Решение № 96 от 2.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 754/2009 г.

Решение № 96 от 2.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 754/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител К. Д. К., срещу въззивна присъда по внчхд. № 525/2009 г. на Окръжен съд гр. С.. Жалбата с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона, се поддържа в съдебно заседание лично от тъжителя и повереник. Подсъдимата А. Н. М., чрез защитата си е на становище въззивната присъда, като правилна и законосъобразна да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената въззивна присъда правилна и законосъобразна, а подадената жалба неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 26.10.2009 г. постановена по внчхд. № 525/2009 г. на Окръжен съд гр. С. е отменена присъда по нчхд. № 193/2009 г. на Районен съд гр. Н. и вместо това подсъдимата А. Н. М. е призната за невиновна на 1.08.2008 г. в гр. С., чрез печатно произведение да е разгласила позорно обстоятелство за К. Д. К. и да му е приписала престъпление, поради което е оправдана по предявените й обвинения по чл. 148, ал. 2 НК и по чл. 147, ал. 1 НК. Отхвърлен е и гражданския иск за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., като неоснователен. Присъдата е потвърдена в частта й, с която подсъдимата е оправдана по обвинението по чл. 148, ал. 1т. 2 НК вр. с чл. 146, ал. 1 НК. ПО ЖАЛБАТА на частния тъжител К. К.: Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения касаят пропуски при оценката на доказателствата, избирателно тълкуване на гласните такива, надценяване на показанията на св. Ж игнориране на показанията на св. Б, Петкова и П., възразява се и срещу липса на мотиви във въззивната присъда по частта, с която е потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд. Доводите са неоснователни. Въззивния съд е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства, посочил е кои обстоятелства от значение приема за установени и на коя доказателствена основа. Изводите по фактите са логични, последователни и безпротиворечиви. Вярно е, че въззивния съд е дал вяра на показанията на св. Ж, присъствала на даденото от подсъдимата интервю и не е дал вяра на св. В взел интервюто. Тук освен посоченото от въззивния съд, следва да се има предвид, че ако бе потвърдила казаното от подсъдимата, тази свидетелка би се уличила в престъпление и това е обстоятелството, поради което нейните показания следва да се преценяват внимателно и да се съпоставят с останалите доказателства по делото. Горните констатации дават основание на извода, че не са налице процесуални нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които да са съществени и които да са попречили на съда да вземе законосъобразно решение. Неоснователни са и оплакванията за съществени процесуални нарушения при обявяване на въззивната присъда, която според касатора била обявена неподписана от членовете на състава. По делото е приложена присъда, изготвена и подписана от членовете на съдебния състав, така както изисква чл. 310, ал. 1 НПК. Получения от тъжителя препис, няма как да бъде изготвен с подписите на членовете на състава, тъй като към момента на получаването му, присъдата не е в сила и не е заверен /преписа/ от издателя. Вън от предмета на касационната проверка е потвърдената оправдателна част на първоинстанционната присъда и произнасянето по разноските, поради което оплакванията в тази част, следва да се оставят без разглеждане. Неоснователни са и доводите за нарушение на закона. Констатираната по горе липса на съществени процесуални нарушения, на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, сочи на правилното му приложение /на закона/, доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на фактически положения/обстоятелства от значение /, а не само по приложението на закона. В случая не е установено от събраните по делото доказателства по несъмнен и безспорен начин подсъдимата да е извършила инкриминираните й престъпления, поради което правилно е оправдана, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда правилна и законосъобразна, а подадената касационна жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение