Решение № 776 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2010 г.

Решение № 776 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК Молба за отмяна на решение № 525 от 10.06.2009 г. по гр. д. № 1502/2008 г. на Върховен касационен съд е постъпила от Н. Г. Г. от [населено място] с твърдение за ново обстоятелство по делото, обективирано в приложената нотариално заверена декларация от 10.11.2009г на лицето З. П. Т., моли съда да приеме декларацията като доказателство и основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърдението по молбата за отмяна е, че е едва след приключване на делото декларатора З. П. Т. е довела до знание на ответника по иска с правно основание чл. 30 от ЗЗД и молител в настоящето производство, как при контакт със свидетелката по делото А. Ц., чиито показания са решаващо кредитирани от съда по атакуваното решение, същата е била убеждавана да лъжесвидетелства. Съображения относно решаващото значение на посочените обстоятелства са изтъкнати с оглед на това, че в процеса по иска за унищожаемост на договор на основание чл. 30 от ЗЗД решението е основано единствено на гласни доказателства. Ответниците по молбата за отмяна Г. С. С. и И. С. С. оспорват наличието на основание за отмяна и писмената декларация на евентуален свидетел като средство за това . Изтъкват още, че лицето по декларацията е осъждано за измама. В тази връзка прилагат протокол от 30.06.2010 г. за споразумение по н. о. х. д. № 1777/2010 г. на СРС. Молбата е постъпила в срок, за отмяна на окончателно решение, постановено по съществото на спора от Върховен касационен съд и е процесуално допустима на посоченото от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молбата по същество е неоснователна. Не са нови доказателства декларациите с показания на евентуални свидетели, представени пред Върховния касационен съд по реда на отмяната. В последователната си практика, изведена като задължителна още с приемането на Постановление № 2 от 29.IX.1977 г. по гр. д. № 1/77 г., Пленум на ВС т. 4, Върховен касационен съд не допуска възможността писмени декларации на лица, които биха свидетелствали, да обективират основание за отмяна на влязло в сила решение. Писмените декларации не са новооткрити доказателства. По смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели, които могат да бъдат разпитани. Както чл. 231, б. "а" ГПК (отм.), така и чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания. О. по-малко такава отмяна може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания и не е допустимо да се поставя стабилността на влязлото в сила съдебно решение в зависимост от писмени доказателства, които по същество представляват извънсъдебни твърдения на свидетели. Друго основание, а не понастоящем поддържаното, ще е налице, ако по надлежния ред се установи неистинност на показанията на свидетел, разпитан по делото. Ето защо декларациите със свидетелски показания не обективират новооткрити обстоятелства и не могат да основат извод за съществуването им в производството по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК . По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение. Ответниците по молбата не е установила разноски в размер на 500 лева, които следва да се присъдят Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.