Решение № 2735 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10078/2018 г.

Решение № 2735 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10078/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Салех, [гражданство], подадена чрез адв. П. Желев, против Решение № 4173/19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 13776/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена нейната жалба против Решение № 13479/16.12.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), за постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката сочи, че приложената справка за обстановката в страната й по произход е цитирана в мотивите на решението, но е възприета от съда само в отчасти, поради което съдът и е стигнал до неправилен извод, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила. Преценява като проява на формален подход оценката на бежанската й история, тъй като съдът не е изследвал предпоставките за унизително отнасяне с чужденката, с оглед нейните здравословни проблеми. Развива и теза, че съдът не е изяснил всички факти по делото и игнорирал твърденията й по бежанската история, поради което е направил изводи, които не съответстват с установените по делото факти. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез процесуалния си представител адв. Г. Войнов, поддържа касационната си жалба. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Минкова, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение. Намира, че правилно първоинстанционният съд е установил, че не са налице предпоставки за предоставяне на статут за бежанец и хуманитарен статут. Сочи, че искането на жалбопадателката за лечение в Германия не е основание за предоставяне на международна закрила, дори когато това лечение не може да бъде осигурено в държавата по произход. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е анализирал точно наличните доказателства по преписката и е отчел установените правнорелевантни факти, като е формирал съответстващи на тях правни изводи. Преценява за обоснован извода на съда и административния орган, че по отношение на Д. Салех няма реална опасност от тежки посегателства срещу личността й и че посочените причини да живее в България не могат да бъдат оценени като хуманитарни. Счита, че в случая при проведеното интервю не е установено, че тя лично е заплашвана и че не е упражнено насилие, както и че при връщане в страната й по произход не може да се очаква, че някой ще упражни насилие върху нея и децата. Намира за правилни изводите на административния орган и първоинстанционния съд за липса на материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и за за даване на хуманитарен статут спрямо чужденката по чл. 9 от ЗУБ. Счита, че от справката за актуалната политическа и обществено-икономическа обстановка в страната липсват данни за прояви на въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната, по отношение на който да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.); , дадено с решение от 17.02.2007 г. по д. № С-465/2007 г. на СЕС, съответно не е налице специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Сочи, че относно оплакванията в касационната жалба следва да се отбележи, че органът се е позовал на личната бежанска история и справки за актуалната обстановка в Ирак към месец май 2017 г. и е приел правилно, че животът и правата на чужденката не биха били застрашени и тя не би била изложена на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е повторно, образувано по молба от 27.07.2016 г. на Д. Салех, [гражданство], етническа принадлежност – [етническа принадлежност], [вероизповедание], [семейно положение], с която е поискала предоставяне на международна закрила от Република България. След покана за интервю, с чужденката било проведено интервю на 24.08.2017 г., с цел установяване на бежанската й история и съобразно доказателствата, приети по производството, председателят на ДАБ постановил Решение № 13479/16.12.2016 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ молбата на Д. Салех за предоставяне на международна закрила е отхвърлена. При първоначалното разглеждане на делото, с Решение № 2426/11.04.2017 г. по адм. д. № 257/2017 г., Административен съд София-град отхвърлил жалбата, с която е сезиран, като приел, че жалбата е допустима, но неоснователна. С Решение № 15031 от 07.12.2017 г. по адм. д. № 6558/2017 г., състав на ІІІ отд. на ВАС обезсилил това решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания да се отстранят недостатъците на първоначално подадената жалба, като бъде представено пълномощно от жалбоподателката за представителна власт на представлявалия я по делото адвокат. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил указанията на ВАС, като приел представеното по делото надлежно пълномощно за процесуалните представители на чужденката. Административният съд e установил, че с молба от 27.07.2016 г. Д. Салех, [гражданство], поискала предоставяне на международна закрила от Република България. След покана за интервю, с чужденката било проведено интервю на 24.08.2017 г., с цел установяване на бежанската й история и съобразно доказателствата, приети по производството, председателят на ДАБ постановил Решение № 13479/16.12.2016 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ отхвърлил молбата на Д. Салех за предоставяне на международна закрила. За да отхвърли жалбата, съдът намерил за обоснован изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че Д. Салех не е била преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Посочил, че изложеното от чужденката като причина за напускане на Ирак не попада в приложното поле на ЗУБ, включително желанието на лицето за лечение на увредения слух, доколкото проблемът е от повече от 20 години, непредставляващо единствен мотив да напусне страната по произход. Съдът е приел за обосновано и извода на административния орган за липса на основания за предоставяне на Д. Салех и на хуманитарен статут, предвид липса на хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Приел, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставената от ДАБ справка за ситуацията в Ирак от 12.02.2018 г. извел извод, че там положението е несигурно, но конкретно за Иракски Кюрдистан, откъдето е семейството на чужденката, обстановката е спокойна и има по-добри икономически условия и възможности за намиране на работа. След подробен фактически и правен анализ на приетите по делото доказателства и на информацията, съдържаща се в проведеното с жалбоподателката интервю, първостепенният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания административен акт. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АС- София-град нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденката не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Д. Салех не е членувала в политически организации, в религиозни организации и общности и не е имала проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо нея не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. По време на проведеното интервю Д. Салех е посочила като причина за напускане на Ирак- желанието й да потърси лечение и по-добър живот в Германия. Съпругът – С. Халед е посочил също, че е инвалид 75% и не може да се труди, затова заедно с децата им искат да се устроят в Германия. Въз основа на посоченото правилно съдът е приел, че причината, поради която жалбоподателят е напускал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което и обосновано е отхвърлил молбата за предоставяне на бежански статут. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като Д. Салех не е била принудена да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската й история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната й по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно е потвърдил оспореният акт и в тази част. Административният съд правилно е посочил, че в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, достигайки до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Съдът се е позовал и на информацията, съдържаща се в справка вх. № МД-133/12.02.2018 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, като е посочил, че не може да се приеме, че в Ирак е налице безогледно насилие, породено в следствие на въоръжен конфликт на територията на страната или на част от нея. Съобразил, че на територията на тази страна има прояви на въоръжени сблъсъци, без данни за проявя на такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната на оспорващия, поради което приел, че макар и в значителна степен да е налице висока степен на несигурност в тази страна, вкл. и наличие на прояви на насилие /самоубийствени атентати, в резултат на което загиват и граждански лица/, положението в Ирак не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което го определя за такова с характер на въоръжен конфликт, по отношение на което да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.); , дадено с цитираното по-горе решение от 17.02.2007 г. по д. № С-465/2007 г., още по-малко то да е на цялата територия на Ирак. Наред с това взел предвид, че в района, където е родена и живяла чужденката, в автономната област Иракски Кюрдистан, положението е относително стабилно, респ. че в провинция Иракски Кюрдистан няма влияние, нито контрол групировката "Ислямска държава", а и заради близостта на района с Турция има по–добри икономически условия и перспективи за започване на работа. По алтернативното искане на касаторката –за предоставяне на хуманитарен статут заради въоръжения конфликт, следва да се посочи и че, противно на твърдяното, в обжалваното решение е извършена преценка в сравнителен план на трите вида "тежки посегателства", предвидени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, като е съобразено и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. В контекста на цитираните текстове правилно е счетено, че в конкретната хипотеза административният орган е извършил правилна оценка на относимите обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут, доколкото молителката не е въвела конкретни оплаквания, че е изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. С оглед на установената фактическа обстановка не може да се приеме, че тя е била принудена да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, понеже срещу нея не са били предприети такъв вид действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съдът прецизно е изследвал дали е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт, като констатирал, че анализът на информацията, съдържаща се в представените по делото справки и в цитираните в решението доклади не обуславя извод, че насилието във всички части на страната би могло да се определи като безогледно. Съобразен е правнорелевантният факт, че към момента на постановяването на атакувания административен акт не може да се изведе обосновано заключение, че групировката Ислямска държава има влияние и контролира Иракски Кюрдистан, а напротив - там е разселен огромен брой бежанци от други райони на Република Ирак. В заключение следва да се посочи, че в представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ от 18.01.2019 г. за актуалното положение в Ирак е посочено, че проведеният на 25 септември 2017 г. референдум в Иракски Кюрдистан е довел до напрежение между Иракски Кюрдистан и централното правителство на страната на произход на молителката, но не и до въоръжен вътрешен конфликт, което обстоятелство, анализирано в съвкупност с данните от бежанската история на касационната жалбоподателка, не обосновава изводи, различни от изведените в мотивите на обжалваното съдебно решение. В приетите по делото източници на информация относно страната на произход на жалбоподателката не е установено наличие на вътрешен или международен конфликт на територията на цялата държава Република Ирак. Твърденията на Д. Салех, за икономически и здравословни проблеми за нея и семейството й в страната по произход не попадат в обхвата на ЗУБ, т. е. липсват основания за предоставяне на международна закрила. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение