Решение № 5840 от 5.6.2023 г. на ВАС, V о.

Съдебното производство е по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник-изпълнителя директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение 257/ 16.06.2022 г. по описа на Административен съд-стара Загора. Иска отмяна на решението като материално незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на чл. 171 от АПК. По делото е установено, че два от парцелите са извън допустимия слой, което е наложило намаляване на субсидиите. Като не е назначил съдебно-техническа експертиза, съдът е допуснал съществено нарушение на задълженията си. Ответната страна Д. Дечев, оспорва касационната жалба като недопустима поради липса на конкретни основания за обжалване и неоснователна. Допуснато е съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което правилно съдът е отменил оспорения административен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, спрямо която съдебното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 257/ 16.06.2022 г. по адм.д. 151/2022 г. по описа на Административен съд-Стара Загора по жалбата на Д. Дечев е отменено ЕП 02-240-6500/ 8639 от 5.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Схеми и мерки за директни плащания на площ за кампания 2019 г. , издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ в частта, в която е отказано извършване на оторизация и изплащане на финансово подпомагане по заявление за подпомагане, като преписката е изпратена на административния орган за ново разглеждане и произнасяне с мотивиран административен акт. За да постанови този резултат съдът приема, че уведомителното писмо не е мотивирано, нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В оспорения административен акт в табличен вид са посочени заявените за подпомагане схеми/мерки и суми и намаленията /колона 3/, като в поясненията към колона 3 са посочени пет хипотези, при които наличието на които се извършват намаления, но липсва фактическо обосноваване за случая коя точно от посочените хипотези е налице, кои точно от площите се приемат за недопустими за подпомагане, чрез индивидуализиране в ИСАК, няма данни за извършени административни проверки и/или проверки на място по чл. 37 от ЗПЗП, имало ли е сравняване между данните в заявлението и тези във външните регистри на ИСАК, поддържани по чл. 30 от ЗПЗП. Като приема, че фактическите основания не могат да бъдат извлечени от съдържащите се в преписката документи, липсата на препращане към такива, непосочено правно основание за отказа и че становището пред съда не санира допуснатото нарушение, съдът е отменил уведомителното писмо като дори обсъдил по същество посоченото правно основание в писменото становище от 23.02.2022 г. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Административният орган е посочил конкретно в УП какви са поисканите суми по отделните схеми/мерки, оторизираните суми и намаленията за кампания 2019 г. Липсват мотиви защо са намалени сумите за подпомагане по всяка мярка. Съгласно ТР 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в препроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. Отказът обаче не е оспорен по административен ред и произнасяне от по-горестоящ орган няма. В случая конкретни съображения за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. В становището до съда действително е развита защитната теза на административния орган, изхожда от издателя на оспорения административен акт, но това не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Недопустимо е обаче да се излагат мотиви към акта, адресирани до съда, едва след сезирането му с жалба. Поради това настоящият съдебен състав не споделя защитната теза на касатора за неприложено от съда ТР 16/1975 г. Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което е основание за отмяна /виж в същия смисъл Решение 2064/ 24.02.2023 г. по адм.д. 6292/2022 г. на ВАС, пето отд, Решение 2023/ 23.02.2023 г. по адм.д.6646/2022 г. на ВАС, пето отделение, Решение 10244/ 14.11.2022 г. по адм.д. 2528/2022 г., ВАС, пето отд./. Неоснователно е твърдението за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдебно-техническа експертиза е допустимо доказателствено средство за проверка чрез специални знания на факти, релевантни за спора. След като в административния акт няма фактически установявания, не е допуснато нарушение на чл.171, ал. 2 от АПК. Съдебната експертиза не може да санира липсата на мотиви към административния акт. Предвид изхода на спора следва да се уважи искането на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение