Решение № 4712 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1155/2016 г.

Решение № 4712 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1155/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. - младши разузнавач във В. Р. управление "Полиция" (РУП) - С. З. срещу решение № 256/18.12.2015 г., постановено по адм. д. 426/2015 г. по описа на Административен съд-С. З. (АС-С. З.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде върнато делото за ново разглеждане. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. О. Д. А. Д., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 256/18.12.2015 г., постановено по адм. д. 426/2015 г. по описа на АС-С. З. отменена Заповед за задържане на лице рег. № 470/29.09.2015 г. на полицейски орган - ОР на Второ РУ-гр. С. Загора, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за срок от 24 часа е задържан Д. А. Д. Административният съд е приел, че не е изпълнено законовото изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за посочване на основанието за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Допълнително са изложени съображения, че от административната преписка не се установява каква е конкретната фактическа цел за издаване на оспорената заповед. Съдът е изложил съображения, че от събраните по делото доказателства и невъзможността да бъдат свързани с конкретни относими към спора факти поради липса на ясно и недвусмислено описание на фактическите основания за издаване на оспорената заповед. Така постановеното съдебно решение е правилно. Към касационната жалба не са представени никакви писмени доказателства, каквито се твърди, че съществуват и са станали известни на пръвоинстанционният съд, поради което е следвало да бъдат изискани. Доводите на касационния жалбоподател, че не са събрани всички доказателства за установяване на всички релевантни факти не обуславят касационно основание за отмяна на съдебното решение. Непълнотата на доказателствата не представлява касационно основание по смисъла на чл. 209 от АПК. Неизясняването на спора от фактическа страна би представлявало основание за отмяна на съдебното решение само ако е в резултат от допуснати от решаващият съд съществени процесуални нарушения, но не и когато се дължи на бездействие на страните по спора. В случая административният орган е следвало да комплектова административната преписка по издаване на оспорената заповед с всички документи, включително и с копия на тези от тях, които са станали част от друго производство по същия случай. По делото и към настоящия момент не са представени писмени доказателства относно образувано наказателно производство, които не са представени пред първата инстанция независимо от дадените указания и правилно разпределената доказателствена тежест (разпореждане от 05.11.2015 г.). В този смисъл тези писмени доказателства не установяват касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК доколкото непълнотата на доказателствата не е основание за отмяна на съдебното решение. При събиране на доказателствата съдът не е допуснал процесуални нарушения, поради което несъбирането на представените с касационната жалба писмени документи е поради това, че не са своевременно ангажирани, а не по вина на решаващия съд. Към касационната жалба също не са представени доказателства, независимо от изтичане на продължителен срок от постановяване на обжалваното съдебно решение и провеждането на открито съдебно заседание в касационното производство и наличието на достатъчно време за ангажиране и представяне на доказателства, включително и с помощта на съдебни удостоверения при необходимост и процесуална активност. В отменената заповед за полицейско задържане на лице е посочено само правното основание, а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 225Б от Наказателния кодекс (НК), но не са посочени фактическите основания, при които е издадена. Правилно АС-С. З. е посочил, че липсата на точно описание на фактите възпрепятстват установяването им чрез ангажираните по делото доказателства. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. В случая не е ясно защо е задържан ответника по касационната жалба, има ли достатъчно данни за негово участие в извършване на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая това не е извършено. Доводът, че при задържането на Д. Д. са били налице достатъчно данни че той с поведението си е осъществил съставите на НК е неоснователен, след като не са отразени в оспорения акт. Както бе посочено в случая постановеното задържане е административна мярка, наложена по реда на ЗМВР и наличието на данни за извършено престъпление е достатъчно основание да се приложи тази административна мярка от административния орган, действащ в условията на оперативна самостоятелност, но актът с който се налага тази мярка следва да съдържа всички реквизити, както правилно е преценил първоинстанционния съд. Липсата им е довела и до правилната отмяна на акта. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е обосновано и съобразено с материалния закон, постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство не е направил разноски, не ги претендира и такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение