Решение № 3633 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 239/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването, чрез юрк. Тренкова като процесуален представител, срещу решение 10465 от 01.11.2023 г., постановено по адм. дело 2442/2023 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменена разпоредбата на т. 7 от раздел IV Управление на качеството от Наредба 4 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт Микробиология. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че липсва правен интерес за жалбоподателя от оспорване на подзаконовия нормативен акт. Според касатора не са допуснати нарушения на изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА) при издаването на наредбата, а констатираните от съда не са съществени. Прави се искане за обезсилване на обжалваното решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорената разпоредба от наредбата да се остави без разглеждане, алтернативно същото да се отмени като неправилно. Ответникът - Медикал инвест медико-диагностична лаборатория Прима лаб ООД, чрез пълномощника си адв. Величкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение по оспорване на Медикал инвест медико-диагностична лаборатория Прима лаб ООД е отменена т. 7 от раздел IV Управление на качеството от Наредба от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт Микробиология, приета от министъра на здравеопазването, която разпоредба е със следното съдържание: 7. Лабораторията трябва да провежда най-малко два пъти годишно външен качествен контрол чрез участие в междулабораторни сравнителни изследвания в национална система за външна оценка на качеството на изследванията, организирана от отдел Микробиология при Националния център по заразни и паразитни болести и Българската асоциация на микробиолозите. На участниците се издава сертификат. За да постанови този резултат, съдът приема, че за дружеството - жалбоподател е налице правен интерес от оспорване на подзаконовия нормативен акт в качеството му на субект, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати, като се позовава на чл. 186, ал. 1 АПК и чл. 2, т. 1 от Наредба 4 от 25.01.2010 г. По същество излага съображения за издаване на подзаконовия нормативен акт от изрично овластен орган, в изискуемата писмена форма и при изпълнение на условието за обнародването му в Държавен вестник, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че не са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА (в приложимата редакция, ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г.), за публикуване на интернет-страницата на Министерството на здравеопазването на проекта и възможността заинтересованите лица да дадат становища и предложения по него. Излага аргументи и за допуснато нарушение на нормата на чл. 28, ал. 3, според която проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган. По тези съображения съдът формира извод за незаконосъобразност на оспорената разпоредба на основание чл. 196 във вр. с чл. 146, т. 3 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на решението, обосновано с доводи за липса на активна процесуална легитимация за Медикал инвест медико-диагностична лаборатория Прима лаб ООД да оспори наредбата, утвърждаваща медицински стандарт Микробиология. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат и тези лица, чиито интереси могат да бъда засегнати. Според чл. 2, т. 1 от Наредба 4 от 25.01.2010 г. микробиологичните изследвания се извършват от самостоятелни медико-диагностични лаборатории. От данните по делото се установява, че оспорващото дружество пред първата инстанция и настоящ ответник е лечебно заведение по смисъла на чл. 18, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), представляващо самостоятелна медико-диагностична лаборатория, включена в публичния регистър на лечебните заведения за извънболнична помощ под рег. 1827141021 с разрешена дейност по медицинска специалност Клинична лаборатория". Дори и да не е налице реално засягане на правата и интересите му от действието на оспорената разпоредба на т. 7 от раздел IV Управление на качеството от Наредба от 25.01.2010 г., такова хипотетично е възможно при регистриране по реда на чл. 40 във вр. с чл. 39, ал. 1 ЗЛЗ с цел предоставяне на медицински услуги в областта на медицинска специалност Клинична микробиология. В този смисъл е и решение 5 от 17.04.2007 г. по конст. дело 11/2006 г. на Конституционния съд, според което прогресивният характер на легитимацията според чл. 186, ал. 1 АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящото им засягане. След дадени от съда с определение от 15.03.2023 г. указания за обосноваване на правния интерес от оспорване на наредбата, в постъпила от оспорващото дружество уточнителна молба се излагат доводи за възможност от осъществяване на дейността по целия пакет Микробиология само с назначаването на експерт, докато оспорената разпоредба въвежда допълнителни изисквания за външен контрол, които възпрепятстват разширяване на дейността на лабораторията в тази сфера. Изложеното е достатъчно, за да се обоснове извод за наличие на правен интерес за настоящия ответник да оспори подзаконовия нормативен акт. В този смисъл съдът се произнася по допустима жалба, поради което възражението на касатора за недопустимост на постановеното по спора решение е неоснователно. Според чл. 26, ал. 1 ЗНА (редакция, ДВ, бр. 46 от 2007 г.), изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Съгласно реда по чл. 26, ал. 2 ЗНА, (в относимата редакция), субсидиарно приложим съгласно разпоредбата на чл. 80 АПК, процесът по издаване или приемане на проект за нормативен акт е предхождан от публикуването му на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища. Нормата на чл. 28 ЗНА (редакция ДВ, бр. 46 от 2007 г.), задължава в процедурата по приемане на нормативния акт, проектът заедно с мотивите, съответно доклада към него, да се внесе за обсъждане и приемане от компетентния орган. Изискванията към съдържанието на мотивите или доклада са изброени в чл. 28, ал. 2 от т. 1 - 5 ЗНА. Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган - чл. 28, ал. 3 ЗНА. Посочените императивни разпоредби са гаранция за спазването на основни принципи при изработването и приемането на нормативните административни актове. По тази причина тяхното несъобразяване представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и съставлява самостоятелно основание за отмяна на разпоредбата като незаконосъобразна, противно на доводите в касационната жалба. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че в случая не са спазени посочените изисквания при провеждане на производството по издаване на подзаконовия нормативен акт. В представената по делото разпечатка от интернет страницата на Министерство на здравеопазването за публикуване на проекта на 23.12.2009 г. липсват мотивите за неговото издаване, съответно доклад, в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 2 и ал. 3 ЗНА (в относимата редакция). Освен това, публикуваният акт вече е бил приет от ръководството на Министерството на здравеопазването, поради което реално не е предоставена и възможност заинтересованите лица да дадат становища и предложения по проекта. Чрез поставянето на изискването за публикуване на проекта и мотивите към него законодателят цели да осигури участието им в производството по подготовка на актове, засягащи техните права и законни интереси, което в случая не е направено. Според константната съдебна практика неизпълнението на правилата по чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 1, 2 и 3 ЗНА е съществено нарушение на процедурата по изработване на проекта на нормативния акт и е достатъчно основание за отмяна на оспорения текст от наредбата. Предвид изложеното не са налице сочените касационни основания за обезсилване или отмяна на обжалваното решение, поради което същото като допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция, в полза на ответника Медикал инвест медико-диагностична лаборатория Прима лаб ООД се дължат направените за тази инстанция разноски. От него са представени доказателства за такива в размер на 2000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.12.2023 г. Възражението на процесуалния представител на касатора за неговата прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да се редуцира, като се присъди в предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 1000 лева. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав