Решение № 545 от 20.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 500/2010 г.

Решение № 545 от 20.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 500/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационен протест на А. прокуратура гр. Пловдив против присъда № 154 от 29.06.2010 г. постановена по в. н. о. х. д. № 90/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. В протеста, който е бланкетен, не са конкретизирани касационните основания. Посочено е единствено, че "в частта с която е отменена осъдителната присъда и постановена нова, с която подсъдимия е оправдан е незаконосъобразна", с което по същество се прави довод единствено за допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание, в приетото като допълнение към подадения протест, се излагат съображения в подкрепа на довода за допуснато нарушение на материалния закон, касаещи липсата на субективните признаци на деянието по чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 5 НК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и предлага въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Защитникът на подсъдимия намира протеста за недопустим, поради подаването му след изтичане на законния срок и иска да се остави без разглеждане. Алтернативно изразява становище, че ако се приеме за разглеждане, то следва да се остави в сила присъдата, тъй като при постановяването й не е допуснато соченото касационно основание. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Пловдивският апелативен съд с присъда № 154 от 29.06.2010 г. по в. н. о. х. д. № 90/2010 г. е отменил присъда № 5 от 14.01.2010 г. постановена по н. о. х. д. № 928/2009 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта, с която подсъдимият К. Б. Т. е признат за виновен, в това, че през периода от 01.01.2008 г. - 31.01.2008 г. в гр. С. Загора, при условията на продължавано престъпление, като управител и едноличен собственик на капитала на "Ч. фреш" ЕООД С. Загора в съучастие с подсъдимия Д. К. М. - пълномощник на посоченото дружество е допуснал осъществяването на счетоводството на това дружество в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство - подал от името на "Ч. фреш " ЕООД пред ТД на Н. - С. Загора справка- декларация по чл. 125 ЗДДС, в която в нарушение на чл. 86 ЗДДС не бил начислен подлежащ за внасяне ДДС в размер на 16401,66 лв. и в приложения към която дневник за продажби за данъчен период 01.01.- 31.01.2008 г. не била включена данъчна фактура № 26 от 03.01.2008 г. с данъчна основа 82 008.30 лв. и ДДС 16 401.66 лв.; подал е от името на "Ч. фреш" ЕООД пред ТД на Н. - С. Загора справка- декларация по чл. 125 ЗДДС, в която в нарушение на чл. 86 ЗДДС не бил начислен подлежащ на внасяне ДДС в размер на 16401.66 лв. и в приложения към която дневник за продажби за данъчен период 01.02.- 28.02.2008 г. не била включена данъчна фактура № 30 от 21.02.2008 г. с данъчна основа 82 008.30 лв. и ДДС 16 401.66 лв., като по този начин избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 5 във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "общ" режим в затворническо заведение от открит тип. Отменена е и присъдата в частта й относно приложението на чл. 68, ал. 1 НК и е постановена новата присъда, с която подсъдимият К. Б. Т. е признат за невинен по предявеното му обвинение по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 5, вр чл. 26, ал. 1 НК и оправдан. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПОДАДЕНИЯ КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ Искането на защитата на подсъдимия Т. за оставяне без разглеждане на касационния протест, поради подаването след изтичане на предвидения в закона срок е неоснователно. Присъдата на Пловдивския апелативен съд е постановена на 29.06.2010 г. и в нея вярно е посочено, че "може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от днес пред ВКС". Касационният протест е подаден на 14.07.2010 г. т. е. на петнадесетия ден от постановяване на присъдата, поради което и не е просрочен. Разбирането на защитата на подсъдимия, че след като в присъдата е посочено, че срока започва да тече от датата на постановяването й, в случая той е изтекъл на 13.07.2010 г., е неправилно и очевидно несъобразено с посоченото в чл. 183, ал. 2 НПК. Законът определя как се изчисляват сроковете в дни, седмици, месеци и години, като с ал. 2 е прието, че срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в кроя на последния ден. При това никога съдът не може да определя срок за обжалване, респ. протестиране, по- кратък от предвидения със закона. В конкретния случай обаче не е налице и определен по- кратък срок, а с отразеното, че присъдата може да се протестира от датата на постановяването й, всъщност се дава възможност още в същия ден при постъпване на жалба или протест те да бъдат приети, но това не може да се отрази на крайния срок, в който може да се подаде съответния акт. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че протестът не е просрочен, той е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. ПО ДОВОДА В ПРОТЕСТА ЗА ДОПУСНАТО НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК Единственият довод в протеста е неоснователен. Приетите за установени фактически положения не се оспорват с подадения протест. Те по същество са идентични с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, относими към повдигнатото обвинение, както и с приетите за установени от първоинстанционния съд. Възразява се само по отношение на извода на въззивния съд, че не са налице субективните признаци на деянието, поради което и инкриминираното като престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 5 НК деяние е несъставомерно. Настоящият състав изцяло споделя изводите на въззивния съд, които са правилни и резултат на цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 5 НК е умишлено- деецът трябва да съзнава, че избягва установяването или плащането на данъчни задължение, като осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство. При приетото от съда, че подсъдимият не е знаел за съставянето на инкриминираните фактури и извършеното по тях плащане, друг извод освен, че не са налице субективните признаци на деянието, не може да бъде Н. равен . Като споделя изцяло съображенията на въззивната съд, настоящият състав не намира за необходимо да ги повтаря. При липсата на допуснато нарушение на закона касационният протест е неоснователен и въззивната присъда следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение