Решение № 12919 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 20/2015 г.

Решение № 12919 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 20/2015 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - ДФЗ, чрез юрисконсулт Димитър Димитров срещу решение № 1748 от 28.10.2014 г., постановено по адм. д. № 155/2014 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-020-2600/8579 от 20.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при постановяване на решението си административният съд не е съобразил установените по делото обстоятелства и е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби, което е довело до необоснованост на съдебния акт. Иска от касационния съд да го отмени и да уважи изцяло жалбата на касатора. В съдебно заседание, не се представлява, не сочи нови доказателства. В писмено становище поддържа жалбата. Ответникът - ЕТ "Лъки - ЕС - Здравко Василев", чрез адвокат Трайкова в съдебно заседания оспорва жалбата, намира я за неоснователна, иска от съда да остави в сила обжалваното решение и да присъди съдебни разноски по представения списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд - Бургас за правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1748 от 28.10.2014 г., постановено по адм. д. № 155/2014 г. на Административен съд - Бургас е отменено Уведомително писмо изх. № 02-020-2600/8579 от 20.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., с което е отказано на ЕТ "Лъки - ЕС - Здравко Василев" да бъде оторизирана сума в размер на 65 293.80 лв. по схемата за единно плащане на площ - СЕПП и сума в размер на 14 069.54 лв. - плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони - НР2. Установено е по делото, че ЕТ "Лъки - ЕС - Здравко Василев", като земеделски стопанин е подал общо заявление за плащания на площ за кампания 2012 г. по СЕПП и по НР2, като е заявил съответно площи от 246.91 ха и 246.25 ха. След извършена проверка на място, служители на административния орган отразили данните в контролен лист, приет по делото, като установили недопустима за подпомагане площ съответно по двете схеми и мерки в размер на 43.56 ха, което представляват 21.49% и 44.22 ха, равняващи се на 21.82% спрямо допустимата за подпомагане площ. Тази площ административният орган отчел като наддекларирана и тъй като тя е в размера между 20% и 50%, прилагайки разпоредбите на Регламент ЕО № 1122/2009 и Регламент № 73/2009 на Комисията санкционирал цялата сума, като отказал изплащане на субсидията за цялата стопанска година. С обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и в установената форма, но при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби и при липса на мотиви. Съдът е установил, че касаторът, като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, е заявил за подпомагане площи, за които извършените проверки, съответно теренното заснемане установили, че част от заявените площи са наддекларирани. В съдебното производство чрез съдебно-техническа експертиза е установено и не е оборено с други доказателства обстоятелството, че за заявеният БЗС - № 02322-2-1-2 разликата между заявената и измерената площ е 0.14 ха, за БЗС № 02322-53-1 - е 0.30 ха, за БЗС № 02322-129-1-1 и 02322-129-1-2 е 0.03, за БЗС № 17909-327-1-3 разликата е 1.68 ха и за БЗС № 44149-2-1 разлика от 1.98 ха. За останалите заявени площи разминаване не е установено от доказателствата по делото. При тези обстоятелства, които са установени в съдебната фаза на производството е видно, че размерът на установената като недопустима за подпомагане площ спрямо заявените за подпомагане площи е по-малко от 20%. Това обстоятелство е основание част от заявената площ да бъде санкционирана и за нея да се откаже подпомагане, но не и да се постанови пълен отказ, както е сторил административния орган. Правилно административния съд е приел, че компетентен е административния орган, който в тези случаи следва да приложи относимата към релевантния период разпоредба на чл. 58, § 1 от Регламент № 1122/2009 и определи размерът на сумата, която да оторизира, съобразно установената като недопустима за подпомагане площ. Неоснователни са твърденията на касатора за необоснованост на съдебното решение. За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е допуснал СТЕ, чийто констатации не са оспорени и не са представени други доказателства, които да обосноват обратен извод. Ответникът не е правил други доказателствени искания за установяване на релевантни обстоятелства, не са правени и не са представяни доказателства в подкрепа на обстоятелствата от фактическата обстановка, изложена в оспорения акт. Настоящият касационен състав намира, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода на делото от бюджета на органа, издал отменения административен акт следва на ЕТ "Лъки - ЕС - Здравко Василев" да се платят съдебни разноски в размер на 1300 лв. адвокатско възнаграждение по представяния списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Съдът не приема за основателно възражението за прекомерност на претендираните от ответника по касационната жалба съдебни разноски. То е направено несвоевременно и по принцип, тъй като е депозираното по делото с писменото становище от касационния жалбоподател още преди представяне на списъка с направените разноски от земеделския производител. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение