Решение № 13663 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10718/2017 г.

Решение № 13663 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10718/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" – Хасково, чрез процесуален представител, срещу решение № 1350/14.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1160/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 25.09.2015 г, издадено от старши инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Хасково. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и предл. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Ответникът – "Алтест джи ти ес" ЕООД, представлявано от управителя Т. С., чрез адв. Д. Р., в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Ответникът – А. Р. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище, съобразно което първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка, но неправилно е тълкувал закона като е приел, че не са налице фактическите предпоставки за издаване на Постановление на контролния орган по чл. 405а от КТ. Обосновава извод, съгласно който след надлежно извършена проверка от компетентния орган е доказано допуснато нарушение на трудовото законодателство, поради което първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение (ПОСТП) от 25.09.2015 г., издадено от старши инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" (ДИТ) Хасково. В оспореното ПОСТП, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето А. Р., изпълняващ длъжност "касиер-компютърен оператор" в обект: склад за алуминиеви и PVC профили в гр. Хасково, бул. "Съединение" № 56 и предприятието "Алтест джи ти ес" ЕООД, с адрес по седалище и адрес на управление гр. Бургас, Южна промишлена зона, производствена база на "Алупласт", представлявано от управителя Т. С.. В ПОСТП, на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ е предписано работодателят "Алтест джи ти ес" ЕООД да предложи на работника А. Р. сключване на трудов договор, считано от 18.09.2015 г. При преценката на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че контролният орган неправилно е приел наличието на възникнало и съществуващо трудово правоотношение между "Алтест джи ти ес" ЕООД и А. Р. въз основа на изготвената и подписана лично от същата на 18.09.2015 г. Декларация от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл. 399 от КТ и във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от КТ и чл. 39, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от АПК и чл. 110, ал. 4 от ДОПК. Решаващият съд извежда, че в саморъчно изготвената и подписана декларация, лицето А. Р. е установила, че не получава трудово възнаграждение. Въз основа на горното е обоснован извод относно липсата на договорено трудово възнаграждение между страните, поради което първоинстанционният съд намира, че не би могло да се приеме съществуването на трудово правоотношение между тях. Като основание за отмяна на издадения административен акт е посочено и обстоятелството, че лицето е декларирало, че работи в дружеството от 01.09.2015 г., но независимо от така вписаното обстоятелство, контролният орган е обявил съществуването на трудово правоотношение считано от дата 18.09.2015 г. С оглед на изложеното, оспореното постановление, с което се установява трудово правоотношение, е отменено като неправилно и незаконосъобразно поради липсата на конкретни данни за съществуването на такова и не съответствие на заявената от лицето фактическа обстановка. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно, при наличие на въведеното от касатора касационно основание - неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 405а от КТ когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В това постановление се установява началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Въз основа на това постановление контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор и ако такъв не бъде сключен постановлението замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5 дневна работна седмица и 8 часов работен ден. Съществуването на трудово правоотношение е правен извод вследствие преценка на фактите налице ли е организация на работа от работодателя, с негови машини и съоръжения, инструменти и работно облекло, технологичен процес ръководен от негов специалист/технически ръководител/, работно време и почивки като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. Съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. Във въпросната декларация, А. Р. е декларирала, че работи в предприятие/фирма "Алтест джи ти ес" ЕООД гр. Бургас – клон Хасково от 01.09.2015 г. на длъжност касиер-компютърен оператор на обект – склад за AL и PVC профили с работно време от 08. 00 до 17. 00 часа. Попълвайки декларацията, Р. изрично е отбелязала, че няма сключен трудов договор и няма сключен граждански договор. В декларацията също е вписано, че лицето има почивен ден неделя и не е получила екземпляр от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Непопълването на размер на трудово възнаграждение от лицето Р. не води до извод досежно липсата на трудово правоотношение между страните. Целта на декларацията е да удостовери, че при проверката лицето е заварено в обекта на контрол да полага труд за съответен работодател. Доказателствата, преценени в съвкупност, безспорно сочат, че лицето е заварено да работи за дружеството, в обект стопанисван от него, на конкретна длъжност и при определено работно време. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Въз основа на постановлението контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. Съгласно чл. 405а, ал. 4 КТ, в тези случаи трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението. В конкретния случай органът правилно и законосъобразно е обявил съществуването на трудово правоотношение на 18.09.2015 г., тъй като това е датата на проверка по работни места, когато проверяващите са посетили обекта на контрол, където са установили факта на престиране на труд от лицето. Ирелевантни към предмета на спора са наведените от ответника по касация доводи относно датата и начина на сключване на последващи трудови договори от лицето Р.. На основание чл. 170, ал. 1 АПК, задължение на органа е установяване съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предвид изложеното Върховният административен съд намира, че при издаване на оспореното постановление правилно са приложени материалноправните разпоредби. Съобразена е и целта на закона, заложена в чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от КТ, а именно предоставянето на работна сила да е уредено само като трудово правоотношение, да се осигурят свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. При установяване на нарушения на трудовото законодателство и за предотвратяване на настъпилите от тях вредни последици, за да се защитят и правата на работника при предоставяне на работна сила, вкл. и тези, които са регламентирани от специалните закони, законодателят предвижда да бъде обявено съществуването на трудово правоотношение с нарочен акт по реда и условията на чл. 405а от КТ. Въз основа на горното, като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,