Решение № 10649 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10095/2016 г.

Решение № 10649 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10095/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на конкуренцията срещу решение № 8371/6.07.2016 г. по адм. дело № 13725/2015 г. на Върховния административен съд, състав на четвърто отделение, с което е отменено решение № 871 от 4.11.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-316/2015 г. и на оспорващия "Е. М." АД са присъдени съдебни разноски. Касаторът - Комисия за защита на конкуренцията чрез процесуалния си представител счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно се изтъкват нарушения на чл. 61 АПК, чл. 179, ал. 1 ГПК и противоречия със съдебни актове на ВАС. П. се, че известието за доставяне е официален свидетелстващ документ, чиято доказателствена сила не е оспорена и оборена. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено, а жалбата на "Е. М." АД - отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът "Е. М." АД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на заинтересованата страна "Национална електрическа компания" ЕАД предоставя на съда. Заинтересованата страна "ЕВН Т. С. И. Юръп" ЕАД не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия, като взе предвид доводите и възраженията на страните и представените доказателства и извърши проверка на обжалвания акт при спазване на разпоредбата на чл. 218 във връзка с чл. 236 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че с писмо от 5.08.2015 г., на основание чл. 45, т. 1 вр. чл. 46 ЗЗК, Комисията е изискала от "Е. М." АД да представи в 10-дневен срок от получаване на писмото информация по въпроси във връзка с изясняване на фактическата обстановка по административна преписка. Органът по конкуренцията е счел, че писмото е получено от адресата на 10.08.2015 г., съобразно известие за доставяне № ИД PS 1000 02TXY4 C, но въпреки това поисканата информация не е предоставена. Изпратени са две последващи писма със същия резултат. Писмата са изпратени на адреса на дружеството, вписан в Търговския регистър и са получени от лице "Ботев", за което не е установено да е пълномощник на "Е. М." АД. При тези данни Комисията е решила, че горепосоченото дружество не е изпълнило задължението си по чл. 46 от ЗЗК, с което е осъществен съставът на чл. 100, ал. 3, т. 1 от ЗЗК. С обжалваното решение № 871 от 4.11.2015 г. е наложена имуществена санкция в размер на 102 295 лв на "Е. М." АД за нарушение на задължението по чл. 46 от ЗЗК, която представлява 0,25% от общия оборот на "Е. М." АД за финансовата 2009 г. Пред съда е представено Удостоверение за декларирани данни изх. № 22250191500195311/17.11.2015 г., издадено от орган по приходите към НАП - Териториална дирекция С., с приложена към него справка, от която се установява, че през периода, през който са изпращани спорните писма 1.08.2015 г. - 31.10.2015 г. в "Е. М." АД няма осигурено лице, работещо като работник или служител, няма и лице, работещо по договор за управление и контрол на търговско дружество, синдик или ликвидатор с фамилия "Ботев". От правна страна тричленният състав на ВАС е счел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата форма, но при съществени нарушения на административно-производствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Изложени са подробни съображения, че известията за доставяне не удостоверяват редовно връчване на пощенските пратки, тъй като не съответстват на изискванията на чл. 21, ал. 1, изречение първо и ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ вр. чл. 6 вр. чл. 5, ал. 2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581/27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн. ДВ, бр. 45/15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г. /Общите правила/. Съдът е приел, че КЗК е постановила обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не е изискана писмена справка от съответната пощенска станция на кое лице с посочване на трите му имена са връчени пощенските пратки с бар код ИД PS 1000 02TXY4 C и бар код ИД PS 1000 02TY44 J, намира ли се това лице или не в служебни или трудови правоотношения с юридическото лице и дали е надлежно упълномощено с отразен номер и дата на пълномощно. Поради това е прието, че трите писма, изпратени до "Е. М." АД, не са получени от адресата си в съответствие с изискванията на чл. 61, ал. 2 АПК, което означава, че дружеството не е уведомено за задължението си за съдействие и за предоставяне на информация и същото незаконосъобразно е санкционирано с налагане на имуществена санкция. По тези съображения оспореното решение на КЗК е било отменено и КЗК е осъдена да заплати съдебните разноски. Решението е правилно. Не са налице посочените касационни основания. Обжалваното решение е обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. С оспореното решение на КЗК е ангажирана имуществената отговорност на "Е. М." АД за нарушение на задължението за съдействие по чл. 46 ЗЗК. За да е налице неизпълнение на посоченото задължение, очевидно съответното задължено лице следва да е надлежно уведомено за конкретното действие, което се изисква от него с оглед осъществяване на съдействие. Неоснователни са доводите на касатора, че такова уведомление е налице. Обосновани и правилни са изводите на тричленния състав на ВАС за ненадлежно връчване на известията за изискване на информация на дружеството. Обстоятелството, че тези известия не са оспорени относно тяхната истинност и автентичност не означава, че те удостоверяват такова връчване. В развитото съдебно производство не са били налице предпоставките за откриване на производство за оспорване на верността на документите. В случая не се оспорва фактът на връчване на съобщението на лицето Ботев, а качеството на това лице. Това оспорване не изисква откриване на производство по чл. 193, ал. 2 ГПК. Получаването на известието от лице без представителна власт по отношение на дружеството е обстоятелство, което изключва надлежното връчване, независимо, че документът е верен и автентичен. Верността и автентичността на известията не са достатъчни, за да се приеме, че дружеството е уведомено за задължението си. За целта е необходимо да е изпълнено и допълнително изискване, а именно получателят да има съответната представителна власт. Както правилно е изтъкнал съда, в тежест на касатора е да установи връчването на известията на лице с представителна власт по отношение на дружеството. При положение, че за субекта "Ботев" не е установено да разполага с такава представителна власт, изводите на съда за ненадлежно връчване са направени при правилно прилагане правилата на доказателствената тежест. Неоснователни са доводите за неправилно приложение на чл. 61, ал. 1 и ал. 2 АПК. Противно на твърденията на касатора, съдът е приложил именно тези разпоредби, но правилно е счел, че за преценка на надлежното връчване следва да бъдат съобразени ЗПУ и Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Съгласно чл. 11 от Общите правила, получателите на пощенски пратки и пощенски колети могат да упълномощават други лица да ги получават. Управителните и представляващите органи на юридически лица и еднолични търговци могат да упълномощават свои служители да получават пощенските пратки и колети. Видът на пълномощните се определя от пощенския оператор в общите условия на договора с потребителите в съответствие с действащото законодателство. Съгласно чл. 66.6. от общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от "Български пощи" ЕАД, препоръчаната пощенска услуга представлява договорено осигуряване срещу рискове от загубване, кражба и повреда, за което на подателя се издава документ за приемане на пощенската пратка и по негово искане и известие за доставката и на получателя. Следователно, известие за доставката се допуска само при препоръчани пратки, каквито са процесните писма. Съгласно чл. 44 б. "в" от Общите условия, препоръчани пратки до еднолични търговци и юридически лица се доставят на посочения на пратката адрес в деловодството или на упълномощен служител, а буква "и" на същия текст предвижда, че при доставяне на препоръчани пощенски пратки с известие за доставяне, получателят подписва известието, попълва датата на получаването и другите необходими реквизити и го предава на пощенския служител. Следователно, в тежест на касатора е било да докаже, че известието е връчено на лице от деловодството на дружеството или на лице, което е имало пълномощно за получаване на пощенски пратки. Доказателства не са представени за нито едно от двете обстоятелства, а представената справка за осигурени лица за относимия период само засилва съмнението, че в деловодството на дружеството няма лице на име Ботев, респективно, че известията не са връчени надлежно. Последното, при указаната доказателствена тежест, води до извода, че дружеството не е надлежно уведомено за вменените му задължения, а при това положение незаконосъобразно е ангажирана и административно-наказателната му отговорност. Доколкото в случая проведеното пред КЗК производство е санкционно, изискванията за спазване правото на защита на санкционираното лице налагат дори в още по-голяма степен санкциониращият орган да се увери, че искането за оказване на съдействие е надлежно връчено на адресата. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят сторените пред касационната инстанция разноски. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е под минималното, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обстоятелството, че с решението на КЗК е наложена санкция, не означава, че производството е по реда на ЗАНН, по който ред не се присъждат разноски. Напротив, производството е по реда на АПК, при което приложими са общите процесуални правила за присъждане на разноските. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,