Решение № 6867 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12215/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП и от Ц. И. Р., притежаващ [ЕГН], депозирана чрез адвокат-пълномощник, против Решение 262/31.10.2023 г., постановено по адм. д. 143 по описа за 2023 г. на Административен съд Велико Търново. Директорът на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, с която Ревизионен акт (РА) Р04000422002141091001/16.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 16/13.02.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, е отменен, в частта, с която на Ц. И. Р. са установени допълнително задължения за данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 515 лв. и 185,41 лв. лихви. Касаторът счита, че решението е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, т.к. е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че неправилно съдът е приел, че в хода на ревизията са начислени двукратно разходи за покупки през ПОС терминал на стоки и услуги. В касационната жалба се сочи, че платените суми чрез кредитните карти са отнесени, както към приходите, така и към разходите на лицето. Излага съображения, че неправилно съдът е приел, че сумата от 25 лева усвоени точки от кредитна карта, не следва да се отчита като разход на лицето. Директорът на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП прави обобщен извод, че законосъобразно ревизиращите органи са отчели превишението на разходите над приходите. Моли за отмяна на решението в частта, в която процесният РА е бил отменен, и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу РА в същата част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и за държавна такса по представен списък с разноски. Ц. И. Р. е обжалвал чрез пълномощника си съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу процесния РА, в частта, с която са му установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 2 313 лв. и 832,75 лв. лихви. Счита съдебното решение в тази негова част за неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора в съдебното решение липсват мотиви. Оспорва провеждането на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, както и определянето от органите по приходите на нулево начално и крайно салдо на паричните средства в брой. Според касатора неправилно не са кредитирани писмените доказателства за получени заеми. Моли за отмяна на решението в обжалваната част, като бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отменен процесния РА в същата част. Претендира присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново и за неоснователност на касационната жалба на Ц. И. Р.. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са депозирани от страни по делото, в срока по чл.211 АПК, срещу подлежащ на оспорване акт и са процесуално допустими. Разгледана по същество жалбата на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП е основателна, а жалбата на Ц. И. Р. е неоснователна. По делото е установено следното: С Протокол Р-04000422002141-ППД-001/20.05.2022 г. са приобщени документи от извършена проверка на ревизираното лице. В хода на ревизията, както и на предхождащата я ПУФО, на Ц. Р. са връчвани искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани документи, информация и разяснения във връзка с получени доходи и направени разходи през 2018 година. За ревизирания период Ц. Р. се е осигурявал като самоосигуряващо се лице, в качеството му на съдружник и управител в Метрон" ООД, като не е финансирал дружеството със собствени или заемни средства и съответно няма възстановявани/връщани суми. При извършена съпоставка на получените с изразходените парични суми, органите по приходите са намерили, че разходите на лицето за 2018 г. надвишават доходите му на годишна база със сумата 28 280,30 лева. Тази сума е квалифицирана като сума с неизяснен произход и на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК с Уведомление изх. Р-04000422002141-113-001/20.05.2022 г. ревизираното лице е информирано, че поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК производството ще бъде проведено по реда на чл. 122 ДОПК. Съдът е счел, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е заключение по основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи (ССчЕ) и съдебно-графологична експертиза (СГЕ). След анализ на събраните доказателства административният съд частично е отменил РА и частично го е потвърдил. Решаващият съдебен състав е преценил като недоказани твърденията за получени заеми. Стигнал е до извод, че органите по приходите неправилно са включили в разходите на лицето сумите от 4 472,12 лв. и 627,88 лв., представляващи плащания чрез ПОС терминали по кредитни карти. Касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП е основателна. Необоснован е изводът на съда, че в разходите на лицето не е следвало да бъдат включени сумите в размер на 4 472,12 лв. и 627,88 лв., съставляващи плащания на ПОС терминали с кредитни карти. За да стигне до този извод, е приел, че тези суми не са разход на лицето, защото то не разходва свои средства. Съдът не е отчел, обаче факта, че при плащане с кредитна карта с ПОС терминал в патримониума на ревизираното лице се реализира промяна на парични средства, както следва: На датата на плащане чрез ПОС терминал с кредитна карта лицето получава финансиране в размер на платената сума, тъй като плащането се извършва с парични средства на банката, които подлежат на връщане; На датата на плащане чрез ПОС терминал лицето извършва разход в размер на платената сума на търговеца за закупуване на стоки и услуги и на датата на направените от лицето вноски по кредитна карта, то извършва разход в размер на съответната вноска, тъй като същата погасява задължения на ревизираното лице към банката за главници, лихви и такси по ползваните кредити чрез кредитната карта, включително и за сумите, плащани с кредитна карта чрез ПОС терминал. С оглед на тези аргументи,се налага извода, че приходните органи законосъобразно са прибавили в приходите и разходите всички суми, платени чрез двете кредитни карти, (ПОС терминал) за 2018 г., съответно правилно са отразили в разходите всички внесени от ревизираното лице по същите кредитни карти суми за погасяване на усвоения кредит. Необосновани са мотивите на съда относно сумите от 20 лв. и 25 лв., представляващи бонуси/ бонус точки по кредитна карта. Сумата правилно е включена от органите по приходите, както в приходната, така и в разходната част на съпоставката, което не се отразява на задълженията на Р.. Решението на административния съд в отменителната част е валидно и допустимо, но неправилно и необосновано, поради което трябва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част. Касационната жалба на Ц. И. Р. е неоснователна. Необосновано е възражението за липса на мотиви в съдебния акт. Административният съд е изложил подробни самостоятелни правни изводи във връзка с установената фактическа обстановка по спора. Законосъобразно ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК при доказано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 7 ДОПК, а именно декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състоянте са създадени за целите на ревизията, поради което правилно не са кредитирани. Коректно е определено и нулевото начално салдо в хода на ревизията, на паричните средства в брой. В нея, а и по време на предхождащата я ПУФО, Ц. Р. не е декларирал никакви налични парични средства в брой за ревизирания период. Съдебното решение в тази част е правилно и същото трябва да бъде оставено в сила. Разноски: Решението следва да бъде отменено и в частта, в която НАП е осъдена за разноски. Съобразно резултата по делото, в полза на НАП - София се дължат претендираните от директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП разноски за двете инстанции. За касационна инстанция на данъчната администрация се дължат разноски в размер на 1 014,58 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 5,60 лв. за държавна такса. За първа инстанция им се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 201,26 лв. Общо за двете инстанции Ц. Р. следва да заплати на НАП разноски в размер на1 221,44 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение