Решение № 2902 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13990/2013 г.

Решение № 2902 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13990/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Александър Маринов Белоев от София, чрез пълномощника му адв. Марияна Попова, срещу решение № 5581 от 19 август 2013 г., постановено по адм. д. № 10632/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-18-38/10 юли 2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и кадастър (АГКК) в частта й относно обекти с идентификатори 68134.1600.628.1.9 и 68134.1600.628.1.47, като е изпратена преписката на административния орган съобразно изложеното в мотивите. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - изпълнителния директор на АГКК, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Александър Маринов Белоев срещу заповед № РД-18-38/10 юли 2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на район "Студентски", Столична община, в частта й относно обекти с идентификатори 68134.1600.628.1.9 и 68134.1600.628.1.47. Съдът е приел, че след като оспорващият не е изпълнил задължението си да представи на органа доказателствата си за собственост на посочените обекти, достъпа до тях или плановете, по които са били изградени, то установените непълноти не са основание да се приеме незаконосъобразност на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, поради което е отхвърлил жалбата. Същевременно е приел, че събраните по делото доказателства дават основание да се попълнят картата и регистрите, като на основание чл. 130, ал. 4 от АПК е изпратил преписката на изпълнителния директор на АГКК. Така постановеното решение е неправилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че Александър Белоев е собственик на апартамент № 9а1, находящ се в блок 2, секция А, вх. А, ет. 4 с площ от 119.73 кв. м и на подземен гараж № 5 със застроена площ 18.70 кв. м. Установено е също така, че и двата обекта не са отразени правилно като самостоятелни обекти в кадастралната карта, а в кадастралния регистър не са записани името на собственика, площта на обектите, прилежащите им общи части, както и прилежащото избено помещение. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че по отношение на оспорената част от заповедта не може да се приеме незаконосъобразност, е неправилен. Незаконосъобразно е приетото, че неизпълнението на задължението от страна на собственика да предостави на административния орган документите си за собственост и плановете, по които са били изградени обектите, както и да осигури достъп до последните, води до неоснователност на претенцията му за нанасяне на собствените му обекти в кадастралната карта и кадастралните регистри. Независимо от поведението на собственика, административният орган не е освободен от задължението си да събере данни за собственика и актовете, които установяват правата му, съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Освен това в съдебното производство могат да бъдат представени всички допустими от закона доказателства, установяващи обстоятелствата, които имат значение за правилното отразяване на фактите относно имотите и техните собственици в кадастралната карта и кадастралните регистри. Съдът е бил длъжен да ги обсъди и въз основа на тях да прецени дали картата и регистрите в оспорената част са законосъобразни. Разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от ЗКИР предвижда създаването на схеми на самостоятелните обекти към кадастралната карта, а в § 1, т. 4 от ДР на ЗКИР е дадено и легално определение на схема на самостоятелен обект в сграда - графическото изображение на самостоятелните обекти в сграда с взаимното им положение и идентификаторите им. Схемите на самостоятелните обекти в сгради се изработват в производството по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри чрез скициране на място или чрез ползване на данни от строителните книжа. Съгласно чл. 33 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри схемата на самостоятелен обект в сграда е извадка от съответната схема на етажа, на който е разположен обектът, като схемата съдържа задължителни елементи, сред които площта по документ на самостоятелния обект в сградата, очертанието и номера на самостоятелния обект, името на собственика/собствениците и съответните им идеални части, ако има такива, данни за документа (акта), от който лицето черпи правата си. Това съдържание обаче следва да отговаря на обективно съществуващото. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че по отношение имотите на касационния жалбоподател Александър Белоев - апартамент № 9а1, находящ се в блок 2, секция А, вх. А, ет. 4 с площ от 119.73 кв. м и на подземен гараж № 5 със застроена площ 18.70 кв. м, схемата за самостоятелните обекти и кадастралния регистър не са съобразени с действителното положение на място и с одобрените проекти, както и с документите за собственост. Посочените обекти са изпълнени така, както е предвидено в архитектурния проект. Именно по този начин е следвало да бъдат отразени процесните обекти и в кадастралната карта и кадастралните регистри. Нанасянето на собствените на Белоев обекти не по начина, по който са изпълнени, както и невписването на задължителни реквизити, прави оспорената заповед незаконосъобразна. С оглед горното подадената от Александър Белоев жалба е била основателна, а като е приел обратното, съдът е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон решение, което следва да бъде отменено. Вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което заповедта на изпълнителния директор на АГКК в оспорената част като незаконосъобразна следва да бъде отменена с връщане на преписката на административния орган. Предвид изхода на делото и направеното искане следва да бъде осъдена АГКК да заплати на Александър Маринов Белоев направените по делото разноски за двете инстанции общо в размер на 1165 лева, от които 1000 лева адвокатско възнаграждение, 150 лева за вещо лице и 15 лева държавни такси. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,