Решение № 3913 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12096/2008 г.

Решение № 3913 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12096/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на ЕТ "Антонио-91-Н-Антон Вучев" от гр. Радомир, подадена срещу решение № 151/31.07.2008 г., постановено по адм. дело № 50/2008 г. по описа на Административен съд Перник. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон -отменително основание по чл. 209 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира, че е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), преценявайки основателността на предявения иск от едноличния търговец срещу община Радомир за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители от общината е приел, че исковете са недоказани и неоснователни. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон ЗОДОВ. От доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят като ищец е предявил иск срещу община Радомир за заплащане на вреди в размер на 150000 лв., причинени на гражданина от незаконосъобразни актове и действия на общинската администрация, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът е поддържал, че на основание договор от 21. ХII. 2006 г. за отстъпено право на строеж (суперфикция) община Радомир е учредила право на строеж на едноличната му фирма за построяване върху 100 кв. м. терен, частна общинска собственост с обща площ от 468 кв. м., УПИ IV в кв. 93 по плана на гр. Радомир) отреден за обществено застрояване (за изграждане на търговски обект по одобрен инвестиционен проект съгласно чл. 139 ЗУТ в петгодишен срок от сключване на договора. Със разрешение № 21/3.08.2004 г. (разрешение за поставяне по чл. 56 ЗУТ), издадено от главния архитект на община Радомир е дадено разрешение на едноличния търговец да извърши поставяне на автомивка и кафе в УПИ IV, кв. 93 по плана на гр. Радомир на основание чл. 56 ЗУТ. На основание заповед № РД-14-188/17.04.2007 г на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), постановена по чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат построения обект като незаконен строеж, наименован "Автомивка и кафе", извършен от ЕТ "Антонио-91-Н-Антон Вучев", представлявана от собственика на фирмата Антон Ал. Вучев в новообразуван УПИ IV-за обслужващи дейности, кв. 93 по плана на гр. Радомир и построеният обект е премахнат по заповед на РДНСК гр. Перник. При тези установени обстоятелства по делото съдът законосъобразно и обосновано е приел, че за конкретния случай не са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността община Радомир по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вреди, причинени от отменен административен акт или от незаконосъобразни действия на общинската администрация. Издадените разрешения за поставяне на обект по чл. 56 ЗУТ и за монтаж на лека ограда с метални колони, ламарина и мрежа не са отменени по съответния ред. На основание разпоредбата на чл. 56 ЗУТ върху поземлени илоти могат да се поставят (разполагат) преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, които не са трайно свързани с терена. За тези обектите се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на съответния общински съвет и въз основа на схема, одобрена от гл. архитект на съответната община и обектите се премахват по реда и при условията на наредбата на общинския съвет. На жалбоподателя не е давано разрешение за строеж за автомивка и кафе като построеното е премахнато като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, ЗУТ извършен без строителни книжа в имот частна общинска собственост в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 и чл. 182 ЗУТ. Ищецът - жалбоподател не е разположил в общинския имот преместваем обект разрешен по реда на чл. 56 ЗУТ, а е изпълнен строеж в чужд поземлен имот, както законосъобразно е приел съдът. Правният извод на съда, че премахването на незаконно построения обект в общинския поземлен имот не е причинено от чужди незаконни действия - на служители на общината при и по повод изпълнение на възложена им административна дейност, е обоснован и законосъобразен. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и решението като правно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение