Решение № 7165 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3696/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на Ж. М. И., с [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], Община Любимец, чрез процесуален представител - адв. М. Стоянова от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение № 669/16.02.2026 г., постановено по адм. дело № 42/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата против Уведомително писмо (УП) № 02-260-6500/848#15/04.12.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), в частта, с която е отказано подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 3629, 21 лева; по Схемата за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) в размер на 1018, 41 лева; по Схемата за преразпределително плащане (СПП) в размер на 1272, 26 лева; по Мярка 13 "Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения, Подмярка 13.2/HP2 "Компенсационни плащания на други райони, засегнати от значителни природни ограничения" в размер на 834, 88 лева, както и по Схемата за протеинови култури (СПК) в размер на 2726, 99 лева.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания пред първостепенния съд в обжалваната му част индивидуален административен акт. Развива съображения, че обратно на възприетата от решаващия състав теза, волеизявлението не съдържа релевантните за постановяването му фактически и правни основания и в противоречие с нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК описаните в акта парцели не са придружени от ясна и точна обосновка на съответстващото им основание за недопустимост, както и от нормативна разпоредба, на която се твърди, че не отговарят. По-конкретно сочи, че за парцелите, които според административния орган не се обработват, не е посочено изрично коя хипотеза на недопустимост от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, издадена от министъра на земеделието, храните и горите, обн., ДВ, бр. 29 от 30.03.2018 г. (Наредба № 2/2018 г./Наредбата) намира за установена, а това е необходимо, предвид различния характер на земеделските парцели - един е заявен като угар, друг за ливада за косене, трети - за люцерна. В допълнение твърди, че административният орган не е идентифицирал установените в хода на административното производство факти и обстоятелства, както и не е посочил защо не е приел наведените от заявителя възражения. Поддържа становище и за материална незаконосъобразност на въведения като предмет на първоинстанционното производство УП, като в тази връзка излага довод, че заключението за недопустимост на БЗС 44077-1781-26-1, 44077-1783-5-1, 44077-1783-7-1, 44077-1793-7-1, 44077-1802-6-1, 44077-1838-4-1, 44077-1853-5-1, 44077-1841-1-1 и 44077-342-2-1 е резултат от неправилно тълкуване нормата на чл. 38в, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). В контекста на последното твърди, че тя предвижда минимален размер на земеделския парцел от 0,1 ха, но същият следва да бъде установен при подаване на заявлението, а не след изключването на площи като недопустими. Противопоставя се на заключението на органа, потвърдено и от съда, че земите не се обработват, аргументирайки се с необосновани предпоставки на чл. 6 и чл. 8 Наредба № 2/2018 г. Поддържа, че заместник изпълнителният директор на ДФЗ не е предложил анализ на визираните в чл. 8 Наредбата обективни признаци, обуславящи допустимост на постоянно затревените площи, както и в противовес с правилото на чл. 6 с.з. не е установил липса на поне една обработка върху площите, заявени като поддържани под угар, за периода от 1-ви януари до 31-ви май на годината на кандидатстване. В заключение сочи, че разпоредбата на чл. 7 Наредбата въвежда допустимост на обработваемите земи, заети със земеделска култура, която е налична или може да бъде установена чрез растителни остатъци от нея, поради което и към момента на проверката не е било необходимо люцерната да е била в идеално състояние, какъвто е изводът на съда, още повече, че същият е базиран на заключение, изготвено върху негоден снимков материал.

Касаторът мотивира тезата си за наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК с аргумент, че съдът е формирал крайните си правни изводи при непълно изследване на релевантната фактическа обстановка и без да извърши дължимото обсъждане на всички изложени в акта обстоятелства в контекста на съответните правни норми за всяка отделна култура.

По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски по списък съгласно чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК.

Ответникът - заместник изпълнителният директор на ДФЗ, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител - юрисконсулт Т. Василева, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за производството пред Върховния административен съд в размер на 200,00 евро, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претенцията на касатора за адвокатско възнаграждение с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Ж. М. И. против УП № 02-260-6500/848#15/04.12.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано подпомагане по СЕПП в размер на 3629, 21 лева, по ЗДП в размер на 1018, 41 лева, по СПП в размер на 1272, 26 лева, по Мярка 13 "Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения, Подмярка 13. 2/HP2 "Компенсационни плащания на други райони, засегнати от значителни природни ограничения" в размер на 834, 88 лева, както и по СПК в размер на 2726, 99 лева.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че Ж. М. И. е подала заявление за подпомагане с УИН [номер] за кампания 2020, по СЕПП, СПП, ЗДП, СПК, ПНДП и Подмярка 13. 2/НР2. Към него е приложена Таблица на използваните парцели 2020 в землище [населено място], ведно с Таблица ЕНП. Заявлението е редактирано на 02.06.2020 г., след запознаване с Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 и Резултати от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2020.

При последвалата проверка на данните, съдържащи се в подаденото заявление, вкл. чрез сравнение с наличната информация във външните регистри на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), е установено, че е налице основание за намаляване или отказване на финансовото подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 ЗПЗП и е издадено атакуваното УП.

В Таблица № 1 от него са посочени площите с несъответствия по СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.2/HP2, като по отношение на всеки един от парцелите - общо 25 на брой, както следва: с идентификатори № 44077-1781-26-1, 44077-1783-5-1, 44077-1783-7-1, 44077-1783-9-1, 44077-1793-10-1, 44077-1793-11-3, 44077-1793-7-1, 44077-1793-8-1, 44077-1793-9-1, 44077-1797-2-1, 44077-1797-3-1, 44077-1802-6-1, 44077-1803-8-1, 44077-1827-1-1, 44077-1828-3-1, 44077-1831-5-1, 44077-1831-7-1, 44077-1836-3-1, 44077-1836-4-1, 44077-1838-4-1, 44077-1838-5-1, 44077-1838-6-1, 44077-1838-7-3, 44077-1841-1-1, 44077-342-2-1, са въведени данни относно: - площта на декларирания парцел (Колона № 2); площта на парцела след разрешаване на двойно заявени площи (Колона № 3); площта на парцела след извършена ПнМ (Колона № 4); площта на парцела след извършени адм. проверки (Колона № 5); установената площ на парцела (Колона № 6); разликата между декларираната и установената площ за всеки парцел (наддекларирана площ) - Мярка 13 (Колона № 9), и причини за недопустимост (Колона № 10).

Установени са четири основания за недопустимост, както следва:

1) "Измерена площ под мин. размер" - по отношение на 44077-1781-26-1 и 44077-1828-3-1;

2) "Измерена по-малка площ от декларираната" - по отношение на 44077-1783-5-1, 44077-1783-7-1, 44077-1793-7-1, 44077-1802-6-1, 44077-1838-4-1, 44077-1838-5-1, 44077-1841-1-1 и 44077-342-2-1;

3) "Парцелът не се обработва" - по отношение на 44077-1783-9-1, 44077-1793-10-1, 44077-1793-11-3, 44077-1793-8-1, 44077-1793-9-1, 44077-1797-2-1, 44077-1797-3-1, 44077-1803-8-1, 44077-1827-1-1, 44077-1831-7-1, 44077-1836-3-1, 44077-1836-4-1, 44077-1838-6-1 и 44077-1838-7-3, и

4) "Декларираната площ е по-голяма от измерената" - по отношение на 44077-1831-5-1.

Под таблицата е пояснено, че Колона № 10 отразява резултатите от ПнМ, извършена от Техническия инспекторат към Разплащателната агенция със Заповед № 425173, за които заявителката е уведомена.

В посоченото описание на причините за недопустимост на първо място е изложено, че БЗС № 44077-1781-26-1 и БЗС № 44077-1828-3-1 са изцяло недопустими, т.к. при ПнМ са измерени съответно 0,03 ха и 0,09 ха, а съгласно чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане, когато кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от предвидените в чл. 38в, т.е. 0,1 ха.

На следващо място, е прието, че площите, заявени с "угар", за които при проверката е установено, че не се обработват, не отговарят на изискванията за подпомагане по чл. 6 Наредба № 2/2018 г., предвиждащи допустимост на земите под угар, когато върху тях е извършена най-малко една почвена обработка (изораване, дисковане) от 1-ви януари до 31 май на годината на кандидатстване и следи от дейностите по чл. 5, т. 1 с.з. са разпознаваеми през цялата календарна година.

По-нататък, по отношение на площите, заявени като "ливади за косене", за които е констатирано, че не се обработват, е формулирано заключение, че не отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 3 Наредбата, доколкото допустими за подпомагане съгласно цитираните нормативни текстове са постоянно затревените площи, когато следите от паша или косене са разпознаваеми през цялата календарна година, а временно неподходящи са, когато не е налице поддръжка в състояние, годно за производство съгласно чл. 5, т. 2 Наредбата.

Във връзка с площите, заявени с "люцерна", за които е установено, че не се обработват, е обективиран извод, че не отговарят на изискванията за подпомагане по чл. 7, във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2/2018 г., като е посочено изрично, че обработваемите земи са допустими за подпомагане, когато са засети със земеделска култура, която е налична или може да бъде установена чрез растителните остатъци от нея. Уточнено е и че временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са изоставени - земеделски пощи без наличие на земеделска дейност, които могат да бъдат приведени в състояние, годно за подпомагане чрез стандартни земеделски мероприятия или чрез премахване на камъни, дървесна, храстовидна и друга нежелана растителност.

В заключение, е посочено, че за площите, за които при ПнМ е установено, че декларираната площ е по-голяма от измерената, са приложени разпоредбите на чл. 74 от Регламент 1306/2014 на Европейския парламент и на Света от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) Nє 352/78, (EO) Nє 165/94. (EO) Nє 2799/98, (EO) Nє 814/2000. (EO) Nє 12902005 и (ЕО) Nє 485/2008 на Съвета (Регламент № 1306/2014). Извършено е позоваване и на чл. 17, т. 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран регламент № 640/2014) и на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) и чл. 5, ал. 1, т. 4 и чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г. (Наредба № 6/2015 г.)

В Таблица 7 поотделно и отново по идентификатори на БЗС/парцел са посочени площите - такива, каквито са декларирани (Колона № 2) и след проверките по чл. 37 ЗПЗП (Колона № 4, Колона № 5 и Колона № 6), описана е декларираната култура (Колона № 3) и установената култура (Колона № 7*), установената площ и наддекларираната площ – Колона № 8 и Колона № 9, както и причини за констатираната недопустимост (Колона № 10).

За 9-те парцела с идентификатори - 44077-1781-26-1, 44077-1781-28-1, 44077-1793-7-1, 44077-1793-8-1, 44077-1828-3-1, 44077-1831-7-1, 44077-1836-3-1, 44077-1836-4-1 и 44077-1841-1-1, е декларирана култура - 132021 - люцерна, а като основания за недопустимост е посочено следното:

1) "Измерена площ под минималния размер" - 44077-1781-26-1 и 44077-1828-3-1;

2) "Измерена площ под минималния размер за площта, засята с люцерна/Установена различна култура (ливади за косене)" - 44077-1781-28-1;

3) "Измерена по-малка площ от декларираната" - 44077-1793-7-1 и 44077-1841-1-1

4) "Парцелът не се обработва; установена недопустима култура" - 44077-1793-8-1, 44077-1831-7-1, 44077-1836-3-1 и 44077-1836-4-1.

При мотивиране на основанията за недопустимост е посочено, че Колона № 10 отразява резултатите от ПнМ, извършена от Техническия инспекторат към Разплащателната агенция със Заповед № 425173, за които заявителката е уведомена.

В посочената графа, на първо място, е изложено, че БЗС № 44077-1781-26-1 и БЗС № 44077-1828-3-1 са изцяло недопустими, т.к. при ПнМ са измерени съответно 0,03 ха и 0,09 ха, а съгласно чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане, когато кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от предвидените в чл. 38в, т.е. 0,1 ха.

По отношение на площите, за които е констатирано, че не се обработват и е установена недопустима култура, е възприета теза за несъответствие с чл. 33, ал. 1, т. 2 Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3/2015 г.), а за тези, чиято декларирана площ се е явила по-голяма от измерената, е приложено предписанието на чл. 74 Регламент № 1306/2014 г.

За установяване на спорни по делото факти и обстоятелства първостепенният съд е назначил съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Според приетото заключение снимков материал по делото има само по отношение на следните БЗС: Nє 44077-1797-2-1, Nє 44077-1793-10-1, № 44077-1838-7-3, Nє 44077-1836-3-1, № 47077-1831-7-1, Nє 44077-1793-9-1, № 44077-1797-3-1, Nє 44077-1803-8-1, Nє4 4077-1793-8-1, Nє 44077-1828-3-1, Nє 44077-1794-2-1, Nє 44077-1828-2-1, № 44077-1827-1-1, Nє 44077-1838-6-1 и Nє44077-1836-4-1 и само те са обсъдени.

По първия въпрос експертът е посочил следното:

• БЗС Nє 44077-1797-2-1 е с деклариран парцел като "угар", но снимковият материал (парцелът е обходен и заснет целият) показва необработена земя и че парцелът не е подготвен като угар;

• БЗС Nє 44077-1793-10-1 е с декларирана култура "ливадна растителност за косене", но видно от снимките (парцелът е обходен по диагонал на блока), площта е покрита с неокосена, почти изсъхнала трева, примесена с храсти, тръни и груба растителност, като с оглед преценката за подпомагане е следвало да се посочат броят на храстите в ХА и големината им;

• БЗС № 44077-1838-7-3 е с деклариран парцел като "угар", но от снимката (парцелът е обходен от всички страни, но за него е направена само една замазана снимка от едната страна, на едно място) се установява, че е имало ниска растителност, но не личи да се е извършвало дисковане или оране;

• БЗС Nє 44077-1836-3-1 е с декларирана култура - "многогодишни фуражни култури", а от снимките (общо 7 бр., направени в движение само по едната страна на блока) се вижда, че има многогодишни треви, които след окосяване могат да се балират и служат като храна - сенаж за животни; растителността не е зелена, а поизсъхнала, т.к. проверката и снимките са правени в средата на есента;

• БЗС № 47077-1831-7-1 е с декларирана фуражна култура - "люцерна", но от снимковия материал (11 броя снимки, за които проверяващият се е движил в средата по дължината на парцела) не се установява в блока да е имало люцерна - площта е покрита с различни видове тревна растителност, подходяща за паша на едър добитък;

• БЗС Nє44077-1793-9-1 е с декларирана култура "угар", но на снимките (проверяващият се е движил по диагонала на блока и е снимал) се вижда, че земята не е подготвена за угар, т.к. не са извършвани необходимите обработки;

• БЗС № 44077-1797-3-1 е деклариран като угар, а от снимките - 9 бр. (проверяващият се е движел и снимал на първата половина от едната страна, а след това е минал по диагонал) се установява, че площта не отговаря на изискванията - не е обработвана и е покрита с гъста плевелна растителност;

• БЗС Nє44077-1803-8-1 е деклариран като угар. От 14 на брой снимки (проверяващият се е движил по диагонал на правоъгълника и е снимал) само на една се вижда, че част от блока се поддържа като угар, от останалите се установява, че земите не отговарят за площи с угар, следователно следва да се изключат от списъка за субсидия.

• БЗС Nє44077-1793-8-1 е с декларирана култура "люцерна". От единствената приложена снимка не става ясно дали заявителят има основание за подпомагане;

• БЗС Nє44077-1827-1-1 е деклариран като ливада за косене. Посочено е, че при проверката проверяващият се е движел по диагонала, но има представена само една снимка с данните от GPS;

• БЗС Nє44077-1838-6-1 е деклариран като угар, но от снимките - 4 бр., е видно, че блокът не е подготвен за угар;

• БЗС Nє44077-1836-4-1 е с декларирана култура "люцерна", но петте снимки (проверяващият се е движел по средата на блока и е обхванал голяма част от блока) показват, че люцерната почти се е загубила, преобладават плевелна растителност и блокът трябва да се разоре.

Във връзка с Въпрос № 2 е отговорено какво е състоянието на БЗС Nє 44077-1793-10-1 (с ливадна растителност, която се коси и е поддържана), БЗС Nє 44077-1793-9-1 (заявена е за угар, но не е подготвена и не отговаря на изискванията), БЗС Nє 44077-1793-3-1 (заявена е за угар, голяма част от площта е прясно орана, а на останалата предстои преораване, поради което отговаря на изискванията), БЗС Nє44077-1793-8-1 (заявена е за угар, но не се вижда да има заявената култура); БЗС Nє44077-1783-9-1 (заявена е за угар, но е била засята и ожъната с житни растения), БЗС Nє 44077-1783-7-1 (била е засадена с мека пшеница и е снимана след жътва), и БЗС Nє 44077-1793-9-1 (заявена е за угар, но снимката е размазана и не може да се направи извод).

В контекста на Въпрос № 6 експертът е посочил, че не може да даде отговор дали в БЗС № 44077-1793-8-1 (с декларирана култура "люцерна") има люцерна и дали се поддържа. По отношение на БЗС Nє 44077-1831-7-1 (с декларирана култура "люцерна") е посочено, че от снимките не се вижда да е имало засята, отгледана и косена люцерна – видно е, че има различна тревна растителност, но не и люцерна. За БЗС Nє 44077-1836-3-1 (с декларирана култура "многогодишни фуражни култури") е изложено, че от снимките се установяват многогодишни треви, които след коситба се балират, като тревната растителност е поизсъхнала поради факта, че снимките са правени през есента. Накрая, по отношение на БЗС Nє 44077-1836-4-1 (с декларирана култура "люцерна") е посочено, че люцерната е много разредена, загубила се е, преобладават тревни смески и следва да се разоре.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на приложимата процедура, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. За да отхвърли жалбата, решаващият състав е приел, че БЗС № 44077-1828-3-1 и БЗС № 44077-1781-26-1 правилно са приети като недопустими за подпомагане, т.к. площта им – 0,03 ха и 0,09 ха, безспорни по делото, не съответства на минималния размер, предвиден в чл. 38в ЗПЗП, което прави извода за наличие на основание по чл. 43, ал. 3, т. 1 с.з. правилен. Възприел е изводите, обективирани в заключението по изготвената по отношение на БЗС № 44077-1781-26-1; БЗС № 44077-1783-5-1; БЗС № 44077-7-1; БЗС № 44077-1793-7-1; БЗС № 44077-1802-6-1; БЗС № 44077-1828-3-1; БЗС № 44077-1831-5-1; БЗС № 44077-1838-4-1; БЗС № 44077-1838-5-1; БЗС № 44077-1841-1-1 и БЗС № 44077-342-2-1 СТЕ изцяло, освен по отношение на твърдението, че в БЗС № 44077-1836-3-1 е декларирана култура "многогодишни фуражни култури", като в тази връзка е формулирал заключение, че декларираната култура е "люцерна", което обуславя недопустимостта и в тази част. Мотивирал е теза, че действително експертизата не включва всички парцели, заявени от жалбоподателката, но от отговорите на Въпрос № 1 и Въпрос № 2 става ясно, че експертът споделя изцяло изводите на административния орган. Присъединил се е към изводите на вещото лице, изложени в проведеното открито съдебно заседание на 15.01.2026 г., че БЗС № 44077--1838-7-3, БЗС № 44077-1793-9-1, БЗС № 44077-1797-3-1, БЗС № 44077-1803-8-1, БЗС № 44077-1794-2-1 и БЗС № 44077-1838-6-1, декларирани като "угар", не отговарят на изискванията да се поддържат като угар, както и по отношение на БЗС № 44077-1828-3-1 и БЗС № 44077-1828-2-1, които са декларирани като "люцерна", но на снимките не се вижда люцерна, или същата е загубена. В обобщение решаващият съд е приел, че жалбоподателката не е доказала твърденията си, че някои от парцелите са поддържани под угар, а други са засети с люцерна и тя е била налична, поради което и е формулирал заключение за правилност на констатациите за наличие на сочените основания за недопустимост.

По изложените съображения АС - Хасково е отхвърлил жалбата на Ж. М. И. против УП № 02-260-6500/848#15/04.12.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано подпомагане по СЕПП в размер на 3629, 21 лева, по ЗДП в размер на 1018, 41 лева, по СПП в размер на 1272, 26 лева, по Мярка 13 "Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения, Подмярка 13. 2/HP2 "Компенсационни плащания на други райони, засегнати от значителни природни ограничения" в размер на 834, 88 лева, както и по СПК в размер на 2726, 99 лева.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Разпоредбата на чл. 172а, ал. 1 АПК определя съдържанието на съдебното решение. Ролята на всеки един от посочените в нормата реквизити е различна и затова несъобразяването им води до различни правни последици. В този смисъл липсата на най-съществената част от съдебното решение, а именно - какво постановява съдът (Вж.: чл. 172а, ал. 1, т. 6 АПК), прави акта нищожен, т.к. не е налице валидно формирана воля на правораздавателен орган. От своя страна, непроизнасянето по разноските (Сравн.: чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК) открива възможността за иницииране на производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, но не се отразява на валидността на решението.

Освен да облече волята си по указания в чл. 172а, ал. 1 АПК начин, съдът е длъжен да я мотивира, като разкрие конкретните съображения, довели до този правен резултат. Изискването за мотивираност е заложено в Конституцията на Република България (КРБ/Конституцията) - Вж.: чл. 121, ал. 4 КРБ, и е доразвито в чл. 172а, ал. 2 АПК. Според текста на посочената норма от Кодекса, съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и съответните правни изводи. Този анализ не трябва да е формален, а да позволи запознаване с правния силогизъм, използван при формиране на правната воля на съда, защото именно тези съображения предопределят процесуалното поведение на страните, от една страна, а от друга - чрез тях се извършва касационната проверка на съдебния акт. Последното логично категоризира нарушението на правилото за мотивираност на съдебното решение като порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, в каквато насока е еднопосочната съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя. Неразкритата воля на съда, необсъдените възражения и доказателства, формалното позоваване на доказателствени средства, без да са анализирани фактите и обстоятелствата, установени с тях в тяхната съвкупност и взаимовръзка, правят проверката по реда на чл. 208 и сл. АПК обективно невъзможна и затова винаги съставляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Случаят е именно такъв.

Според предписанието на чл. 168, ал. 1 АПК предмет на проверка в съдебните производства по административни дела е съответствието на атакувания израз на разпоредителна власт с основанията за законосъобразност, регламентирани в чл. 146 с.з. В защита както на личния, така и на публичния интерес, Кодексът императивно определя рамката на съдебния контрол, като цялостната проверка, на всички законоустановени основания, е дължима винаги, независимо от заявените от жалбоподателя фактически и правни съображения.

Нормата на чл. 146 АПК регламентира основанията за оспорване, които по своята същност са неизпълнени изисквания за тяхната законност. Те са следните - липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

С оглед всичко изложено, спазването на задължението за извършване на дължимия съдебен контрол по АПК предполага мотивирано съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 1 АПК произнасяне по всички основания за законосъобразност на административния акт, заложени в чл. 146 АПК.

В случая пред АС - Хасково е оспорена законосъобразността на УП № 02-260-6500/848#15/04.12.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано подпомагане по СЕПП в размер на 3629, 21 лева, по ЗДП в размер на 1018, 41 лева, по СПП в размер на 1272, 26 лева, по Мярка 13 "Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения, Подмярка 13. 2/HP2 "Компенсационни плащания на други райони, засегнати от значителни природни ограничения" в размер на 834, 88 лева, както и по СПК в размер на 2726, 99 лева.

Мотивите за упражнената разпоредителна власт са отразени в табличен вид и касаят общо 26 парцела (25 по Таблица № 1 и 9 по Таблица № 7, 8 от които се припокриват с тези по Таблица № 1).

По-конкретно, по Таблица № 1, видно от нейната колона № 10, основанията за недопустимост са четири, а именно - "Измерена площ под мин. размер" (по отношение на 44077-1781-26-1 и 44077-1828-3-1); "Измерена по-малка площ от декларираната" (по отношение на 44077-1783-5-1, 44077-1783-7-1, 44077-1793-7-1, 44077-1802-6-1, 44077-1838-4-1, 44077-1838-5-1, 44077-1841-1-1 и 44077-342-2-1); "Парцелът не се обработва" (по отношение на 44077-1783-9-1, 44077-1793-10-1, 44077-1793-11-3, 44077-1793-8-1, 44077-1793-9-1, 44077-1797-2-1, 44077-1797-3-1, 44077-1803-8-1, 44077-1827-1-1, 44077-1831-7-1, 44077-1836-3-1, 44077-1836-4-1, 44077-1838-6-1 и 44077-1838-7-3), и "Декларираната площ е по-голяма от измерената" (по отношение на 44077-1831-5-1), а по Таблица № 7 - също четири, но както следва: "Измерена площ под минималния размер" (по отношение на 44077-1781-26-1 и 44077-1828-3-1; "Измерена площ под минималния размер за площта, засята с люцерна/Установена различна култура (ливади за косене)" (по отношение на 44077-1781-28-1); "Измерена по-малка площ от декларираната" (по отношение на 44077-1793-7-1 и 44077-1841-1-1) и "Парцелът не се обработва; установена недопустима култура" (по отношение на 44077-1793-8-1, 44077-1831-7-1, 44077-1836-3-1 и 44077-1836-4-1).

Четирите групи съображения и на двете места са доразвити в словесно описание на причините за недопустимост след таблиците.

По Таблица № 1 е посочено, че БЗС № 44077-1781-26-1 и БЗС № 44077-1828-3-1 са изцяло недопустими, т.к. при ПнМ размерът им е по-малък от минималния, заложен в чл. 38в ЗПЗП, което предопределя и недопустимост на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 с.з. По отношение на площите, които не се обработват, заявени като "угар", е възприета тезата, че не отговарят на изискванията за подпомагане по чл. 6 Наредба № 2/2018 г.; за тези, заявени като "ливади за косене", е формулирано заключение за несъответствие с правилата, имплементирани в чл. 8, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 3 Наредбата, а за декларираните като засети с "люцерна" - че не отговарят на условията, предвидени в чл. 7, във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2/2018 г. Във връзка с площите, за които е установено, че декларираната площ е по-голяма от измерената, са приложени разпоредбите на чл. 74 Регламент № 1306/2014 и чл. 17, т. 2 Делегиран регламент № 640/2014, както и § 1 ДР и чл. 5, ал. 1, т. 4 и чл. 13, ал. 1, т. 1 Наредба № 6/2015 г.

По Таблица № 7 е разписано, че БЗС № 44077-1781-26-1 и БЗС № 44077-1828-3-1 са изцяло недопустими, поради размер, по-малък от минималния, посочен в чл. 38в ЗПЗП, което предопределя и произнасянето по чл. 43, ал. 3, т. 1 с.з. По отношение на площите, за които е констатирано, че не се обработват и е установена недопустима култура, е възприета тезата за несъответствие с чл. 33, ал. 1, т. 2 Наредба № 3/2015 г., а за тези, чиято декларирана площ се е явила по-голяма от измерената, е приложено предписанието на чл. 74 Регламент № 1306/2014 г.

Видно от изложените към проверяваното съдебно решение съображения, правните изводи на АС - Хасково се свеждат до формулиране на извод за наличие на всички сочени в акта основания за недопустимост, без да е предложен анализ на цялата относима нормативна регламентация, въведена от административния орган като правно основание за упражняване на процесната разпоредителна власт. Единственото предписание, което съдът е възпроизвел в мотивите си и действително е обсъдил, е текстът на чл. 43, ал. 3 ЗПЗП, във връзка с ограничението в чл. 38в с.з. Освен тази нормативна конструкция обаче, заместник изпълнителният директор на ДФЗ е посочил ред други правила - чл. 6, чл. 8, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 3, чл. 7, във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2/2018 г., чл. 74 Регламент № 1306/2014 и чл. 17, т. 2 Делегиран регламент № 640/2014, § 1 ДР и чл. 5, ал. 1, т. 4 и чл. 13, ал. 1, т. 1 Наредба № 6/2015 г., както и чл. 33, ал. 1, т. 2 Наредба № 3/2015 г., които не са разгледани от съда в контекста на установените факти и обстоятелства.

Нормата на чл. 6 Наредба № 2/2018 г. предвижда, че земите под угар са допустими за подпомагане, когато върху тях е извършена най-малко една почвена обработка (изораване, дисковане) от 1 януари до 31 май на годината на кандидатстване, и следи от дейностите по чл. 5, т. 1 са разпознаваеми през цялата календарна година. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 Наредбата сочи като допустими за подпомагане постоянно затревените площи по ал. 1, когато следите от паша или косене са разпознаваеми през цялата календарна година. Чл. 10, ал. 2, т. 1 с.з. нормира като временно неподходящи за подпомагане земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са изоставени (земеделски площи без наличие на земеделска дейност (производство на продукция или поддържане в състояние, годно за производство), които могат да бъдат приведени в състояние, годно за подпомагане чрез стандартни земеделски мероприятия или чрез премахване на камъни, дървесна, храстовидна и друга нежелана растителност), а т. 3 - когато същите са опожарени. Предписанието на чл. 7 от същия нормативен акт пък сочи, че обработваемите земи са допустими за подпомагане, когато са засети със земеделска култура, която е налична или може да бъде установена чрез растителните остатъци от нея.

Според чл. 5, ал. 1, т. 4 Наредба № 6/2015 г. кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да спазват изискването да извършват земеделска дейност върху декларираните площи и да спазват правилата за кръстосано съответствие съгласно чл. 91, чл. 93 и приложение ІІ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 за цялата си селскостопанска дейност и през цялата календарна година, а съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 с.з. ДФЗ - Разплащателна агенция, може да откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло, когато кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. С оглед правилото на чл. 33, ал. 1, т. 2 Наредба № 3/2015 г. право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури имат производители на територията на цялата страна, които стопанисват и заявяват за подпомагане по схемата минимум 0,5 ха допустими площи (заедно или поотделно) от следните протеинови култури: фасул (зърно), леща, нахут, грах за зърно (зимен и пролетен) и зелен грах, фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина, звездан и/или смески от тях, когато площите отговарят на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.

Съгласно текста на чл. 74 Регламента в съответствие с чл. 59, чрез разплащателните агенции или упълномощените да действат от тяхно име органи държавите членки извършват административни проверки на заявлението за помощ, за да проверят дали то отговаря на условията за предоставяне на помощ, като тези проверки се допълват от проверки на място. Уточнено е, че за целите на проверките на място държавите членки съставят извадков план на земеделските стопанства и/или бенефициерите и могат да използват техники за дистанционно наблюдение и Глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) като средство за извършване на проверки на място на земеделските парцели. Указано е, че в случай на неспазване на условията за допустимост се прилага чл. 63.

Накрая, нормата на чл. 17, §2 Делегиран регламент № 640/2014 г. сочи, че когато една и съща площ се декларира във връзка със заявление за помощи и/или искане за плащане по няколко схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, тази площ се взема предвид поотделно за всяка от тези схеми за помощи или мерки за подпомагане.

Съдът се е позовал на заключението по изготвената СТЕ, за да установи фактите - в кой парцел какво се отглежда, дали са извършени обработки на почвата и какво е състоянието на всеки имот, вкл. по какъв начин са фотографирани отделните БДС, но тези факти не са обсъдени в контекста на цитираните правни норми, каквото е дължимо с оглед надлежното изпълнение на задължението за извършване на цялостен съдебен контрол на оспорения административен акт. Отговорите на вещото лице предполагат по-нататъшен анализ, за да се достигне до извода за наличие или липса на конкретно посочените в акта основания за недопустимост. Експертът единствено е изяснил каква информация се извлича от представения му снимков материал, но така установените факти е необходимо да бъдат разгледани през призмата на относимата правна регламентация, което само съдът може да стори.

Нещо повече, видно от мотивите на обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, съставът на АС - Хасково е разгледал само част от фактическите основания, послужили за постановяване на атакуваното волеизявление. Действително, експертът не е дал заключение по девет от парцелите и това е изрично отбелязано в изготвената СТЕ и потвърдено в рамките на проведеното открито съдебно заседание, като причината се състои в липсата на снимков материал. Независимо от това обаче, съдът е бил длъжен да обсъди твърденията на административния орган и по отношение на тези парцели, т.к. тезата му включва отговор на въпроса и за тяхното съответствие с относимите правила за допустимост на подпомагането по ЗПЗП. Очевидно е също така, че изводът на съда, предопределил и крайния резултат по делото, е за недоказаност на поддръжката като угар и засяванията с люцерна, а в акта се съдържат констатации и за по-малка действителна площ на парцелите. Последните не са обсъдени от съда и макар данни в тази насока да се съдържат в заключението, от мотивите на АС - Хасково е видно, че експертизата е възпроизведена единствено за обосноваване фактическите изводи досежно начина на поддръжка и вида на културата, засадена в парцела.

Липсата на собствени съображения, които да разкрият причината за взетото решение за отхвърляне на жалбата и необсъждането на всички факти и обстоятелства от предмета на доказване по делото, правят решението постановено в нарушение на императивните норми на АПК, регламентиращи обхвата на дължимата съдебна проверка (Вж.: чл. 168, ал. 1 АПК) и начина на нейното извършване (Вж.: чл. 172а, ал. 1 с.з.). Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, рефлектиращо върху правилността на обжалваното решение, доколкото обратен извод по фактическите констатации в контекста на посочените от административния орган правни основания би могъл да повлияе и крайния правен резултат по делото.

Порокът по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК налага отмяната на съдебния акт на това основание. По реда на чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който установявайки фактическата обстановка в цялост, да формулира и съответните правни изводи по съществото на спора.

Останалите доводи на касатора касаят приложението на материалния закон от решаващия състав на първоинстанционния съд и обосноваността на крайните му изводи, които предвид допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не могат да бъдат обсъдени от касационната инстанция.

Връщането на делото за ново разглеждане от първостепенния съд възобновява висящността на спора по главното искане на Ж. М. И. за отмяна на атакуваното волеизявление в посочената от нея част и по тази причина отпада основанието за присъждане на сторените в производството пред АС - Хасково деловодни разноски.

Съгласно текста на чл. 226, ал. 3 АПК по направените искания за разноски по делото пред Върховния административен съд се произнася първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение