Решение № 725 от 9.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1309/2008 г.

Решение № 725 от 9.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1309/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07 г. във вр.с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на С. И. К. и Г. А. К. против решение № 757 от 20.12.07 г. по гр. дело № 478/07 г.на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 111 от 4.12.05 г. по гр. дело № 142/04 г. на Районен съд - Л. С него е отхвърлен предявения от касаторите против О. Л. установителен иск за признаване за установено, че са собственици на 45 кв. м. откъм улицата, представляваща граница на УПИ ХХII- 254 кв.67 по плана на с. А., община Л. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят решението да бъде отменено и искът-уважен. Ответникът по касационната жалба О. Л. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищците С се легитимират като собственици по силата на нот.акт № 196/2002 г.на дворно място от 665 кв. м., ведно с построените в него сгради, което съгласно плана на с. А. е с № Х* От назначената техническа експертиза било установено, че праводателите на ищците като наследници на Т. Т. А. са придобили в границите на п. ХХI кв.67 по плана от 1922 г. придаваемо място от 180 кв. м. съгласно частичното изменение на ЗРП, одобрено със заповед № 2618/16.10.1967 г. на ОНС П. Според действащия план за регулация на с. А. от 1991 г.придаваемото място от 180 кв. м. е върнато отново в обхвата на улицата, други 65 кв. м.са включени в съседния УПИ-253, а за компенсиране собствениците на УПИ ХХII-254 са получили в северната част други 380 кв. м и имотът е с площ от 665 кв. м. При тези данни по делото въззивният съд е приел от правна страна, че ищците не са доказали активната си легитимация на собственици върху спорните 45 кв. м, поради което е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Правилно съдът е квалифицирал спорното материално право. Формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения положителен установителен иск за собственост е в съответствие със закона и доказателствата по делото. Установено е по несъмнен начин, че касаторите се легитимират като собственици на УПИ ХХII-254 от 665 кв. м, което са закупили с нот.акт № 196/2002 г. Същите не са доказали правото си на собственост върху спорните 45 кв. м, които по силата на действащия регулационен план на с. А. от 1991 г. са в обхвата на улицата. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът не е следвало да възприеме заключението на вещото лице. Преценката на заключението на вещото лице е въпрос на вътрешното убеждение на съда, което не подлежи на касационен контрол. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.