Решение № 12136 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8657/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ж. М., чрез адв. Владимирова, против Решение 6527/16.06.2025г., постановено по адм. дело 2862/2024г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи във връзка с касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което жалбата срещу процесната заповед да бъде уважена, както и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, чрез адв. Владимирова, поддържа касационната жалба. Ответникът - Кмет на район Аспарухово при Община Варна, в писмен отговор оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна е Заповед ЗДС-33/31.10.2024г. на Кмета на район Аспарухово при Община Варна, с която на А. Ж. М. е наложено дисциплинарно наказание уволнение , на основание чл.90, ал. 1, т. 5, за дисциплинарни нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1, т.2, т. 3, т. 4, и т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта, развивайки мотиви за нейната законосъобразност, които не се споделят от настоящия касационен състав. Неправилен е и извода на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в частност такива довели до нарушаване на правото на защита на адресата на заповедта. От доказателствата се установява, че не е спазена предвидената в закона процедура при издаване на заповедта. От събраните в хода на производството доказателства е видно, че не е спазено императивното изискване на чл. 93, ал.1 от ЗДСл преди налагането на наказанието ДНО не е поканил за изслушване и не е провел такова с държавния служител М.. Продължителното отсъствие на същата от работа, поради отпуск, не освобождава ДНО от задължението му да я покани за изслушване преди издаване на заповедта. Двете изисквания - да бъде изслушан държавният служител и да представи писмено обяснение са кумулативно предвидени и поради това в ал. 2 на чл. 93 от ЗДСл, е предвидено, че липсата на което да е от тях е основание да бъде отменено дисциплинарното наказание. Само на това основание процесната заповед подлежи на отмяна без разглеждане спора по същество. За пълнота следва да се отбележи установеното по делото, че касационният жалбоподател страда от заболяване, включено в приложното поле на Наредба 5 от 20.02.1987г. [заличен текст]. Това обстоятелство е надлежно удостоверено по делото с приложено ЕР на ТЕЛК, съгласно което М. е със 67% трайно намалена работоспособност за срок от една година до 01.06.2024г. Работодателят е знаел този факт и е следвало в дисциплинарното производство да се съобрази с него, като преди налагане на наказанието поиска от служителя да представи актуално ЕР на ТЕЛК или съответно да заяви липсата на такова. В случай, че срокът на намалената работоспособност за това заболяване е продължен, по отношение на служителя е следвало да се приложи закрилната норма на чл. 333, ал. 1 КТ, приложима съгласно задължителното за българския съд решение от 09.03.2017 г. по дело С-406/2015 г. на СЕС. С оглед горното, като неправилно, следва да се отмени обжалваното съдебно решение и вместо него се постанови друго, с което се отмени процесната заповед. С оглед изхода на спора, своевременно направената претенцията на касатора за присъждане на разноските, направени пред двете съдебни инстанции, е основателна и доказана и следва да бъде уважена, като Община Варна следва да му заплати такива в размер общо на 4570 /четири хиляди петстотин и седемдесет/ лева, от които държавна такса за касационното производство в размер на 70 /седемдесет/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред първата инстанция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева и такова за представителство по настоящото дело в размер на 2000 /две хиляди/ лева, при липса на възражения за тяхната прекомерност. Ето защо, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,