Решение № 7592 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 310/2010 г.

Решение № 7592 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 310/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Бългериан ленд дивелъпмънт" ЕАД моли да бъде отменено Решение № 76/01.12.2009 г. по адм. д. № 5799/2008 г. на Софийския градски административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 20005478/13.03.2008 г. на ТД - София в частта, с която не е признато право на данъчен кредит за м. 8.2007 г. в размер 13 025,83 лв. по фактура № 79/24.08.2007 г. на "Вектор мениджмънт България" ЕООД, в частта, с която е извършено прихващане на определения ДДС за възстановяване с данък върху общия доход за м. 12.2006 г. в размер 2118,04 лв. и в частта за разноските като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Бългериан ленд дивелъпмънт" ЕАД против РА № 20005478/13.03.2008 г. на ТД - София в частта, с която не е признато право на данъчен кредит за м. 8.2007 г. в размер 13 025,83 лв. по фактура № 79/24.08.2007 г. на "Вектор мениджмънт България" ЕООД, в частта, с която е извършено прихващане на определения ДДС за възстановяване за м. 12.2006 г. с данък върху общия доход в размер 2118,04 лв. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите след проведена по ДОПК ревизия от компетентни органи по приходите. В РА не е признат данъчен кредит 13025,83 лв. по фактура № 79/24.08.2007 г. с предмет "мобилизация, подготовка и организация" - консултантски услуги по договор за управление на инвестиционен проект, тъй като не е настъпило данъчно събитие и не са осъществени фактурираните услуги. Съдът е приел, че в тази част РА е законосъобразен, тъй като не е установено кога са извършени услугите и какво включват, не са представени предвидените в договора доклади за м. 6 - 8.2007 г. за изпълнението на договора, нито протоколи за приемане на услугите, представляващи описания предмет на доставката. Съдът е приел също, че плащането по фактурата е първото плащане, включващо 5% от стойността на договора, от извършването на което договорът влиза в сила. В тази част решението е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. В приложение II за цените към договора плащането за мобилизация, подготовка и организация е предвидено като отделен етап, а не като авансово плащане, описаният във фактурата предмет е за доставка на услуга, а не за авансово плащане и доводът на касатора, че плащането по тази фактура представлява авансово плащане по договора е неоснователен. Изпълнението на останалите етапи от договора не доказва осъществяване на процесната доставка. Обосновано съдът е приел, че по спорната фактура не е доказано осъществяване на доставка на услуги, нито е оформена като фактура за авансово плащане и в РА законосъобразно не е признат данъчния кредит по неосъществена доставка. В РА е извършено прихващане на ДОД за м. 12.2006 г. в размер 2118,04 лв. с дължим за възстановяване ДДС за м. 7.2007 г. Съдът е приел, че жалбата против това прихващане е недоказана, тъй като не са представени доказателства за плащане на данъка върху общия доход, нито е поискана експертиза за установяване на това обстоятелство. Изводът на съда е необоснован. На л. 103 и 104 от делото са представени преводни нареждания за банков превод на 2186,10 лв. общо на ТД - Център, представляващи ДОД по договор за управление и ДОД по чл. 38 ЗОДФЛ за м. 12.2006 г. Представено е и извлечение от сметка на касатора в ТБ "Алианц България", от което е видно, че сумите са преведени на ТД - Център /л. 80/. Неправилно съдът е приел, че жалбата в тази част не е доказана. Решението следва да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е извършено прихващане на 2118,04 лв. данък върху общия доход за м. 12.2006 г. с дължим ДДС за възстановяване за м. 7.2007 г. и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които поради промяната в резултата следва да бъдат преизчислени. Касаторът има право на разноски за двете инстанции в размер 563,22 лв. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер 710,52 лв. или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника разноски по делото за 147,30 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,