.08.2022 година, в административното производство, било установено несъмнено единствено разнотоние (разлика в оцветяването) на отделни елементи от дъсчената обшивка на къщата в резултат от тяхната замяна, както и наличието на линейна пролука между южната фасада на къщата и терена на съседния ПИ с идентификатор 67800.501.91. С оглед изводите на вещото лице, съдът е приел, че констатираното разнотоние на обшивката по никакъв начин не поставя НКЦ в опасност от увреждане или унищожаване и изобщо не налага извършването на цялата система от действия, разпоредени с обжалваната заповед на кмета, предвид принципа на пропорционалност, прогласен с нормата на чл. 6 от АПК. Що се отнася до линейната пролука, подобна на канавка, констатирана при проверката и описана от ответника в оспорения акт, съдът е приел, че тя представлява принципна опасност за устойчивостта и целостта на сградата, а за отстраняването й, е следвало да бъдат предприети мерки. Едновременно с това, съдът е съобразил, че в административното производство по чл. 73 от ЗКН по никакъв начин не са обсъдени изявленията на една от съсобствениците на къщата (от 01.12.2021 година), а и на друга (от 03.08.2022 година), че причината за съществуването на тази опасност е неправомерното поведение на собствениците на южно разположения ПИ с идентификатор 67800.501.91 (сред които е и главния архитект на общината Р. Георгиева), изразяващо се в отказ за предоставяне на достъп до имота (за да бъде запълнена канавката), струпване на градински материали/вещи и обособяване на стелаж за саксии, при поливането на които се засягат дървената обшивка на къщата и основите. Затварянето с арматурно желязо, откъм ПИ с идентификатор 67800.501.91, на прозорец от Къщата (констатирано при проверката, а и от вещото лице по делото), само по себе си, не обосновава извод за опасност за НКЦ, но е показателно, според съда, за съществуващия конфликт между собствениците на ПИ 67800.501.91 и жалбоподателите , а оттам за достоверността на твърденията на част от собствениците, че са незаконосъобразно възпрепятствани при поддържането на къщата от поведението на собствениците на ПИ 67800.501.91. Според съда административният орган е следвало да провери твърденията на жалбоподателите и при набелязване на вида и характера на действията, необходими за отстраняването на линейната пролука, - да заложи адекватни конкретни мерки, които да бъдат предприети, за да бъде осигурено съдействието на собствениците на ПИ 67800.501.91. Това не е сторено е посочил съда, приемайки, че жалбоподателите са оставени да гадаят, по какъв начин могат да осъществят издаденото им разпореждане, предвид невъзможността да извършат необходимия ремонт откъм съседния (южен) имот. Съдът е приел също така, че в самата заповед не са конкретизирани по никакъв начин необходимите действия за предотвратяване на опасността за сградата - от установената линейна пролука, разположена в ПИ 67800.501.91, за да бъде прието, че те могат да послужат за изработването на проект, разпореден от кмета на общината с диспозитив 3 от заповедта. Съдът е посочил, че за сметка на това, вещото лице по делото е посочило какви конкретни СМР следва да бъдат извършени в тази насока полагане на трайно прилежаща настилка около южната фасада на сградата ивица с ширина 80 100 см с покритие от непорьозни плочи и с наклон, отвеждащ водите на ниво терен навън спрямо фасадата на сградата . Посочил е също така, че описаните от експерта СМР, несъмнено, създават битово неудобство за собствениците на ПИ 67800.501.91, свързано с неизбежните изкопни работи, внасяне и насипване на инертен материал, редене и нивелиране на плочи, отвеждащи водата вътре в ПИ 67800.501.91. Съдът е констатирал, че както в хода на административния процес, така и при издаването на крайния административен акт, ответникът по никакъв начин не е обсъждал установената необходимост от укрепителни работи в съседния (южен) поземлен имот, а е трябвало. С оглед всички релевантни факти по делото и хронологията в производството, съдът е приел, че този съществен пропуск на ответника (да посочи - по вид и обем - мерките необходими за отстраняването на пролуката) не е случаен, а е обусловен от неудобството, което ремонтът би причинил на съсобствениците на ПИ 67800.501.91, в това число и на главния архитект на общината. Съдът е приел, че заповедта е материално незаконосъобразна и поради несъблюдаване на основен принцип на административния процес принципа на пропорционалност. Посочил е, че съгласно чл. 6 ал. 2 3 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Посочил е, че когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. В конкретния случай, по казуса се установявало разминаване в нюансите на финишното покритие на отделни детайли от обшивката на НКЦ (в резултат на ремонти), неправомерни действия на собствениците на ПИ 67800.501.91, които възпрепятстват жалбоподателите в поддръжката на сградата (за които ответникът мълчи), както и съществуването на линейна пролука в съседен имот, поставяща в потенциална опасност целостта на сградата и до която жалбоподателите нямат достъп. Никое от описаните три обстоятелства съпоставени с изводите на експерта за много добро общо състояние на къщата и редовна грижа на жалбоподателите за нея, не обуславяло, според съда, необходимост от цялостно конструктивно обследване на НКЦ,, изготвянето на пълно архитектурно и фото заснемане ,, съответно - изготвянето на (цялостен) проект за консервация, реставрация и адаптация на сградата , както било разпоредено в заповедта на кмета. Според административния съд, с обжалвания административен акт, без да са установени конкретни повреди, разрушения и патологии по сградата (т.е. без да има доказана нужда), собствениците са принудени да осъществяват мащабни, скъпоструващи и времеемки действия, очевидно несъразмерни с принципната цел, която има акта по чл. 73 ал. 3 от ЗКН. Въз основа на това заключение, съдът е приел, че с обжалвания административен акт се засягат непропорционално тежко правата и законните интереси на собствениците на НКЦ.

Според съда цялостната преценка на действията на администрацията по този случай (както на МК, така и на общинската администрация) показвала, че вместо сигналът на В. от 01.12.2021 година да бъде разгледан по същество и да бъдат набелязани действия (напр. издадени предписания на собствениците на съседния южен имот) за отстраняване на възникналия проблем с поддръжката на НКЦ, на основание чл. 192 ал. 1 т. 2 б. а във връзка с чл. 15 ал. 2 от ЗКН, подателят на сигнала е проверен и срещу него е образувано административно производство със съвършено различен характер и правни последици. Съдът е посочил, че остава открит въпросът, дали с производството по чл. 73 от ЗКН, чиито формален повод е сигнала от 01.12.2021 година, подаден от В. срещу неправомерни действия на съседите от юг, всъщност, не е бил упражнен административен тормоз върху собствениците на НКЦ, за да бъдат респектирани в исканията си към съседите си, един от които е на отговорна служебна позиция в общинската администрация.

В заключение, съдът е счел, че установените съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и материална незаконосъобразност на акта, включително и нарушаването на основен принцип в административния процес, обуславят отмяната на заповедта - по допустимата част от жалбата.

Съдът е присъдил разноски според изхода на спора и направеното своевременно от процесуалния представител на жалбоподателя искане за това, ведно с приложен списък на разноските (лист 253). Преценил е, че претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева не е прекомерна с оглед фактическата и правната сложност на казуса, а също и предвид неговата продължителност пред първоинстанционния съд. Осъдил е Община Созопол юридическото лице, в чиято структура е ответникът по делото да заплати на жалбоподателя разноски в размер общо на 2 610, от които 2000 лева адвокатско възнаграждение, 600 лева за вещо лице и 10 лева заплатена държавна такса.

Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно по следните съображения: Основателна е частната жалба, подадена срещу прекратителната част на съдебното решение. Съдът е следвало да извърши преценка за допустимостта на жалбата относно всеки един от жалбоподателите, още при подаването й, и получаването в съда на административната преписка, тоест в началото на съдебния процес, а не в неговия край, както е направил. Сама по себе си тази ненавременна /закъсняла/ преценка на съда е процесуално нарушение, а в конкретния случай и съществено, тъй като субективните предели на силата на присъдено нещо на съдебното решение е неправилно ограничена от съда. .

От представените с частната жалба писмени документи, се установява, че жалбата срещу кметската заповед е подадена чрез куриерска фирма Еконт Експрес ООД на 28.09.2022 година, тоест в последния ден от 14-дневния срок по чл.149, ал.1 АПК. Тоест жалбата от С. В., Д. Ц. и А. Ц. срещу Заповед 8-Z-909/07.09.2022г. на Кмета на Община Созопол, подадена до Административния съд Бургас, чрез кмета на Община Созопол е в срок. Изводът за обратното, направен от административния съд е неправилен и довел до неправилно определение на съда. Решението на административния съд, в частта / с характер на определение/, в която жалбата на посочените лица е оставена без разглеждане и съдебното производство е прекратено в тази част, е неправилно и следва да се отмени, а делото се върне на съда в същата част за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждането й по същество.

Неправилно е решението на административния съд и в останалата част, а именно, в частта, в която по жалба на Ц. е отменена оспорената заповед на кмета на Община Созопол. В тази част, решението е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до необоснованост на изводите му.

Съдът не е събрал по делото и не е указал събирането на документи, които следва да са част от административната преписка и които се отнасят за част от правнорелевантните за спора обстоятелства, с което е нарушил чл.152, ал.4 АПК. В изпратената по делото административна преписка липсват документите, въз основа на които органът е приел, че жалбоподателите са собственици /съсобственици/ на къщата НКЦ. В преписката липсват и документите, въз основа на които е прието, че въпросната къща е НКЦ. Липсват и цитираните в оспорената заповед писма от 1995г.

От друга страна, съдът не е приел като доказателства, документите, постъпили по делото, които също са от значение за спора. С писмо от директора на НИНКН с изх. 1100-274/20.03.23г. е изпратил по делото документи, поискани от вещото лице за целите на експертизата. Съдът е разпоредил изискването им с Разпореждане 1020/07.03.2023г. / лист 154 от първоинстанционното производство/, но след представянето им по делото, не ги е приел като доказателства по делото. Тези документи са обсъждани в заключението на вещото лице и са в основата на констатациите му. Част от тях / схемите на вътрешното разпределение на помещенията в къщата/ съдът е обсъждал и в решението си, преценявайки ги като негодни. С това, свое процесуално поведение - да поиска за представяне по делото документи, които след представянето им, не приема като доказателства по делото с изрично определение, поради което и за страните не е станало ясно, че те ще бъдат обсъждани като доказателства и не им е дадена възможност да изразят становището си по тях, и обсъждайки ги в решението си, съдът, освен че е поставил страните по делото в процесуална изненада, е нарушил принципа на състезателното начало /чл.8 от Гражданския процесуален кодекс/, като не им е осигурил възможност да изразят становището си по документи, които е обсъдил в решението си.

Не може да се прецени като обоснован извода на съда, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Една от констатациите на съда, в основата на този негов извод, че за датата на насрочената проверка 03.08.2022г./ най-важното според съда действие в административното производство/ не са били уведомени всички заинтересовани лица, в частност В. Ц.. За тази преценка е било от значение и обстоятелството, че жалбата на останалите жалбоподатели / извън Ц./ са били допустими и те са били уведомени за датата на проверката, както съдът е приел. Също така е от значение факт, останал неизяснен от съда, а именно, че известията за доставяне на писмото, указващо датата на проверката, адресирани до Д. Ц. и А. Ц. са получени от В. Ц., видно от отбелязванията в тях /лист 74 от първоинстанционното дело/. Необходимо е било съдът да изиска уточнение и да изясни, дали лицето получило тези известия не е именно В. Ц., за която съдът е приел, че не е уведомена за датата на проверката.

Настоящият касационен състав преценява като необоснован и извода на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Видно от заповедта е, че изводът на административния орган е за наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижимата културна ценност от увреждане поради нерегламентирани строителни намеси, некачествено изпълнени ремонтни дейности и нарушена автентичност. Органът, издал заповедта изрично е посочил в нея, че Сградата е в добро общо конструктивно-техническо състояние, без следи от пукнатини, слягания и структурни деформации. Тоест, въз основа на констатациите в заповедта, административният орган е приел, че е налице опасност от увреждане на къщата в качеството й на архитектурно-строителна недвижима културна ценност , а не като сграда. Констатациите на административния орган, които са в основата на направения извод, могат да се групират в три групи, както следва:

• наличие на обстоятелствата, застрашаващи НКЦ от физическо увреждане . Към тях могат да се отнесат отнесат констатациите за следи от течове от покрива в северозападната стая на втория етаж, в зоната около комина, следи от проникване на влага по капилярен път в долната част на преградната стена между двете стаи в приземието, образуваната линейна пролука, подобна на канавка, откъм южната фасада на сградата, както и деформирани и частично отковани елементи по външната стенна дъсчена обшивка и изпаднали част по източната фасада на дъсчената обшивка.

• наличие на обстоятелства, компорометиращи качеството на НКЦ, изразяващи се в нерегламентирани строителни намеси и некачествено изпълнени ремонтни дейности. Към тях могат да се отнесат констатациите за авариен ремонт на два балкона на сградата, за наличие на прикрепени кабели по фасада запад на сградата, за изградени бани с тоалетни на втория етаж и в приземието, и оформено складово помещение зад банята на приземния етаж, за направа на частична ст.б. плоча върху дървения гредоред; за направена нова дървена обшивка по фасадите и стрехите, които не са изпълнени качествено по отношение на обработка, детайл и монтаж на елементите, както и ремонт на покрива и вътрешен ремонт и преустройство.

• наличие на обстоятелства, довели до нарушаване на автентичността на НКЦ. Към тях могат да се отнесат, както предходните констатации компрометиращи облика и качеството на НКЦ, така и констатациите изграден балкон на западната фасада, уширен на юг балкон на южната фасада, привнасяне на нови елементи и детайли, които не са част от първоначалното оформяне на къщата, неавтентична еднораменна стълба от предверието на приземния етаж за горния етаж, превръщането на крайния южен прозорец на западната фасада във врата.

В решението на административния съд не са изложени съображения по всяка една от конкретните констатации на органа, както относно наличието им, така и по въпроса - водят ли те / в тяхната съвкупност или поотделно всяка една от хях/, и могат ли да доведат до увреждане качеството на културно наследство на къщата.

По тези съображения, настоящият състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение като неправилно, което е основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане с произнасяне по жалбата на всички, подали я жалбоподатели.

С оглед безпротиворечивото произнасяне по жалбите на всички жалбоподатели, делото следва да се върне за произнасяне от друг състав на АС-Бургас, независимо, че по жалбите на лицата, спрямо които то е било прекратено, съставът на съда, постановил обжалваното решение, не се е произнесъл по съществото им.

Воден от горното и на осн. чл.222, ал.2, т.1 и т.2 АПК, Върховният административен съд