Решение № 5249 от 1.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стройинвест Билдинг ООД против решение 4795 от 19.07.2021 г., постановено по адм.д. 12607/2020 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Стройинвест Билдинг ООД против заповед РА-30-461/09.11.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж Открит паркинг с асфалтова настилка, находящ се в УПИ V -803б, 1384, кв. 18, м. Манастирски ливади запад по плана на гр. София. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатира, че открития паркинг е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Позовава се на събраните по делото доказателства и прави извод, че строежът е извършен през периода м. март 2015 г. м. декември 2016 г. и за него не са издавани строителни книжа, поради което прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид факта, че строежът е V-та категория. Правилно съдът приема, че административния акт е постановен в предписаната от закона форма. В същият се съдържат подробни фактически основания за издаването му, както са посочени и правните такива. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който е констатирано извършеното незаконно строителство, като е приложена и окомерна скица на строежа. Констативният акт е връчен на адресата на заповедта. Последният депозира възражение срещу констатациите в констативния акт, които са обсъдени от органа и са приети за неоснователни. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразни са и изводите на съда за съответствие на заповедта с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Установено е, че строежът представлява открит паркинг с асфалтова настилка, за който не са издадени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилно съдът приема, че строежът е извършен през периода 2015 2016 г., който факт се установява от показанията на разпитаната по делото свидетелка, от данните в сигнала, послужил за образуване на административното производство, както и от възражението на Р. Каменов, Г. Каменова и Е. Чонос- Пеювска, които сочат, че към датата на въвеждане на сградата в експлоатация процесния строеж е съществувал, като същият представлява асфалтова настилка, положена от Стройинвест Билдинг ООД. След като строежът е изпълнен в посочения период, то същият не е и търпим. Следователно като прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед, съдът постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените в този смисъл изводи се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, като такива които да ги опровергаят не са представени. По изложените съображения са неоснователни доводите на касатора, че не е установено времето на извършване на строеж. Неоснователни са и доводите, че дружеството не е извършител на незаконния строеж, поради което не следва да е адресат на заповедта. Както бе посочено по-горе във възражението, депозирано от Р. Каменов, Г. Каменова и Е. Чонос- Пеювска изрично е посочено, че строежът е изпълнен от строителя на жилищната сграда, като доказателства, които да опровергаят този факт не са ангажирани по делото. При постановяване на решението съдът не допуска съществени процесуални нарушения. С определение от 05.02.2021 г. съдът правилно разпределя и указва доказателствената тежест на страните. Събира релевантните за спора доказателства, обсъжда същите в тяхната съвкупност, както и доводите на страните и прави обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Стройинвест Билдинг ООД да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,