Решение № 12356 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9984/2011 г.

Решение № 12356 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9984/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Хебърстрой" ООД, гр. Пазарджик, против заповед № РД-49-254/30.06.2011 г. на министъра на земеделието и храните. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в нарушение на закона и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Предвид задължителните указания на петчленен състав на Върховния административен съд относно срочността на жалбата настоящият състав приема, че същата е допустима За да се произнесе по съществото й съдът прие за установено от фактическа страна следното: Производството пред административния орган е образувано по заявление от 18.12.2008 г. на "Хебърстрой" ООД за изключване на ПИ № 062001 от горския фонд на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за горите (ЗГ) отм. С обжалвана заповед министърът на земеделието и храните е отказал да изключи имота при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд по реда на чл. 14 от ЗГ (отм.). Като правно основание за издаване на административния акт е посочен § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗГ, а като фактически основания е посочено, че процесната земя е придобита от Община Пазарджик през 2003 г. чрез замяна с гори и земи от Държавния горски фонд, а впоследствие през 2008 г. е закупена от дружеството жалбоподател от Община Пазарджик чрез публичен търг с тайно наддаване. С оглед на така установено настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма като отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваният административен акт е издаден и в съответствие с материалноправните норми на ЗГ. Съгласно правилото на § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗГ, на който се е позовал административния орган, не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Нормата на § 3, ал. 2, регламентира, че ограничението по ал. 1 се прилага и при промяна на собствеността на имотите, с изключение на случаите, когато съответната горска територия се придобива от държавата. В случая е установено, че Община Пазарджик е придобила имота чрез замяна с имот, държавна собственост, а впоследствие дружеството жалбоподател е закупило същата земя, поради което е налице ограничението на § 3, ал. 1 вр. ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗГ. Фактът, че административния орган не се е позовал на § 3, ал. 2 от ЗГ не води до незаконосъобразност на административния акт, тъй като изложените в заповедта мотиви (фактическите основания за издаването му) сочат именно за наличие на хипотезата на § 3, ал. 1 вр. ал. 2. Позоваването на жалбоподателя на § 5, ал. 1 е неоснователно, тъй като същият е относим към заявленията за изключване на площи от горския фонд, които не са придобити от държавата в резултат на замени. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,