Решение № 2195 от 23.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7111/2023 г.

Производство е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез гл. юрк. Христова срещу решение 3687 от 06.06.2023 г., постановено по адм. дело 6145/2022 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която по жалба на АРАМЕТ ЕООД, е отменен ревизионен акт (РА) Р-22221420004954-091-01 от 17.05.2021 г., издаден от П. Петрова - орган, възложил ревизията и Г. Божев - ръководител на ревизията, потвърден частично с решение 1744 от 12.11.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството е определено задължение за данък добавена стойност (ДДС) в общ размер на 60 023.11 лв. - главница и лихва 7 870.31 лв., изчислена към 17.05.2021 г.и НАП е осъдена да заплати на дружеството съдебни разноски в размер на 2 950 лв. В касационната жалба са изложени съображения, че решението, в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че в хода на съдебното производство не са представени доказателства, опровергаващи констатациите на РА, а заключенията на съда неправилно са базирани изцяло на назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). В касационната жалба са изложени конкретни съображения във връзка с спорните доставки. По отношение на доставките от МАРС ДЖИ ТИ ЕООД, касаторът твърди, че не са представени доказателства за вида на рекламните материали, както и за реалното съществуване на рекламни банери в интернет пространството. Според касатора във връзка с тези доставки не са налице заявки, оферти, данни за формат, вида и броя рекламни банери, както и документи за одобрение и съгласие, документи за възлагането им за изработката, начин на предоставянето им на изпълнителя по договора. Относно доставките от АЛБАСТА СТРОЙ ЕООД твърди, че доставчикът не е разполагал с техническа обезпеченост за осъществяване на доставките. Между страните не е сключен договор. Според касатора е необоснован изводът на съда, че представените приемо-предавателни протоколи (ППП) индивидуализират в достатъчна степен доставката, тъй като тяхното съдържание преповтаря съдържанието на издадените фактури. По отношенние на доставките от ВЕТУРС ЕООД са изложени съображения, че доставките не са използвани от ревизираното лице за целите на извършваната от него независима икономическа дейност. Във връзка с доставката на стока от АНТОВ ГРУП - БГ ЕООД, съдът е игнорирал факта, че доставчикът не е разполагал със стоката. Твърди, че наличието на снимков материал относно съхранението на машината в склад, находящ се в гр. Ямбол не може да бъде кредитирано като доказателство за местоположението на същата, а наличието на машината в патримониума на ревизираното лице не обосновава извода на нейното придобиване именно от доставчика. Според касатора не са представени и доказателства за реалност на доставките на стоки от ГЛОБУС СЪРВИЗ ЕООД. Иска отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на жалбата на ревизираното лице срещу РА, ведно с присъждане на разноски по делото, съобразно представен списък (л.15). Ответникът по касационната жалба АРАМЕТ ЕООД, чрез адв. Илиева в съдебно заседание оспорва касационната жалба и иска решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. По делото са представени доказателства за платен адвокатски хонорар за касационна инстанция в размдер на 2 500 лв. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - частично основателна, поради следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на РА, с който на ревизираното лице на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69 ал. 1, т. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от с. з. и чл. 70, ал. 5 от с. з. не е признато правото на данъчен кредит общо в размер на 60 023.11 лв. за периодите от м. 02.2020 г., м. 04.2020 г. и м.08.2020 г. по фактури издадени от МАРС ДЖИ ТИ, АЛАБАСТА СТРОЙ ЕООД, ВЕТУРС ЕООД, АНТОНОВ ГРУП-БГ ЕООД, ГЛОБУС СЪРВИЗ ЕООД; на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС не е признат данъчен кредит в размер на 97.31 лв., претендиран в повече от платен ДДС при внос от Турция/ HYPER THERM INCORP за данъчен период м. 01.2020 г. и в размер на 255.16 лв. по фактури, издадени от ХУБАТА СИЙЛС СТОР ЕООД, ДИАМИТ ЕООД и ОТМ ЛИЗИН ЕООД, за данъчни периоди м. 03.2020 г. и м. 06.2020 г. поради двойно отразени фактури в предходни периоди и издадена фактура от нерегистрирано по ЗДДС лице; начислена е лихва в размер на 183.35 лв. за данъчен период м. 02.2020 г., във връзка с неправомерно ползвано право на данъчен кредит по фактура 2000000184 от 20.02.2020 г. с предмет плащане по договор, издадена от ТРЕЙД ТРАНС 2021 ЕООД за периода от 13.03.2020 г. до 14.04.2020 г., за която е издадено кредитно известие /КИ/ 0000000009 от 02.03.2020 г. със същите параметри и лихва в размер на 2 105.26 лв. за данъчен период м. 09.2020 г. по фактура 300000116 от 18.09.2020 г., сторнирана с КИ; съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2, б. а ЗДДФЛ е начислен данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в размер на 5 050 лв. за 2018 г. в резултат на установено скрито разпределение на печалбата, съгласно т. 5, б. в от §1 на Допълнителната разпоредба на ЗДДФЛ. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е оставил без разглеждане жалбата на ревизираното лице срещу РА, в частта, с която е отказаното право на данъчен кредит за м.03.2020 г. в размер на 27.31 лв. и м. 06.2020 г. в размер на 227.35 лв. както и лихви по справки декларации по ЗДДС в размер на 12 046.88 лв. и е прекратил производството по делото в тази му част; отменил е по жалба на дружеството РА, в частта, с която на АРАМЕТ ЕООД, са определени задължения за ДДС в размер на 60 023.11 лв. - главница и лихва 7 870.31 лв. изчислена към 17.05.2021 г.; отхвърлил е жалбата на АРАМЕТ ЕООД, против РА, в останалата оспорена част, с която на основание чл. 175 ДОПК на дружеството е начислена лихва в общ размер на 2 288.61 лв., като неоснователна; осъдил е НАП да заплати на АРАМЕТ ЕООД, сумата от 2 950 лв., разноски по делото; осъдил е АРАМЕТ ЕООД, да заплати на НАП сумата от 528.86 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото. Предмет на настоящият спор е първоинстанционното решение, в частта, в която РА е отменен. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По делото не е било спорно, че основната дейност на ревизираното лице през процесния период е била свързана с търговия на едро с машини и производствено оборудване. Дружеството е разполагало с производствена база, находяща се на пътен възел Ямбол/Шумен, 289-ти км. от Автомагистрала Тракия. Пред административния съд е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е прието без да е оспорено от страните. Вещото лице е установило, че към всяка фактура е приложен фискален бон за платената сума в брой. Вещото лице е установило заприхождаването на стоките при ревизираното лице и е посочило, че счетоводството на дружеството е водено редовно. Предметът на процесните фактури, издадени от посочените доставчици е доставка на различни видове стоки и услуги. За да отмени изцяло РА в оспорената част, първоинстанционния съд е приел, че са събрани достатъчно доказателства, които водят до извод за реалност на процесните доставки по издадените фактури от МАРС ДЖИ ТИ, АЛАБАСТА СТРОЙ ЕООД, ВЕТУРС ЕООД, АНТОНОВ ГРУП-БГ ЕООД, ГЛОБУС СЪРВИЗ ЕООД. Административният съд е приел, че след като доставките са реални, на ревизираното лице не може да се откаже право на данъчен кредит поради липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. В тази насока се е позовал на практиката на СЕС по Решение от 13.02.2014 година по дело С-18/13 и Решение от 6 септември 2012 година по дело С-324/11. По тези съображения съдът е приел, че РАв процесната част е материално незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Решението е неправилно, в частта, в която РА е отменен във връзка с отказаното право на данъчен кредит в размер на 5 122.60 лв., по издадените фактури от ВЕТУРС ЕООД и в размер на 5 030 лв., по издадените фактури от МАРС ДЖИ ТИ, както и по отношение на начислените лихви в тази част. Първоинстанционният съд неправилно е подменил предмета на спора във връзка с издадените фактури от ВЕТУРС ЕООД. По време на ревизията са представени фактура 20000000310 от 26.02.2020 г., с предмет сглобяване на конструкция за сервизно помещение Mach Tech & Inno Tech 2020 партъори LISSMAC, ERMAKSAN, KROMAS, JUTEC, ROLLERI (л. 324, прил. 2), фактура 20000000308 от 25.02.2020 г., с предмет сглобяване на конструкция за сервизно помещение Mach Tech & Inno Tech 2020 партъори YCM по собствена изработена конструкция (л. 324 гръб, прил. 2), фактура 20000000307 от 24.02.2020 г., с предмет сглобяване на конструкция за сервизно помещение Mach Tech & Inno Tech 2020 партъори HGTech по собствена изработена конструкция (л. 325, прил. 2), фактура 20000000305 от 21.02.2020 г., с предмет предварителен монтаж и изграждане и монтаж на конструкция за щанд (София) на Mach Tech & Inno Tech 2020 партъори ERMAKSAN, ROLLERI по собствена изработена конструкция (л. 325 гръб, прил. 2), фактура 20000000303 от 19.02.2020 г., с предмет предварителен монтаж и изграждане и монтаж на конструкция за щанд (София) на Mach Tech & Inno Tech 2020 партъори LISSMAC, KROMAS, JUTEC по собствена изработена конструкция (л. 326, прил. 2), фактура 20000000301 от 17.02.2020 г., с предмет предварителен монтаж и изграждане и монтаж на конструкция за щанд на Mach Tech & Inno Tech 2020 партъори LISSMAC, ERMAKSAN, KROMAS, JUTEC, ROLLERI по собствена изработена конструкция (л. 326 гръб, прил. 2), фактура 20000000299 от 14.02.2020 г., с предмет предварителен монтаж и изграждане и монтаж на конструкция за щанд на Mach Tech & Inno Tech 2020 партъор YCM по собствена изработена конструкция (л. 327, прил. 2) и фактура 20000000297 от 13.02.2020 г., с предмет предварителен монтаж и изграждане и монтаж на конструкция за щанд на Mach Tech & Inno Tech 2020 партъор HG Tech по собствена изработена конструкция (л. 327 гръб, прил. 2). Във връзка с тези фактури на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит, защото не е доказано, че доставките са използвани за икономическата дейност на ревизираното лице или че са били предмет на последващи облагаеми доставки. В тази насока съдът неправилно е обсъждал предпоставките за реалност на доставките. По време на ревизията е установено, че поради въведените мерки COVID-19 изложението е отложено и впоследствие е отменено. От събраните по делото доказателства не се установява, че спорните услуги са извършени по предназначение. Не е доказано и използването на услугите за целите на извършваните от ревизираното лице облагаеми доставки. Настоящият състав намира, че използването на предмета на доставките за последваща доставка е материално правно условие за приспадането на ДДС и в случая тази предпоставка не е доказана. От представените по делото доказателства не се установява, че са налице предпоставките по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, поради което за ревизираното лице не възниква право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Административният съд единствено е изброил представените по време на ревизията и пред съда доказателства във връзка с доставките от МАРС ДЖИ ТИ, без да им направи съвкупен анализ и без да съобрази конкретните възражения на приходния орган във връзка с тези доставки. Във връзка с доставките от МАРС ДЖИ ТИ ЕООД по време на ревизията са представени: фактура 56 от 09.04.2020 г., с предмет SEO оптимизация (л.87, прил. 1, л. 328, прил. 2), фактура 40 от 02.04.2020 г., с предмет реклама в социалните мрежи, количество 1 (л.88, прил. 1, л. 330, прил. 2), фактура 66 от 14.04.2020 г., с предмет интернет позициониране и интернет реклама (л.89, прил. 1, л. 333, прил. 2), фактура 74 от 17.04.2020 г., с предмет интернет позициониране (л.90, прил. 1, л. 335, прил. 2), приложение 1 (л.91, прил. 1), договор за услуга от 01.04.2020 г. с възложител - АРАМЕТ ЕООД и изпълнител - МАРС ДЖИ ТИ ЕООД с предмет: SЕО оптимизация и интернет позициониране. В договора не е посочена цена за услугата и липсва каквато и да е конкретизация (л. 328 гръб, прил. 2), ППП от 09.04.2020 г. без никаква конкретизация (л. 329 гръб, прил. 2), договор за публикуване на реклама в онлайн издания (интернет сайтове за новини и други електронни издания) от 29.03.2020 г. с възложител - АРАМЕТ ЕООД и изпълнител МАРС ДЖИ ТИ ЕООД с предмет: публикуване срещу възнаграждение реклама в социалните мрежи - прекалено общ (л. 330 гръб., прил. 2), ППП от 30.04.2020 г., без конкретика (л. 332 гръб, прил. 2), договор за услуга от 01.04.2020 г. с възложител - АРАМЕТ ЕООД и изпълнител - МАРС ДЖИ ТИ ЕООД с предмет: интернет позициониране. В договора не е посочена цена за услугата и е общ (л. 333 гръб, прил. 2), ППП от 09.04.2020 г. без конкретика (л.334 гръб, прил. 2), договор за публикуване на реклама в онлайн издания (интернет сайтове за новини и други електронни издания) от 29.03.2020г. с възложител - АРАМЕТ ЕООД и изпълнител МАРС ДЖИ ТИ ЕООД с предмет: публикува не срещу възнаграждение реклама в сайтовете следните реклами на възложителя: www.newsmaker.bg реклама за АРАМЕТ ЕООД липсват параметри (л.335 гръб, прил. 2) и ППП от 30.04.2020 г., в който е посочено брой импресии 620 000 (л.337 гръб, прил. 2). Настоящият състав на касационната инстанция намира, че от представените доказателства не могат да се установят конкретни параметри и вид на фактурираните услуги. Предметът на договорите и описанието в ППП са общо формулирани. От представените доказателства не е ясно за кои сайтове се отнасят посочените услуги и кога евентуално резулттатът от изпълнението на съответните услуги е бил наличен на конкретен сайт. Не са представени доказателства дали услугите са използвани за дейността на задълженото лице или са били обект на последваща реализация. От предмета на договорите не може да се извлече никаква конкретика за извършените услуги. По изложените съображения настоящият състав намира, че изводите на съда за реалното извършване на услугите са необосновани и от горепосочените доказателства, не се установява, че услугите са реално извършени. От заключенията на вещите лица по ССЕ също не може да се направи категоричен извод за реалност на спорните доставки на услуги на посочените доставчици. В случая не са доказани материално-правните предпоставки за признаване на данъчен кредит, първата от които е услугите да са реални, поради което обстоятелството, че счетоводството на задълженото лице е водено редовно, не може да доведе до различен извод. За да се признае на получателя по облагаема доставка на услуги право на приспадане на платения ДДС по фактурите, документиращи услугите, той трябва да е доказал наличието на материално-правните и процесуално-правните условия за признаване на претендираното право и надлежното му упражняване. Получателят следва да разполага с редовен данъчен документ за доставката, в който на отделен ред да е посочен данъкът и да е доказал реалното извършване на доставката, както и използването на предмета й за извършени от него последващи облагаеми доставки. Това разбиране е последователно потвърдено и в съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредбите на Директивата за ДДС. Така например в Решение на СЕС от 09 декември 2021г. по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o., ECLI:EU:C:2021:989, т.24 Съдът напомня, че правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива. От друга страна,това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и с членове 238 240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 26 и цитираната съдебна практика). Реалността на доставката е материално-правно изискване по същество за правото на приспадане. Реалността на доставката е фактически въпрос. Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. В цитираното Решение на СЕС по дело С-154/20, т.33 ясно е казано, че данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 38 и цитираната съдебна практика). Това е проявление на общото доказателствено правило, че всеки е длъжен да докаже фактите, от осъществяването на които черпи изгодни правни последици. Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване трябва да направи глобална преценка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (вж Решение на СЕС от 18 юли 2013г. по дело С-78/12, Евита К, ECLI:EU:C:2013:486., т.37). Мотивите на административния съд, послужили за отмяна на РАв обсъжданата част, не отговарят на посоченото изискване и не се споделят от настоящия касационен състав. В подробно посочената от първоинстанционния съд практика на СЕС по тълкуване разпоредбите на Директивата за ДДС не могат да се открият аргументи, че правото на данъчен кредит следва да се признае по данъчна фактура, когато тя не отразява реална доставка. Именно недоказаното наличие на предмета на доставките различава настоящия случай от тези по главните производство по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011 на СЕС, поради което тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС по тези дела е неприложимо за настоящия случай. Когато е доказано осъществяването на доставката данъчната администрация не може да постанови отказ на право на данъчен кредит на формални основания още повече свързани с поведението на трети лица. В такива случаи, при които е налице получаването на предмета на доставката от ревизираното лице, за данъчната администрация възниква задължение да докаже, че то е знаело или не е могло да не знае, че участва в данъчна измама, за да не признае се право на данъчен кредит. Настоящият случай не е такъв. По изложените съображения, първоинстанционното решение е постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон по отношение на доставките от ВЕТУРС ЕООД и МАРС ДЖИ ТИ ЕООД и в тази част подлежи на отмяна като вместо него следва да се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на ревизираното лице против РА в тази част, като неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде отменено и в съответната част за разноските, присъдени в полза на ревизираното лице - разноски, за сумата над 2 460 лв. Решението е правилно, в частта, в която по жалба на ревизираното лице е отменен РА, във връзка с издадените фактури от АЛБАСТА СТРОЙ ЕООД, АНТОВ ГРУП - БГ ЕООД и ГЛОБУС СЪРВИЗ ЕООД. Във връзка с издадените фактури от АЛБАСТА СТРОЙ ЕООД по време на ревизията са представени: фактура 48 от 02.04.2020 г. с предмет СМР по договор (л.81, прил. 1, л. 321, прил. 2), фактура 58 от 07.04.2020 г. с предмет СМР по договор и протокол (л.82, прил. 1, л. 321 гръб, прил. 2), фактура 83 от 21.04.2020 г. с предмет СМР по договор и протокол (л.83, прил. 1, л. 322, прил. 2), фактура 99 от 27.04.2020 г. с предмет СМР по договор и протокол (л.84, прил. 1, л. 322 гръб, прил. 2), фактура 103 от 28.04.2020 г. с предмет СМР по договор и протокол (л.85, прил. 1, л. 323, прил. 2), фактура 113 от 30.04.2020г. с предмет СМР по договор и протокол (л.86, прил. 1, л. 323 грйб. Прил. 2), договор 20200105 от 06.01.2020 г., с предмет СМР по приложение 1 (л.112 дело), протокол 1 (л.114, дело), договор 20200120 от 20.01.2020г. с предмет изпълнение на следните видове СМР: Извършване на изкоп за отводняване на парцел П-152 към парцел П-155; Депониране на земна маса с механизация на възложителя - 4000 кв.