Решение № 3926 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6051/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Й. М., чрез процесуален представител, против решение 1782 от 18.03.2024 г., постановено по адм.д. 8752/2023 г. по описа на Административен съд -София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и решаване на спора по същество. Алтернативно моли за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз , в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 1782 от 18.03.2024 г. Административен съд - София град отхвърля жалбата на Д. Й. М. против заповед ЧР-606/22.08.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз (ИА ОСЕС ), с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради съкращаване на длъжността държавен одитор по чл. 45, ал. 1 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС) в дирекция Одити на средствата по териториално сътрудничество и други програми на ИА ОСЕС . С решението М. е осъдена да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводтвените правила и същата е постановена в съответствие на материалноправната норма на чл. 106, ал.1, т. 2 ЗДСл, поради което прави извод за неоснователност на оспорването. Констатира, че до прекратяване на служебното й правоотношение Д. Й. М. е заемала длъжността държавен одитор по чл. 45, ал. 1 ЗВОПС в дирекция Одити на средствата по териториално сътрудничество и други програми на ИА ОСЕС , съгласно заповед ЧР-390/07.06.2023 г. на Изпълнителния директор на ИА ОСЕС . Позовава се на събраните по делото доказателства и приема, че заеманата от М. длъжност държавен одитор по чл. 45, ал. 1 ЗВОПС в дирекция Одити на средствата по териториално сътрудничество и други програми е трансформирана в длъжност старши одитор в новосъздадената дирекция Специфична одитна дейност като за заемането на последната е предвидено изискване за юридическо образование, каквото не е установено жалбоподателката да притежава. Прави извод, че длъжността, заемана от Д. Й. М. обективно не съществува и липсва аналогична длъжност по идентификационни белези, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. По тези съображения съдът прави заключение за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити, съобразно изискването на чл. 108, ал. 1 ЗДСл. По делото не се оспорва обстоятелството, че заповедта е подписана от изпълнителния директор на ИА ОСЕС като орган по назначаването, като доводите за валидност на трудовия му договор, предвид, че не е съгласуван от министър-председателя не е предмет на контрол в това производство, поради което тези доводите не следва да се обсъждат. Правилен е и изводът на съда, че са спазени процесуалните правила за издаване на обжалваната заповед служебното правоотношение на Д. Й. М. е прекратено, след като с Постановление 113 от 11.08.2023 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерски съвет (обн. ДВ, бр. 71 от 18.08.2023 г. и влязло в сила на 22.08.2023 г.) са направени изменения и допълнения в Устройствения правилник на ИА ОСЕС към министъра на финансите, приет с Постановление 346 на МС от 2008 г. (изм. и доп. ДВ., бр. 49 от 30.06.2022 г.), където с § 1, ал. 1, т. 3 се изменя разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Устройствения правилник и специализираната администрация на изпълнителната агенция се структурира от съществуващите до тогава четири дирекции в три нови, а именно: Одитна дейност , Специфична одитна дейност и Методология, хоризонтална политика и автоматизация на одитната дейност . В новосъздадената дирекция Специфична одитна дейност са приобщени дирекция ОСРП , дирекция ОССПО и дирекция ОСТСДП ( Одит на средства по териториално сътрудничество и други програми ). Заеманата от Д. Й. М. длъжност държавен одитор е съкратена, тъй като длъжността е трансформирана в старши одитор в дирекция Специфична одитна дейност с юридическо образование. Със същото постановление е променена и числеността на изпълнителната агенция като се увеличава от 72 на 76 щатни бройки, от които 68 щатни бройки в специализираната администрация. В съответствие с извършените промени се утвърждава, считано от 22.08.2023 г., новото длъжностно разписание на изпълнителната агенция, издадено на осн. ПМС 113 от 11.0.82023 г., съдържание на което следва структурата, посочена в Постановление 113 от 11.08.2023 г. за изменение и допълнение на нормативните актове на министерски съвет и докладна записка 95-02-20 от 18.08.2023 г. на главния секретар на ИА ОСЕС , изготвена въз основа на Постановлението. Видно от същото, в новосъздадената дирекция Специфична одитна дейност към 22.08.2023 г. са налице 9 незаети щатни бройки за длъжностите директор , главен одитор , старши одитор , държавен одитор и главен експерт . По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността старши одитор в дирекция Специфична одитна дейност , утвърдена през месец 9.2023 г., от която е видно, че необходимата образователна област за заемане на длъжността е право с придобита юридическа правоспособност. В представеното по делото служебно досие на Д. Й. М. се съдържа заверен препис от диплома за висше образование серия [номер], [номер], видно от която същата е завършила Висшия икономически институт Карл Маркс с придобита квалификация икономист . Законосъобразен е изводът на съда, че спрямо служителката е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради което оспорената заповед се явява издадена в съответствие на материалния закон и неговата цел. За да е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е необходимо да са изпълнени кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната административна структура или ако съществува, то да е намален броят на служителите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, т. е. длъжността продължава да съществува, но е редуциран броят на служителите, които я изпълняват, и 2. длъжността като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, вече да не съществува или те да са дотолкова изменени, че да съставляват нова длъжност. В тази връзка съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че с извършените длъжностни промени, заеманата от жалбоподателката длъжност държавен одитор по чл. 45, ал.1 ЗВОПС , е съкратена. Действително длъжността е запазена като нормативно определена позиция в щатното разписание от 22.08.2023 г., но не и като система от функции задължения и изисквания. След промените на Устройствения правилник на ИА ОСЕС , с оглед оптимизиране на работата е налице съществено изменение в изискването за заемане на длъжността държавен одитор по чл. 45, ал. 1 ЗВОПС в дирекция Специфична одитна дейност , като изискванията за професионална област на придобитото от служителя образование, видно от длъжностните характеристики е право с придобита юридическа правоспособност, каквото жалбоподателката не притежава. При съпоставка на длъжностната характеристика на длъжността държавен одитор на жалбоподателката и тези за държавен одитор в трите дирекции от специализираната администрация е видно, че е налице разлика в целите на тези длъжности, областите им на дейност, преките им задължения и изискванията за тяхното заемане, като новите изисквания са продиктувани от спецификите на дейността в новосъздадената структура, а отделно от това функциите на новосъздадените дирекции са различни от тези на дирекцията, в която е работила Д. Й. М.. Следователно, както административният съд правилно приема, съкращението е реално, а доводите на подателката на касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Неоснователно е направеното от касаторката възражение, че от представените по делото доказателства не е установено, че заеманата от нея длъжност държавен одитор по чл. 45, ал. 1 ЗВОПС в дирекция Одити на средствата по териториално сътрудничество и други програми е премахната и е трансформирана в длъжност старши одитор (с юридическо образование) в новосъздадената дирекция Специфична одитна дейност , поради което не е налице основание за прекратяване на служебното й правоотношение. Съгласно разпоредбите на ЗДСл и Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (Наредбата) основната структурна единица, чрез която функциите и дейностите, възложени на един държавен орган и на неговата администрация се обезпечават е длъжността. Видовете длъжности, като наименования, нива, минимални изисквания за заемане, вид на правоотношението, по което се заемат, са определени нормативно в Наредбата - чл. 13, ал. 1, като ръководителят на съответната администрация е компетентен да определи конкретните видове длъжности, чрез които ще се осъществяват функциите и дейностите на органа и на неговата администрация - чл. 2, ал. 3 ЗДСл, както и числеността (броя) на съответните длъжности, съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата. Цитираното правомощие е възложено на ръководителя на съответната администрация, за да се осигури изпълнението на възложените функции и дейности в рамките на нормативно определената организационна структура и обща численост, в случая определени с Устройствения правилник на ИА ОСЕС - чл. 8, ал. 1, т. 16 и чл. 6, ал. 5. Дискрецията на ръководителят е ограничена от посочените нормативно определени рамки - структура, обща численост и видове длъжности, както и от нормативно предвидения бюджет на органа. В тези рамки, ръководителят на съответната администрация разполага с оперативна самостоятелност по разпределяне на функциите и дейностите в поверената му администрация, като може да променя както вида на длъжностите, чрез които тези функции и дейности ще се извършват, така и числеността, броя на длъжностите от съответния вид, чрез които ще се извършват. В случая административният орган не е нарушил границите на оперативната си самостоятелност. С оглед цялостното преструктуриране на администрацията и на отделните структурни звена поради спецификата на фондовете, които ще се одитират е изцяло в интерес на работата и органът по назначаването може да извърши промени в длъжностното разписание, като преценката за това по какъв начин да се организира дейността на отделните дирекции и какъв да е броят и вида на длъжностите в отделните структури е такава по целесъобразност. Съдът не е допуснал процесуални нарушения, тъй като е съобразил събраните писмени доказателства - длъжностни разписания (старо и ново), поименните длъжностни разписания, организационните промени, извършени с измененията на Устройствен правилник, длъжностните характеристики. Наведените доводи от страна на касатора, свързани с назначаването и преназначаването на други служители в отделни структурни звена, както и възможността Д. Й. М. да заеме друга длъжност са ирелевантни, тъй като за органа по назначаването не е налице задължение да предложи на служителя, чиято длъжност се съкращава, друга подходяща позиция в рамките на същата администрация. Направеното възражение за нарушение на принципите на чл. 6 АПК също е неоснователно. Както беше посочено по-горе утвърденото длъжностно разписание е съобразено с извършените структурни промени и е насочено към по-добро изпълнение на функциите и целите на административните звена, съобразно спецификата и обема на работа. В този смисъл правата на органа по назначаването не са упражнени в отклонение от принципа за добросъвестност и справедливост и не е нарушена целта на закона, а поддържаната теза от касатора в обратен смисъл е неоснователна. Неоснователни се явяват и възраженията за незаконосъобразност на заповедта, поради обявен конкурс за съкратената длъжност. Представените обяви са без значение, тъй като са издадени след прекратяване на служебното правоотношение с Д. Й. М., а също така е видно от информацията за обявените длъжности: главен одитор по чл. 45, ал. 1 ЗВОПС в отдел ОСТСДП , старши одитор по чл. 45, ал. 1 ЗВОПС в отдел ОССПОВР и държавен одитор по чл. 45, ал. 1 ЗВОПС в отдел ОСРП , че са по заместване и не се установява разкриване на нова щатна бройка. Неоснователно е и направеното възражение за присъдените на ответната страна разноски за процесуално представителство от адвокат. Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт, а по аргумент от чл. 143, ал. 3 АПК (ДВ, бр. 15 от 2021 г.) при отхвърляне на оспорването, каквато е настоящата хипотеза, ответникът има право на разноски, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Направено е и искане за присъждане на разноски по делото адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 32, т. 1, т. 3 ГПК посочва кои са представителите по пълномощие, като един от възможните представители освен адвоката, се явява юрисконсултът или друг служител с юридическо образование, чийто правен статут е равнопоставен с този на адвоката. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Няма пречка административният орган да бъде представляван и от адвокат, наред с юрисконсулта, като доказаните разноски се присъждат само за адвоката. Както беше посочено по-горе, нормата на чл. 143, ал. 3 АПК предвижда, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноки, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Следователно правилно първоинстанционният съд на основание чл. 143, ал. 3 АПК присъжда доказаните разноски за един адвокат в производството. По изложените съображения постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Д. Й. М. да заплати на Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз сумата от 1200 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,