Решение № 7915 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11237/2012 г.

Решение № 7915 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11237/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от директора на Областна дирекция на МВР Бургас Станислав Димитров Петков, чрез адв. Таня Тодорова, против решение № 1009/8.06.2012 г. по адм. дело 627/2012 г. на Административен съд Бургас. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, поради което моли то да бъде отменено, като съдът се произнесе по същество на спора и намали присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и другите следващи се суми. Подадена е и жалба от Станислав Димитров Петков, чрез адв. Таня Тодорова против същото решение, като се мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се, съдът да отмени първоинстанционното решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда с оглед събирането на всички поискани писмени доказателства. Получено е и възражение от Станислав Димитров Петков, чрез адв. Таня Тодорова на касационната жалба на директора на Областна дирекция на МВР Бургас, което счита същата за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на първоинстанционното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Бургас е осъдил Областна дирекция на МВР Бургас да заплати на Станислав Димитров Петков сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменена с решение № 338/30.03.2009 г. по адм. дело № 1826 от 2008 г. на АС Бургас като незаконосъобразна Заповед № 55/27.11.2008 г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР Карнобат по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за МВР, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати сумата от 210.81 лв., представляваща мораторна лихва върху присъдената като обезщетение сума. Съдът е отхвърлил молбата на Станислав Петков в останалата й част относно присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размера до 2000 лв., относно присъждане на мораторна лихва в размера до 638.69 лв., както и частта относно присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 155 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че предвид обстоятелството, че ищецът е бил фактически задържан приблизително 13 часа без надлежно издаден акт за това, а впоследствие издаденият такъв - Заповед № 55/27.11.2008 г. е отменена от съда като незаконосъобразна, то следва да се приеме, че предявената искова претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е доказана по основание, в частта относно претендираните неимуществени вреди, претърпени за периода на задържането. Прието е също така, че самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на емоционален стрес, както от незнанието за причината за задържане, така и от поставянето му в изолирана среда, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Направено е заключението, че претенцията за заплащане на имуществени вреди е изцяло неоснователна, предвид това че претендираната сума представлява направените от жалбоподателя разноски в административното производство по обжалване на заповедта за задържане, които разноски следва да се претендират в рамките на производството по оспорване на административния акт, тъй като са негова последица. Решението е правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложението към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор, то счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани. Във връзка с горното, настоящата касационна инстанция, счита поддържаните от касаторите възражения за неоснователни, поради следното: Относно оспорения размер на присъденото обезщетение следва да се посочи, че при определянето на дължимото обезщетение, съдът е отчел характера, степента, интензитета и продължителността на понесените вреди, съобразил се е с общото правило на чл. 52 от ЗЗД, като правилно е преценил претендирания размер на неимуществени вреди от 2000 лв. за завишен и справедливо го е намалил до 700 лв. Що се отнася до претенцията за 5 лева имуществени вреди - разноски за издаване на изпълнителен лист, следва да се отбележи, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат, за да може да се ангажира отговорността на административния орган за нейното обезщетяване. Ето защо първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение