Решение № 1713 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14396/2008 г.

Решение № 1713 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14396/2008 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Стефка Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Пенка Георгиева Начева от гр. Стара Загора срещу решение № 9877 от 1.10.2008 г. по адм. дело № 6199/2008 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - министърът на околната среда и водите, моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като с оспорената заповед законосъобразно служебното правоотношение на жалбоподателката е преобразувано в трудово. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Пенка Георгиева Начева за обявяване на нищожност на заповед № 100/5.02.2004 г. на министъра на околната среда и водите, с която служебното й правоотношение е преобразувано в трудово по чл. 19а, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА). Счел е, че заповедта е издадена при неправилно прилагане на материалния закон, тъй като длъжността "директор на регионална инспекция по околната среда и водите" не е сред ръководните длъжности по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА, защото основен признак на тези длъжности е създаването им със закон или с постановление на Министерския съвет, а броят, териториалният обхват на дейност, функциите и структурата на регионалните инспекции по околната среда и водите и правомощията на техните директори се определят с правилник, издаден от министъра на околната среда и водите. Тази подзаконова нормативна уредба на статута и мястото на регионалните инспекции по околната среда и водите в системата на администрацията обосновава извода, че директорите им не са ръководители на държавни институции по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА. Приел е, че нарушението на материалния закон е основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед, а не за прогласяването й за нищожна, поради което искането на жалбоподателката е неоснователно. Решението е правилно като краен правен резултат, макар не по изложените в него съображения. Незаконосъобразен е изводът, че длъжността "директор на регионална инспекция по околната среда и водите" не е ръководна длъжност по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА. В чл. 10, ал. 1, т. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) като компетентни органи по смисъла и за осъществяване на целите на закона са посочени директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите. Следователно тези длъжности са създадени със закон и попадат под критериите на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА да са създадени със закон и да имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Компетентността на министъра на околната среда и водите да издаде правилника по чл. 14, ал. 5 ЗООС за определяне на броя, териториалния обхват на дейност, функциите и структурата на регионалните инспекции по околната среда и водите и правомощията на техните директори е производна от законовата разпоредба за създаването на посочените длъжности и структури на изпълнителната власт, поради което не може да се счете, че те възникват първично по силата на този правилник. С чл. 84 ЗООС са предоставени правомощия на директорите на регионалните инспекции по околната следа и водите като компетентни органи за издаване на становища по екологична оценка на планове и програми. Съгласно чл. 93, ал. 3 от същия закон директорът преценява необходимостта от извършване на оценка за въздействие върху околната среда в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 на същия член. В чл. 94, ал. 1, т. 2 ЗООС директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите са посочени като компетентни органи за вземане на решение по оценка за въздействието върху околната среда за инвестиционните предложения по чл. 92, т. 1 от закона. Освен това директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите издава комплексни разрешителни по чл. 117, ал. 3 ЗООС, разрешителни по чл. 37 от Закона за управление на отпадъците и има редица други правомощия по специални секторни закони като Закона за защитените територии (чл. 79, ал. 2), Закона за биологичното разнообразие (чл. 122, ал. 2) и др. От изброените правомощия се налага изводът, че директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите са органи на изпълнителната власт, които не само са създадени със закон, но и чиито правомощия са уредени на ниво законов нормативен акт. Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че служебното правоотношение на касационната жалбоподателка законосъобразно е преобразувано в трудово по реда и на основание § 18 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн. ДВ, бр. 99 от 2001 г., в сила от 20.11.2001 г.). Предпоставките за това преобразуване са налице, тъй като се касае до ръководна длъжност в обхвата на чл. 19, ал. 4 ЗА съгласно цитираната преходна разпоредба. С оглед този извод правилно искането й за обявяване на заповед № 100/5.02.2004 г. на министъра на околната среда и водите за нищожна е отхвърлено. В подкрепа на горния извод е чл. 11, ал. 5 от Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите, съгласно който в регионалните инспекции по околната среда и водите, в басейновите дирекции и в дирекциите на националните паркове, се ползват длъжностите, определени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията, с изключение на органите по чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 5 ЗООС. Сред изброените изключения е длъжността "директор на регионална инспекция по околната среда и водите" (чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗООС), което означава, че по отношение на тази длъжност не се прилага Единният класификатор на длъжностите в администрацията, т. е. цитираната длъжност не попада сред длъжностите, които се заемат по служебно правоотношение. Изключението в посочената разпоредба от устройствения правилник е продиктувано именно от приложението на чл. 19а, ал. 1 ЗА, по силата на който директорът на регионална инспекция по околната среда и водите се назначава като ръководна длъжност на трудово правоотношение. Предвид изложеното правилно като краен резултат жалбата е отхвърлена и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,