Решение № 37 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 571/2015 г.

Решение № 37 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 571/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Л. Б. Г. от гр. София, Л. Г. Б. и С. Г. Б., и двете от гр. Враца, срещу решение № 430 от 15.10.2014 г., постановено по адм. дело № 317/2014 г. от Административен съд - Враца. С протоколно определение от 16.06.2015 г. производството по касационната жалба на Л. Г. Б. и С. Г. Б. е прекратено на основание чл. 215, т. 3 от АПК, поради което предмет на настоящото производство е само касационната жалба на Л. Б. Г. В касационната жалба се съдържат твърдения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане или постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата му. Ответникът - кметът на Община Враца в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Л. Б. Г., Л. Г. Б. и С. Г. Б. против писмо изх. № 9400-0-11326/3/ от 8.04.2014 г. на кмета на Община Враца, съдържащо отказ да се извършат поисканите с молба от 25.03.2014 г. административни услуги. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постановил този резултат е приел от фактическа страна следното: Със заповед № 32/12.01.1988 г. на Общински народен съвет гр. Враца е отчужден недвижим имот № 3088, в кв. 58 по тогавашния регулационен план на гр. Враца, сега парцел Х-3088, в кв. 200 по регулационния план на гр. Враца, като собственик на 1/6 ид. ч. от този имот е Л. Б. Г., обезщетен с парично обезщетение на стойност 1270,79 лв., също на 1/6 ид. ч. е собственик Георги Бонев Георгиев - наследодател на Л. Г. Б. и С. Г. Б., също обезщетен парично на стойност 1270,79 лв. С решение № 381 от 18.11.1999 г. по дело № 864/1998 г. Окръжен съд Враца в производство по реда на чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.) е отменил отчуждаването и собствеността върху имота е възстановена по отношение на Георги Бонев Георгиев и Л. Б. Г. С решение № 3169/16.05.2000 г. по адм. дело № 1122/2000 г. на Върховния административен съд това решение е оставено в сила. Жалбоподателите не са изпълнили изискването на чл. 6, ал. 1 и 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. да върнат изплатеното им парично обезщетение. С писмо от 26.09.2009 г. на кмета на Община Враца Л. Б. Г. и Г. Б. Г. са уведомени за необходимостта да изпълнят решение № 381 от 18.11.1999 г. на Врачанския окръжен съд и да възстановят полученото обезщетение, като им е указано, че в противен случай имотът ще бъде актуван изцяло в собственост на Община Враца. С молба вх. № 9400-0-11326/22.07.2009 г. последните са изразили съгласие да възстановят полученото обезщетение, което да бъде определено от Община Враца. В административната преписка не се съдържат доказателства, установяващи изпълнение на изразеното съгласие и връщане на полученото обезщетение. В хода на производството жалбоподателите са представили два броя вносни бележки, от които се установява, че на 24.03.2014 г. е извършено плащане на сумата 1,28 лв. в полза на Община Враца по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. С молба от 25.03.2014 г., депозирана до Кмета на Община Враца жалбоподателите са заявили следните искания: 1. да бъдат вписани като собственици със съответни идеални части от имот парцел Х-3088 по регулационния план на гр. Враца, съгласно решение на Врачански окръжен съд; 2. да бъде издадено надлежно удостоверение за правото на собственост върху съответните ид. части; 3. да им се издаде скица на имота, с отбелязване на притежаваните от жалбоподателите идеални части от имота и 4. да се отговори на молбата им вх. № 9400-0-11326/22.07.2009 г. От правна страна съдът е приел, че оспореното писмо по своята същност представлява отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК, вр. чл. 21, ал. 3 от АПК. Същото е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и отговаря на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК. В производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е налице противоречие с материалния закон и целта на закона. Според съда жалбоподателите не са се справили с доказателствената тежест, като не са установили наличието на предпоставките за издаване на исканите от тях документи, посочени в молбата им от 25.03.2014 г. Съдът е приел, че тъй като жалбоподателите не са изпълнили в срок изискването на закона, посочено в чл. 6, ал. 1 и 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., то решение № 381 от 18.11.1999 г. по дело № 864/1998 г. на Врачанския окръжен съд не е влязло в сила. А представеният в хода на съдебното производство платежен документ за извършено плащане на сумата 1,28 лв. в полза на Община Враца по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., според съда, са ирелевантни, тъй като от една страна е извършено плащане на сума, различна от дължимата, а от друга страна е извършено след срока по чл. 6, ал. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест. Предвид правилото за разпределянето, предвидено в чл. 170, ал. 2 от АПК, след като е постановен отказ за издаване на административен акт, касаторът е трябвало да установи наличието на условията за издаването му. В случая от данните по делото е видно, че във връзка с отмяна на отчуждаването на част от имот по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е следвало да се възстанови сумата, дадена като обезщетение. Правилно съдът се е позовал на чл. 6 от посочения закон, който обвързва влизането в сила на решението за отмяна на отчуждаване с възстановяване на полученото парично обезщетение. В случая няма доказателства за такова възстановяване. Жалбоподателят твърди, че е извършил плащане в предходни години. Същият обаче не представя доказателства за това. Такива липсват и по административната преписка. Представеният платежен документ от 24.03.2014 г. за внесена по сметка на Община Враца сума в размер на 1,28 лв. не променя извода за липса на плащане. Тази сума е внесена много след постановяване на решението и по никакъв начин не кореспондира с платеното като обезщетение при отчуждаването на имота. Поради тази причина с оспорения отказ е направено възражение, че от датата на постановяване на реституционното решение общината е придобила имота по давност. В случая реституентите не са предприели необходимите действия за възстановяване на сумата, получена като обезщетение в разумен срок, който да е по-кратък от срока на придобивната давност, поради което на признатите им реституционни права е противопоставено оригинерно придобиване на право на собственост от общината. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в този случай е налице спор за материално право, който не може да бъде решен в административното производство. В този смисъл са и мотивите на оспорения отказ. При това положение отказът за издаване на съответните документи, като административна услуга, правилно е потвърден като законосъобразен. Като е достигнал до този извод Врачанският административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационните основания за отмяната му. При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,