м. Премахване на съществуваща ограда след обединяване на парцел П-152 към парцел П-155 (л. 116, дело), протокол 1 за извършените СМР по видове, единични цени и стойност на обект: складова база на АРАМЕТ ЕООД (л.118, дело), договор 20200127 от 20.01.2020 г. с предмет изпълнение на следните видове СМР: Демонтаж механично на силова електроинсталация на изложбена зала за нуждите за инсталиране на TruLaserTube 5000; Преработване механично силова електроинсталация на изложбена зала за нуждите за инсталиране на TruLaser Tube 5000; Монтаж механичен на силова електроинсталация на изложбена зала за нуждите за инсталиране на TruLaser Tube 5000 (л.120, дело), протокол 1 за извършените СМР по видове, единични цени и стойност на обект: складова база на АРАМЕТ ЕООД (л.122, дело), договор 20200128 от 28.01.2020 г. с предмет изпълнение на следните видове СМР: Отнемане на хумусния слой на терена, подготовка на основата за полагане на бетонни плочи, подготовка за полагане на бетонни плочи -10 бр., почистване на бетонни плочи, изработване на дървена кофражна рамка за фугиране и уплътняване, демонтаж на контейнер, монтаж на контейнер, посаждане на декоративни дръвчета, монтаж механичен на силова електроинсталация на изложбена зала (л.124, дело), протокол 1 за извършените СМР по видове, единични цени и стойност на обект: складова база на АРАМЕТ ЕООД (л.126, дело), договор 20200130 от 30.01.2020 г. с предмет изпълнение на следните видове СМР: боядисване на ограда 350 л.м.,полагане на слънчезащитна мрежа,изграждане на навес за паркиране на автомобили, възстановяване на ограда след обединяване на парцел П-155 (л.128, дело), протокол 1 за извършените СМР по видове, единични цени и стойност на обект:складова база на Арамет" (л. 130, дело), договор 20200130 от 30.01.2020г. с предмет изпълнение на следните видове СМР: отнемане на хумусния слой на терена, подготовка на основата за полагане на бетонни плочи, подготовка за полагане на бетонните плочи, почистване на бетонните плочи, подготовка за фугиране и уплътняване, изработване на дървена кофражна рамка за фугиране и уплътняване, посаждане на декоративни дръвчета (л. 132, дело), протокол 1 за извършените СМР по видове, единични цени и стойност на обект: складова база на АРАМЕТ ЕООД (л. 134, дело). Настоящият състав намира, че от тези доказателства става ясно къде е мястото на извършване на СМР и предаването на услугите от доставчика на ревизираното лице. По делото са представени доказателства за влагане на предмета на фактурите на конкретен обект, като е посочен и конкретния вид и количество на извършените СМР. По изложените съображения настоящият състав намира за правилен извода на съда, че за тези доставка е доказано реалното им извършване. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази част, поради което препраща към тях и не следва да ги повтаря. Във връзка с доставките от АНТОВ ГРУП - БГ ЕООД по време на ревизията са представени фактура 0000010015/28.08.2020 г., с предмет доставка на машина BUSTRONIC 3015 (л.151, л. 194, л. 219, прил. 1, л. 344, прил. 2), договор от 10.07.2020 г., с предмет доставка на оборудване: машина за обработка на метал BYSTRONIC 3015 . (л.148, л. 207, прил. 1), ППП (л.150 гръб, л. 209, прил. 1), доказателства за предходен доставчик - договор за доставка от 14.07.2020 г. от АНТОВ ГРУП - БГ ЕООД е възложено на ИС ТРЕЙД 78 ЕООД, доставка на машина за обработка на метал (л.210, прил. 1), фактура 1020000030 от 28.08.2020 г. (л.195, прил. 1) и ППП (л.211 гръб, прил. 1). Относно транспорта на от АРАМЕТ ЕООД е приложена фактура 0000002705 от 25.09.2020 г. с издател СПЕДИТОР ТРАНС ЕООД (л.159, прил. 1, л. 312, прил. 2), товарителница от 15.09.2020 г. с изпращач и получател АРАМЕТ ЕООД за три машини VMR 255 ED, VMR 255 K и BYSTRONIC 3015, с превозвач СПЕДИТОР ТРАНС ЕООД (л.303, прил. 2). Във връзка с доставките от ГЛОБУС СЪРВИЗ ЕООД по време на ревизията са представени фактура 1020000013 от 31.08.2020 г., с предмет по договор за доставка на употребявани машини VMR 255 ED и VMR 255 K (л.158, л. 183 гръб, прил. 1, л. 346, прил. 2), снимки на машина и обяснения, че се намира в шоурум на РЛ (л.76, прил. 1), ППП от 27.08.2020 г. (л.157 гръб, л. 182 гръб, прил. 1), договор за покупко-продажба на машини от 13.07.2020 г. с предмет доставка и прехвърляне на право на собственост на купувача върху: окомплектована машина за обработка на метални елементи с широкоспектърно приложение модел VRM225 ЕD и окомплектована машина за обработка на метални и неметални елементи с широкоспектърно приложение модел VRM 225 К (л.156, л. 181, прил. 1). Относно транспорта на от АРАМЕТ ЕООД е приложена фактура 0000002705 от 25.09.2020 г. с издател СПЕДИТОР ТРАНС ЕООД (л.159, прил. 1, л. 312, прил. 2), товарителница от 15.09.2020 г. с изпращач и получател АРАМЕТ ЕООД за три машини VMR 255 ED, VMR 255 K и BYSTRONIC 3015, с превозвач СПЕДИТОР ТРАНС ЕООД (л.303, прил. 2). Представени са и доказателства за предходен доставчик: договор за доставка от 17.07.2020 г., съгласно който ГЛОБУС СЪРВИЗ ЕООД купува от БЪДЕКС СТРОЙ 12 ЕООД процесните машини (л.178, прил. 1), ППП от 27.08.2020 г. (л.180, прил. 1). Настоящият състав напълно споделя мотивиите на първоинстанционния съд, че доставките на стоки по издадените фактури от АНТОВ ГРУП - БГ ЕООД и ГЛОБУС СЪРВИЗ ЕООД са реални. По време на ревяизията са представени доказателства, че доставчиците са разполагали със спорните стоки. От ППП и от доказателствата за транспортиране на машините се установява, че същите са предадени на ревизираното лице. Последователна е съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредбите на Директивата по ДДС, че от получател по облагаема доставка може да се изисква да вземе само онези мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама и от които да докаже наличието на предпоставките за признаване правото на данъчен кредит. В случая ревизираният получател не може да бъде отговорен за евентуално противоправно поведение на своя контрагент и да понася вредните последици от това, щом като е изпълнил задължението си да представи документи, от които може да се направи обоснован извод, че процесната доставка е извършена реално. Възраженията, че доставчиците не разполагат с материален и кадрови ресурси да изпълнят доставките, са неоснователни. От практиката на СЕС (решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 г., решение от 21.06.2012 г. по дела С-80/11 и С-142/11) може да се изведе принципът, че доказването на кадровата и материалната обезпеченост на доставчиците не може да бъде възложено в тежест на ревизираното лице, а и само по себе си не е основание да се игнорира доказателствената сила на останалите събрани относими доказателства, които в своята съвкупност обосновават извод за реално осъществяване на доставка. Допълнителен довод в тази насока е и обстоятелството, че всички обсъдени доказателства са представени още по време на ревизията от ревизираното лице и от доставчика. В тежест на съда по същество е било да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си за реалност на престацията, което в настоящия случай съдът е направил. СЕС в своята практика е последователен, че правото на приспадане може да бъде отказано само когато приходният орган, въз основа на обективни данни, установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, когато предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. При доказано получен предмет на доставката, в тежест на приходните органи е да докажат твърденията си за участие на ревизирания получател в данъчна измама, както и конкретния вид на измамата, което в случая не е сторено. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила в частта, с която РА е отменен във връзка с издадените фактури от доставчиците АЛБАСТА СТРОЙ ЕООД, АНТОВ ГРУП - БГ ЕООД и ГЛОБУС СЪРВИЗ ЕООД, както и в съответната част за разноските. При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2 920.12 лв., представляващи държавна такса в размер на 90.22 лв., съобразно уважената част от касационната жалба и юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 1 414.95 лв., изчислено съобразно размерът на уважената част от касационната жалба, във връзка с чл. 7, ал. 2, т, 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят разноски за касационна инстанция в размер на 2 084.75 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение