Решение № 5796 от 14.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Българска народна банка (БНБ), чрез процесуален представител, срещу решение 85 от 07.01.2022 г., постановено по адм. д. 6822/2017 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), в частта, с която е осъдена да заплати на Л. Панева обезщетение за имуществени вреди, в размер на 5741, 82 лева, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. вкл., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД (КТБ)в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху 5741, 82 лева, считано от 21.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Твърди се, че решението в оспорваната част, е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за основателност на иска и се иска решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира се заплащането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание редовно призован, касаторът се представлява от юрк. Стоянов. Ответникът - Л. Панева, чрез пълномощника си адв. М. Чечова, в писмена защита излага съображенията си за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение в оспорената му част. Претендира разноски за настоящата инстанция. В съдебното заседание пред настоящата инстанция редовно призован, ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима и по същество неоснователна. Допълнително обаче сочи, че е възможно при произнасянето си АС да е допуснал ОФГ, която се изразява в това, че обезщетението за причинените вреди е изчислено посредством законната лихва върху сумата от 196 000 лева, която за посочения период е 5624.38 лева (пресметната чрез калкулатора на НАП за изчисляване на законна лихва - https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp), а не както е посочено в съдебното решение - 5741,82 лева (законната лихва за периода от 25.07.2014 до 06.11.2014 г., съгласно заключението на приетата по делото ССчЕ). В този случай предлага решението да се отмени в частта за присъденото обезщетение за разликата над 5624.38 лева, а в останалата част да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Производството пред АССГ се е развило по предявения отЛ. Панева срещу БНБ иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 8 627, 97 лева, представляващи законната лихва за забавено изплащане на гарантираното вземане от 196 000 лева в периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на образуване на делото до окончателното му изплащане. С решението си, в обжалваната му част, първоинстанционният съд е осъдил БНБ да заплати на Панева сумата в размер на 5 741, 82 лева, представляваща законна лихва за забавено плащане на гарантираното вземане от 196 000 лева за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2017 г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и частично неправилно. От доказателствата по делото е установено, че ищцата е била титуляр на две банкови сметки в КТБ - депозит в евро и лева, като банката е олихвявала депозираните суми в евро по текущ годишен лихвен процент 7,50% годишна лихва и депозираните суми в лева по годишен лихвен процент 8, 25% годишна лихва. Лихвеният процент е прилаган от датата на откриване на безсрочните депозити в евро и в лева до 30.06.2014 г. От 01.07.2014 г., съгласно приложението към решение 82 на УС на БНБ лихвените проценти, начислявани върху депозитите на ищцата в КТБ са 2, 74% в евро и 2, 59% в лева. Не е спорно също, че с решение 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищцата в размер на 196 000 лв. е изплатен. При тази фактическа установеност изводът на първоинстанционния съд за частична основателност на предявения иск за обезщетение на претърпените от ищцата имуществени вреди, произтичащи от несвоевременно изплащане на гарантирания размер на вложенията й в КТБ е обоснован и законосъобразен. Искът за вреди се основава на неприлагане, от страна на БНБ, на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство. Съгласно текста "неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на Република България, в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата), БНБ в качеството си на надзорен, по отношение КТБ, орган е дължала активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за "неналични депозити", от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните максимални размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014 г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на банката, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за "съответния компетентен орган". Така, постановявайки Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3, буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.). За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Обстоятелството, че ЗГВБ (отм.) обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са "да не се възпрепятства бързото изплащане" като удължаване на императивните срокове може да се извършва само "при изключителни обстоятелства". Налице е в случая неизпълнение на парично задължение, основаващо търсените вреди от забавено плащане, в размер основан на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава. В настоящият случай, вредата за ищцата се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Настоящия състав следва да отбележи относно началната дата на периода, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. от чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, § 3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищцата започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищцата липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11.2014 г. Неоснователни са доводите на касатора за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищцата е начислявана договорна лихва от КТБ.Договорната лихва е начислена върху вземането на ищцата към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората санкционен. Ето защо, размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 196 000 лева следва да бъде изчислен за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г. Съгласно заключението на назначената по делото и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза за периода 25.07.2014 г. 06.11.2014 г. лихвата възлиза на сума в размер на 5 741, 82 лева. Това обаче е с два дни повече от периода, който първоинстанционният съд и настоящата инстанция намира за релевантен /с обща продължителност от 103 дни/.Следователно сумата трябва да се намали със 109,37 лв., определена за тези два дни допълнително. Предвид изложеното, решението в обжалваната му част, с която е уважен предявеният иск за сумата от 5 741, 82 лева, следва да бъде изменено като бъде присъдена сумата от 5632,45лв. При този изход на правния спор претенцията наБНБ за присъждане на разноски пред Върховния административен съд е основателна и следва да се уважи, но възнаграждението следва да бъде намалено, в съответствие с произнасянето на съда. Искането на ответната страна също е основателно, но следва да бъде редуцирано. Предвид представените доказателства за договореното адвокатско възнаграждение и неговото заплащане в брой, БНБ следва да бъде осъдена да заплати на Панева сума в размер на 550 лева, а Л. Панева на БНБ за юрисконсултско възнаграждение 50 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,