Решение № 260 от 11.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, против Решение 3430 от 20.05.2022г. по адм. дело 269/2022 г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отменена негова заповед 8121к-12475/15.12.2021г. С цитираната заповед, на осн. чл.204, т.1, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.4 (т.т.15, 19, 20 и т.28, б. а и в от ЕК), чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР на К. Георгиев полицейски инспектор V степен в 01 група АНД на 03 сектор Административно обслужване към отдел ПП при СДВР, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба Не претендира разноски. Ответникът- К. Георгиев, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в установената писмена форма и спазване на административнопроизводствените правила. По отношение съответствието на заповедта с материалния закон съдът е приел, че действително К. Георгиев е нарушил Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР /ЕК/, но нарушението не е толкова съществено, че да е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и да урони престижа на службата. АССГ е счел, че отказът на служителя да бъде тестван с дрегер е нарушение на ЕК но не е поведение несъвместимо с този кодекс съгласно чл.203, ал.1 ЗМВР, тъй като с деянието не са нарушени служебни задължения, свързани със заеманата длъжност, чийто източник са ЗМВР, издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове или заповеди на ръководството на МВР или началниците на служби, но за да се приеме за неморално следва да са нарушени морални норми на поведението. Според съда поведението на служителя, изразено в отказ да бъде тестван с дрегер не може да се приеме като толкова съществено нарушение на моралните норми , че да е несъвместимо с ЕК на поведение на служителя. Съдът е приел, че по делото не е категорично установено служителя да е шофирал след употреба на алкохол, и макар че от направения отказ да бъде тестван за алкохол в издишания въздух може да се предполага прикрита употреба на алкохол, за да бъде наложено толкова тежко наказание уволнение, последното следва да бъде доказано, а не да се предполага както в административно-наказателното производство, така и в дисциплинарното такова. АССГ е посочил, че ДНО е допуснал нарушение на чл.206, ал.2 ЗМВР, като не е доказано че с поведението си служителят е създал негативни настроения не само към себе си но и към структурата, в която работи, и не е доказано да е създадена реална опасност за живота и здравето на другите хора. Решението на Административен съд София -град е постановено в нарушение материалния закон и е необосновано. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган/по смисъла на чл.204 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, в предвидената от закона писмена форма. Законосъобразни са изводите на съда, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В противоречие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на АССГ, че от страна на К. Георгиев не са допуснати посочените в оспорената заповед дисциплинарни нарушения и предпоставките на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание не са изпълнени. Според цитираната разпоредба като дисциплинарно нарушение е определено неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В конкретния казус е безспорно установено, че К. Георгиев полицейски инспектор V степен в 01 група АНД на 03 сектор Административно обслужване към отдел ПП при СДВР, в извънработно време на 30.06.2021 г., около 02:00 часа, в гр. София, бул. "Андрей Сахаров", с посока от бул. Александър Малинов към ул.Йерусалим, на спирка на градски транспорт пазар Младост, след като е участвал в ПТП с управляван от него лек автомобил е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство алкотест Дрегер, не е предоставил на проверяващите служители СУМПС и СРМПС, като след връчването на талон [номер] за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, което да бъде извършено в МБАЛ Св. Анна гр.София в срок до 45 минути от връчването му е отказал да даде кръв за химичен анализ. Поведението на служителя, изразено чрез отказ да изпълни разпореждания на полицейски служители от отдел ПП-СДВР и неявяване на място за даване на кръвна проба правилно е квалифицирано от ДНО като виновно нарушение на т.15, т.19, т.20, и т.28, б. а и б. в , от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР/ подробно описани от АО и от решаващия съд/, при което е осъществен състава на дисциплинарното нарушение по чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР. Квалификацията на АО е в резултат на извършена конкретна преценка на случая при безспорно установени факти в проведено дисциплинарно производство, обосноваващи нарушение на горепосочените правила в ЕК, с които служителят е запознат. Противно на тезата на първостепенния съд в случая е налице умишлено е нарушение от Георгиев на разпоредбата на т. 28, буква "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, задължаваща го да изпълни разпореждането на контролните органи относно установяването на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество, като е отказал проба с техническо средство и не се е явил за даване на кръвна проба за химическо лабораторно изследване. Държавният служител на МВР осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - извършил е виновно деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. В конкретния казус са безспорно установени и други действия на служителя, представляващи нарушение на т.15, т.19 и т.20 от ЕК- опит за напускане на мястото на пътно транспортно произшествие, в което служителя е пряк участник, грубо поведение спрямо другия участник (гражданско лице) в ПТП, за което това лице е подало сигнал на тел.112, отказ за предоставяне на служители от отдел ПП-СДВР СУМПС и СРМПС на управляваното от него МПС. Установено е от служителите от отдел ПП-СДВР видимо нетрезво състояние на К. Георгиев, установено е нетрезво състояние на Георгиев и от гражданското лице участник в ПТП С. Владимиров, който поради този факт е взел ключовете от автомобила на Георгиев и ги е предал на служителите на СДВР. С оглед тези факти неправилна е преценката на първоинстанционния съд съда, че АО е нарушил разпоредбата на чл.206, ал.2 МВР. В настоящия случай при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Следва да се отбележи, че установеното дисциплинарно нарушение не касае факта на употреба на алкохол за да бъдат възприети разсъжденията на първостепенния съд относно необходимост от категорично установяване на такава употреба от страна на Георгиев. Описаното по-горе поведение на служителя е несъвместимо с ЕК на държавните служители от МВР и правилно е квалифицирано от ДНО като виновно нарушение на т. 15, 19, 20 и т.28, б. а и в от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, при което е осъществен състава на дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Противно на възприетото от АССГ горните обстоятелства са станали достояние на трети лица- граждани и на други служители на МВР. В този смисъл поведението на К. Георгиев не само е несъвместимо с цитираните правила на ЕК, но и несъмнено уронва престижа на службата - създадени са негативни нагласи относно наказаното лице като служител на МВР, съответно за дейността на СДВР и министерството, поради което деянието е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което наложеното дисциплинарно наказание може да е само "уволнение". С издаване на оспорената заповед се постига предвиденият от законодателя резултат - отстраняване от държавна служба в СДВР на служители, чийто нравствени качества не съответстват на изискванията за изпълняване държана служба в МВР. Решението на АССГ е изцяло необосновано, а мотивите на съда са противоречиви и са несъответни с установените релевантни факти по делото. Оспореният административен акт съответства на целта на закона. Не се установява от доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден. С издаване на оспорената заповед, постановена в дисциплинарното производство се постига предвиденият от законодателя резултат възпитателно и превантивно въздействие върху държавните служители в МВР за спазване на служебната дисциплина. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Разноски за производството не са претендирани от касатора и такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,