Решение № 6158 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2597/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез гл. юрисконсулт Бучкова, против решение 141 от 03.02.2025 г., постановено по адм. дело 957/2024 г. по описа на Административен съд - София област. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва и присъдените с него разноски, като твърди, че не са своевременно претендирани. Прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът К. Х. С., чрез пълномощника си адв. Пенчев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт в отменителната му част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба е недопустима в частта, в която се претендира отмяна на обжалваното решение относно размера на присъдените разноски. В тази част същата има характер на искане за изменение на съдебния акт по отношение на разноските, по която компетентен да се произнесе е съдът, който го е постановил. Затова касационната жалба в тази й част не подлежи на разглеждане в настоящото производство и следва да се изпрати на Административен съд - София област за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Разгледана по същество в допустимата част, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменена по жалба на К. С. заповед 8121К-10915/12.07.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и ч. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение на длъжност "старши експерт" (началник на курс) към факултет Полиция при Академията на МВР, считано от 05.08.2024 г. поради съкращаване на длъжността. В полза на оспорващия са присъдени направените по делото разноски в размер на 1210 лева, които МВР е осъдено да заплати. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и в противоречие с неговата цел. Обосновава извод, че не е налице реално съкращаване в щата на длъжността старши експерт (началник на курс) към факултет Полиция при Академията на МВР. Излага съображения, че заеманата от С. длъжност не съществува като нормативно определена позиция в утвърденото поименно щатно разписание от 05.08.2024 г., като в същото са отразени 2 вакантни щатни бройки за длъжността преподавател - старши преподавател (началник курс) към факултет Полиция, катедра Психология и управление на полицията. Посочва, че щатните бройки са намалени с две, но с утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 05.08.2024 г., общата численост на длъжностите в Академията на МВР, факултет Полиция, в която структура е назначен оспорващият, не е намалена, тъй като съкратените 2 щатни бройки са трансформирани в друга длъжност с различно наименование, но с напълно идентични функции. Приема, че съпоставката на длъжностните характеристики сочи на запазване на основните задължения на съкратената длъжност, които се припокриват с тези на трансформираната, като обосновава извод, че трансформацията на длъжността, извършена от органа по назначаване, макар в рамките на неговата оперативната самостоятелност, не цели обезпечаване на работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности в Академията на МВР, а освобождаване на конкретен служител от заеманата от него длъжност. Предвид липсата на реално съкращаване на длъжността, заемана от С., прави заключение за материална незаконосъобразност на заповедта поради неправилно приложение на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Излага съображения и за издаването й в нарушение на принципите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК, поради което и на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК отменя оспорения административен акт. Решението в отменителната му част е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстойно обсъждане на събраните по делото доказателства, противно на твърденията в касационната жалба. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Според чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. С чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията е дадена легалната дефиниция за длъжност в администрацията, а именно - нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, на Закона за митниците или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. За да е налице реално съкращаване на една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, следва да са изпълнени следните условия: да е премахната като нормативно установена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, или ако продължава да съществува, да е намален броят на служителите, които я изпълняват. От данните по делото е видно, че К. С. заема длъжността старши експерт (началник на курс) към факултет Полиция при Академията на МВР, с ранг V старши. Със заповед 8121K - 10724/04.07.2024 г. на министъра на вътрешните работи за изменение на заповед 8121К-413/26.01.2017 г. за утвърждаване на щат на Академията на МВР (АМВР) са съкратени две щатни бройки за държавни служители с висше образование от факултет Полиция старши експерт (началник на курс), IV младши ранг, бакалавър, ДСВО в щата на Академията на МВР и две щатни бройки за държавни служители с висше образование факултет Полиция, катедра Психология и управление на полицията преподавател - старши преподавател (началник на курс), инспектор, магистър, ДСВО са включени в щата на АМВР от резерва на министерството. При съпоставка на измененото поименно щатно разписание, в сила от 05.08.2024 г. с поименното щатно разписание към 31.07.2024 г. е видно, че две щатни бройки за длъжността старши експерт (началник на курс) във факултет Полиция са премахнати и са включени в катедра Психология и управление на полицията към същия факултет под наименованието преподавател - старши преподавател (началник на курс), като общата численост на факултет Полиция 96 щатни бройки е запазена. Структурните промени са мотивирани в докладна записка с рег. 4581р-1054 от 18.01.2024 г. на ректора на АМВР до министъра на вътрешните работи, която има качеството на писмен доклад съгласно изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. В нея се обосновава необходимостта от изменение на щата, като длъжностите главен експерт (началник на курс), длъжностно ниво 7 съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, наименование на длъжностното ниво - експертно ниво 3, 3 години професионален опит и/или IV младши ранг по Закона за държавния служител и старши експерт (началник на курс), длъжностно ниво 9, наименование на длъжностното ниво - експертно ниво 5, 2 години професионален опит и/или IV младши ранг по Закона за държавния служител, се трансформират със статут на служители по чл. 142, ал. 3, т. 1 ЗМВР началник на курс инспектор. Необходимостта от трансформацията е основана на това, че служителите на длъжност началник на курс инспектор ще изпълняват преподавателска длъжност, свързана със строевата подготовка, провеждана с обучаемите (курсанти, специализанти и студенти) в АМВР, която е част от учебния процес. Тези обстоятелства са посочени като обуславящи нуждата от съкращаване на щатната бройка за старши експерт (началник на курс), заемана от С.. АМВР е основна структура на МВР - чл. 37, т. 8 ЗМВР и чл. 3, т. 8 от Правилника за устройството и дейността на МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 3, т. 1 ЗМВР държавните служители в АМВР, осъществяващи преподавателска дейност за професионална подготовка на полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението са със статут на държавни служители по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че извършеното преобразуване на длъжността, заемана от С., от такава за заемане от лица със статут по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР в такава за заемане от лица с полицейски функции със статут по чл. 142, ал. 3, т. 1 ЗМВР сочи на съкращаване на същата, като е направено и позоваване на решение 8 от 27.06.2017 г. по конст. дело 1 от 2017 г. на Конституционния съд на РБ. Действително, според разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР са обособени три категории служители: т. 1. държавни служители полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; т. 2. държавни служители и т. 3. лица, работещи по трудово правоотношение. В оспорената заповед изрично е посочено, че служебното правоотношение на държавния служител се прекратява от органа по назначаване едностранно на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Самият касатор поддържа, че е налице извършено преобразуване на длъжността, която преминава от един вид служебно правоотношение по чл. 142, ал. 2, т. 2 ЗМВР в друг вид такова по т. 1 от същата разпоредба. Следователно, извършена е трансформация на длъжността, като правоотношението продължава да е служебно по своя характер. В случая обаче не се установява такъв вид преобразуване, което да налага съкращаване на длъжността. Противно на доводите на касатора, че при тази трансформация е допустимо заемането на новата длъжност единствено въз основа на конкурс, то според чл. 156, ал. 4 ЗМВР държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 могат да бъдат назначавани на длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 без провеждане на конкурс, ако отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност. Такава преценка в конкретния случай от административния орган не е извършвана, още повече, че служителят изпълнява изискванията за заемане на новата длъжност. Изрично в разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР е предвидено, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с изброените текстове от този закон, сред които и чл. 156, ал. 4 ЗМВР. Обратно на тезата на касатора, няма законова пречка при преобразуване на служебното правоотношение от такова по чл. 142, ал. 1, т. 2 в служебно правоотношение по т. 1 във вр. с ал. 3 на служителя да се предложи длъжността, ако отговаря на изискванията за нея. В този смисъл само в случай, че е отправено такова предложение, то липсата на дадено съгласие от страна на жалбоподателя за заемането й, би имала за последица прекратяване на правоотношението му. Правилно съдът приема, че в случая не е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, тъй като това не е довело до отпадането й като система от функции и задължения. В новото поименно щатно разписание към 05.08.2024 г., съкратената длъжност продължава да съществува, като единствено е трансформирана с различно наименование в друга катедра на същия факултет, но със запазени функции. Анализът на длъжностните характеристики на заеманата от служителя длъжност старши експерт (началник на курс) и на новосъздадената длъжност старши преподавател (началник на курс) показва, че основните задължения на съкратената длъжност се припокриват, като същите са напълно идентични с тези на новосъздадената. Допълнително въведените задължения не обосновават извод за различна нова длъжност, както правилно приема съдът. Фактът, че наименованието на новата длъжност отново включва "началник на курс" също сочи на запазване на същностните изисквания на длъжността. Липсва една от предпоставките за законосъобразно приложение на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, а именно: пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на конкретната длъжност, или тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване да налагат извод за качествено нова длъжност. Законосъобразен е изводът на съда, че трансформацията на длъжността старши експерт (началник на курс) в длъжността старши преподавател (началник на курс), извършена от органа по назначаване, без намаляване на общата щатна численост в рамките на факултет Полиция, не преследва най-доброто функциониране на АМВР, т.е. целта, заложена от законодателя, а други цели, които предвид обективните факти по делото са незаконосъобразни, защото имат за последица единствено освобождаване на конкретен служител от заеманата от него длъжност. Настоящият състав споделя извода на решаващия съд за незаконосъобразност на оспорената заповед и поради нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава - в случая структурни промени с цел оптимизация работата на администрацията. Данните по делото сочат, че съкращаването на длъжността не е довело до изпълнение на задълженията от по-малко на брой и по-квалифицирани служители. Правомерното прекратяване на служебно правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл винаги касае конкретна длъжност, а не конкретен служител, който я заема. В настоящия случай установените факти по делото сочат, че към датата на издаване на оспорената заповед не е налице реално съкращаване на длъжността длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение в отменителната му част е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника С. за присъждане на направените разноски в касационното производство, които Министерството на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати в размер на 1200 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 06.03.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,