Решение № 5741 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1446/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. Пазарджик, подадена чрез процесуалния му представител адв. Ч. Стоянов и на Е. Г. К., чрез процесуален представител адв. В. Фонсека, против решение 4183 от 1 ноември 2024 г., постановено по адм. д. 752/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Т. К. и С. М. К., против заповед 18-6534/14 юни 2024 г. на началника на СГКК гр. Пазарджик, с която на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 и във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], съгласно скица-проект 15-610368-14.06.2024 г., състоящо се в заличаване от КККР на обекта "сграда с идентификатор 53285.50.97. 1 с площ 992 кв. м., предназначение: Селскостопанска сграда" и нанасяне в КККР на нов обект - "сграда с идентификатор 53285.50.97. 2 с площ 757 кв. м., предназначение: Селскостопанска сграда". Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че в случая не става въпрос за изменение на КККР поради ЯФГ, по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗКИР, която може да бъде отстранена по предвидения в чл. 53б ЗКИР ред. Счел е, че е установено наличието на грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, реда за поправянето, на която е предвиден в чл. 54 ЗКИР, като съгласно императивната разпоредба на ал. 2, изр. 1, когато грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява едва след решаване на спора по съдебен ред. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си първоинстанционният съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган началника на СГКК гр. Пазарджик, в съответствие с чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР, в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и при спазване на административно-производствените правила. Изводът на административния съд за несъответствие на оспорената заповед с приложимите материално-правни норми е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 53б ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат явни фактически грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР "явна фактическа грешка" е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. По делото е установено, че между ответниците Д. Т. К. и С. М. К. и заинтересуваната страна Е. Г. К. е налице спор за материално право, във връзка с предявена на 09 май 2024 г. от тях срещу него в Районен съд Пазарджик искова молба за прогласяване нищожността на сключения от заинтересованата страна договор за замяна, сключен с Нотариален акт за замяна 74/13 март 2024 г., за обявяване за действителен на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД на прикритото съглашение - договор за продажба и за допускане на изкупуване на основание чл. 33, ал. 1 ЗС в полза на жалбоподателите на 1/2 идеална част от сграда идентификатор 53285.50.97. 1. По исковата молба е образувано гр. д. 1905/2024 г., за което не се спори, че по време на постановяване на обжалваната заповед, а и понастоящем е висящо. С обжалваната заповед се изменя кадастъра, като процесната сграда в него се заснема с площ по малка, отколкото преди изменението. От това следва, че на заинтересуваната страна (която е собственик както на 1/2 идеална част от сградата, така и на поземления имот, върху който тя е построена) се заснема (като негова собствена) по-голяма незастроена площ от поземления имот (площта от 235 кв. м., с която е намалена площта на сградата). При това положение при съществуващия съдебен спор за материално право по отношение на съсобствената сграда е несъмнено, че намаляването на нейната площ и съответно увеличаването на незастроената площ на поземления имот (еднолична собственост на заинтересованата страна) засяга правата на ответниците Д. К. и С. К., доколкото те претендират посредством предявените искове в крайна сметка да придобият еднолична собственост върху сградата. В тази връзка правилно съдът приема, че в случая не е налице твърдяното от административния орган несъответствие и не е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ДР на ЗКИР във връзка с чл. 53б, ал. 1 ЗКИР, а е налице грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, реда за поправянето на която е предвиден в чл. 54 ЗКИР, като съгласно императивната разпоредба на ал. 2, изр. 1, когато грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява едва след решаване на спора по съдебен ред, като в случая не е приложим облекченият ред по чл. 53б ЗКИР, при който е необходимо съгласието на третите заинтересувани страни. Настоящата инстанция намира, че установяването на самостоятелни права върху целия или част от засегнатите поземлени имоти, както и оспорването на правата на вписаните собственици по отношение на целия или част от същия имот може да се осъществи по общия исков ред, но не и в процедурата по отстраняване на явна фактическа грешка. Предвид, че оспорената заповед е издадена на несъответно правно основание, при липсата на предпоставките за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР, то правилно съдът е отменил заповедта. При така установеното като е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби - без уважение. Въпреки изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като по делото не са представени пълномощно, договор за правна защита и съдействие с уговорен размер на адвокатското възнаграждение, както и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав