Решение № 6082 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2652/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. З. Ш., подадена чрез пълномощника адвокат В. Ушатова, срещу решение № 5618 от 19.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1888/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3-352/11.11.2024 г. на кмета на Община Струмяни. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за недоказано, че процесната ограда е изградена по имотните граници, както и установеното от съда приложение на чл. 48, ал. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), забраняващ плътните огради. Оспорва и изводите на съда за изключване на търпимостта по § 16 ПРЗУТ, без да се изследва моментът на изграждане на оградата, за част от която твърди, че попада върху стари постройки - навеси на АПК от 1983 г., както и реализиран строеж през 1989 г. от Пътно управление. Моли за отмяна на съдебното решение. Не претендира разноски. Ответникът - кмет на Община Струмяни, чрез пълномощника си адвокат А. Бистричка, в представения писмен отговор оспорва касационната жалба и по изложени съображения моли да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 3-352/11.11.2024 г. е наредено на В. Ш. в качеството му на извършител, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, да премахне следния незаконен строеж: „Плътна ограда“, находяща се в собствения му поземлен имот с идентификатор (ПИ) 35818.8.1, попадащ в земеделска територия - нива, [местност], землището на [населено място], общ. Струмяни, с площ от 2951 кв. м., като изпълнен без виза за проектиране, проектно решение на инженер-конструктор и без разрешение за строеж. От фактическа страна съдът е установил, че след постъпил сигнал за извършено незаконно строителство, длъжностни лица от общинската администрация на Община Струмяни извършили проверка за която съставили констативен акт № 2/17.09.2024 г. С акта е установено, че в ПИ 35818.8.1, който е собственост на В. Ш., съгласно представения от него нотариален акт от 2023 г., е извършен строеж: „Плътна ограда“. Първият участък - по южната част на границата с ПИ 35818.11.36, е с дължина 10 м. Вторият участък е с дължина 68 м. и е разположен по цялата дължина на границата с ПИ 35818.8.2. Третият участък - от 11 м., е по южната част на границата с ПИ 35818.2.22. Оградата е изпълнена върху стоманобетонна основа, зидана с циментови тухли с размери 15/20/40 см., стоманобетонни колони с размери 10/15 см. и 10/20 см. и височина от 1,80 до 2,00 м. Изпълнена е с различна височина от 1,90 до 2,10 м., поради денивелацията на терена и е с дебелина 15 см. Констатирано е, че строителството е извършено без виза за проектиране, одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, с което са нарушени чл. 148, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ, чл. 11, ал. 2 и чл. 12 от Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителството в земеделски земи без промяна на предназначението им (Наредба № 19/25.10.2012 г.). Актът е връчен на извършителя на строежа. Възражения срещу него не са постъпили. Административното производство е приключило с издаването на процесната заповед. В нея процесният строеж - „Плътна ограда“ е описан както в констативния акт. Прието е, че по сведения на В. Ш., строежът е извършен от него през февруари 2024 г. и е налице е невъзможност за приложение нормите на § 16 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.), предвид времето за изпълнението му. Определен е като шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Пред първостепенния съд е изслушана съдебно-техническа експертиза, която е потвърдила верността на констатациите в заповедта досежно начина на изграждане и размерите на оградата, като е посочила, че точното разположение върху имотните граници може да се определи чрез заснемане с геодезически инструмент. По искане на жалбоподателя са разпитани свидетели, които са установили, че в имота преди - през 1983-84 г., е имало навес и шахти на АПК (съкр. от Аграрно-промишлен комплекс) за работа с препарати, както и навес на Пътно управление. За оградата от тухли са ползвани старите основи и е построена през 2024 г. от В. Ш., а по сведение на Ш. - тя попада изцяло в неговия имот. От правна страна съдът е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Заради липсата на виза за проектиране и разрешение за строеж е направен извод, че процесният строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, е шеста категория и е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съдът се е позовал на чл. 48, ал. 8 ЗУТ, допускащ извън урбанизираните територии изграждане само на леки огради, а в случая процесната ограда не само е изградена без виза за проектиране и разрешение за строеж, но е и плътна. Обсъдени са твърденията за допустимост, като след изследване предпоставките за търпимост на строежа е преценено, че те са неприложими предвид времето за изпълнението му - през 2024 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. При вярно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован правен извод за отхвърляне на оспорването срещу обжалваната пред него заповед. От събраните по делото доказателства - приложените материали по административната преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства, заключението на вещото лице и показанията на свидетели се установява, че строежът представляващ: „Плътна ограда“ в ПИ 35818.8.1, като изграден в земеделска територия, [местност], землището на [населено място], общ. Струмяни, е изграден без виза за проектиране - имотът е с площ до 10 дка, вр. чл. 2 от Наредба № 19/25.10.2012 г. и без разрешение за строеж, което е в нарушение на чл. 148 ЗУТ, вр. чл. 11, ал. 2 и чл. 12 от Наредба № 19/25.10.2012 г. Поради това същият е незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ подлежи на премахване. Липсата на виза за проектиране и разрешение за строеж не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Съдът е обсъдил хипотезите на режима на търпимост, съответно допустимостта на строежа, като обосновано е приел, че те са неприложими в настоящия случай. От всички доказателства по делото, включително от показанията на свидетелите се установява, че оградата е построена през 2024 г. Неоснователно и недоказано е възражението на касатора за незаконосъобразност на заповедта, тъй като се касае за ограда изградена по навътре от кадастралните (имотни) граници на поземления имот. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 8 ЗУТ извън границите на урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените места се допуска поземлените имоти да се ограждат само с леки огради, съобразени с изискванията на ал. 2 на същия текст. Тази разпоредба не изключва издаването на разрешение за строеж за изграждането както на лека, така и на плътна ограда. Съгласно легалното определение, дадено в § 5, т. 38 ЗУТ, оградата представлява строеж. Строежи могат да се извършват само ако са разрешени, както сочи чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Изключенията от това правило са изрично изброени в чл. 151 ЗУТ, като плътната ограда с височина от 1,90 до 2,10 м. не е сред тях. Следователно, независимо от вида на ограждания имот и мястото на което се ситуира оградата, за изграждането й се изисква издаването на разрешение за строеж. Такова разрешение в случая не е налице, което определя строежа като незаконен и подлежащ на премахване. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. При този резултат на делото право на разноски има ответникът по касация, но той не е поискал присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,