Решение № 7275 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14334/2017 г.

Решение № 7275 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14334/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП Б. срещу Решение № 1736 от 26.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1565/2017 г. по описа на Административен съд Б., с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 2036/18.12.2015 г., издадена от директора на ТД на НАП - Б.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и незаконосъобразност, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу акта. Ответникът - Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология" гр. С. не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Б. е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 2036/18.12.2015 г., издадена от директора на ТД на НАП - Б., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "б" от ЗДДС, спрямо СБРФК е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект" - киноложка изложба, разположена на открит терен до хотел "К. Б." в гр. Ч., О. С., за срок от един месец, както и забрана за достъп до него за същия срок. За да обоснове този резултат, съдът е анализирал приложените по делото доказателства и установената въз основа на тях от приходните органи фактическа обстановка. Приел е, че наложената ПАМ е наложена в нарушение на материалния закон, тъй като към момента на налагане на ПАМ - 18.12.2015 г. СБРФК не извършва дейност в обекта. Видно от протокола за извършената проверка на 20.07.2015 г. е установено от проверяващи органи при ТД на НАП Б. наличие на организирана от СБРФК киноложка изложба в горепосочения обект. Установено е участието на кучета след заплащане на суми в брой, приемани като дарения и при издаване на договора за дарение, при липса на инсталиран и регистриран ЕКАПФ и съответно при липса на издадени касови бележки - фискални или от кочан - за събраните суми и описани суми. Прието е извършено нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС - не е спазен реда и начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискално устройство за управление на търговска дейност. Съставени са също АУАН и НП за извършени административни нарушения, наложена е имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице съставомерно нарушение, тъй като не е доказано дадените дарения с безвъзмезден характер да са предпоставка и условие за участие в изложбата, не са цена на стока или услуга, поради което не съставляват проявление на независима икономическа дейност и оборот, подлежащ на отчитане с ЕКАПФ и също така ПАМ не съответства на целта на закона, тъй като предмет на запечатване и забрана за достъп е обект, в който към момента на издаване на оспорената заповед /5 месеца след проверката/ сдружението не извършва търговска дейност, понеже изложбата е с временен характер и е приключила, а обекта /терен/ не е собственост и не се стопанисва от адресата на акта. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. От събраните доказателства се установява временният характер на изложбата, провеждането й на открит терен, който не е собственост и не е стопанисван от адресата на акта, както и не е спорно обстоятелството, че изложбата е приключила месеци преди издаване на заповедта за налагане на ПАМ. Обстоятелството, че дейността е прекратена преди издаване на заповедта за налагане на ПАМ обуславя извода за несъстоятелност на предприетите от контролните органи мерки за административна принуда. Тези мерки имат три основни цели - преустановителна, превантивна и обезпечителна, които в случая обективно не могат да бъдат осъществени, нито е налице необходимост от прилагането на административна принуда. Правилно първоинстанционният съд е приел, че приложената мярка не изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 ЗАНН и като такава е несъответна на целта на закона. Обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора не се следват разноски за касатора. Такива не се присъждат и за ответника поради липса на доказателства за сторени разноски в касационното производство. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,