Решение № 5476 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 586/2017 г.

Решение № 5476 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 586/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Образувано е по жалба, подадена от Г. П. Г., Л. Я. А. и М. Н. Ч. с адрес за призоваване община М., област К., гр. М., ул. "Г." ..№..., ет. ..., адвокатска кантора М. Ч., срещу Решение № 1047 на Министерския съвет от 09.12.2016 г. за отчуждаване на имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: АМ "М." от км 114+000 до км 117+345.10, намиращ се в землището на с. К. Андреево, общ. С., обл. Х.

Жалбоподателите оспорват административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижим имот, подлежащ на отчуждаване, намиращ се в област Х., община С., землището на с. К. Андреево, местност "С. А.", ЕКАТТЕ 36110 - "Земеделска територия", представляващ поземлен имот с № по регистър 033031 с обща площ от 4.328 дка, от които отчуждени 4.328 дка, за който административния орган е определил обезщетение в размер на 2 496 лева, като поддържа, че определената цена като обезщетение е силно занижена и не съответства на пазарните цени с недвижими имоти в района на отчуждавания.

Отделно се релевират оплаквания, че процесното решение е: 1. нищожно, тъй като същият имот е бил предмет на отчуждаване по Решение № 536 от 15.07.2011 г. на МС на РБ, отменено с Решение, постановено по адм. дело № 10118/2014 г. по описа на петчленен състав на ВАС и повторното му отчуждаване е недопустимо; 2. неправилно, тъй като административният орган не е спазил отчуждителната процедура; 3. не е съобразено с целта на закона. Прилагат се писмени доказателства под опис. П. разноски.

Ответникът - Министерският съвет на РБ и заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си юрк. юрк. А., юрк. Ганева, юрк. Димитрова и юрк. Василева оспорват жалбата и пледират за нейната неоснователност и недоказаност, като молят да се потвърди решението на МС в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.

Отвеникът - МС на РБ, претендира присъждане на разноски, представляващи юристконсулско възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от Закон за държавната собственост, при което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съгласно приложения по делото нот. акт № 187 от 19.11.2009 г. (л. 14) жалбоподателите са съсобственици на поземлен имот № 033015 - нива четвърта категория с площ от 5.009 дка, находяща се в землището на с. К. Андреево, м. "С. А.", ЕКАТТЕ 36110 в съотношение 1/4 ид. част за Г. П. Г.; 1/2 ид. част за Л. Я. А. и 1/4 ид. част за М. Н. Ч.,

Видно от приложеното на л. 17 удостоверение, подписано от началника на ОС "Земеделие" гр. С. рег. № 1527 от 09.10.2015 г. ПИ № 0035015 е разделен и от него са образувани три имота, както следва: имот № 033030 с площ 0.244 дка; имот № 033032 с площ 0.437 дка и процесния имот № 033031 с площ 4.328 дка.

С Решение № 536 на Министерския съвет на Р. Б. от 15.07.2011 г., обн. в ДВ, бр. 57 от 26.07.2011 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "М." О.-К. А. от км 114+000 до км 117+345.10 и реконструкция на ел. кабел 20 кV, кабел САХКТ и реконструкция на водопроводи на територията на община С., област Х.", от поземлен имот с № 033015, ЕКАТТЕ 36110, намиращ се в землището на с. К. Андреево, местност "С. А.", с площ 5.009 дка, са били отчуждени 4.479 дка При оспорване на оценката на отчуждаваната част от имота, определена от административния орган съдът - с Решение № 6646 от 10.05.2012 г. по адм. дело № 10022/2011 г. по описа на Върховния административен съд е увеличил размера на обезщетението от 1 632 лв. на 1 693,52 лева. По това време имот № 033031 е бил част от имот с № 033015.

Поради това, че в законния шестмесечен срок не е било изплатено обезщетението от 1 693. 52 лева Г. П. Г., Л. Я. А. и М. Н. Ч. са сезирали съда с искане да бъде отменено Решение № 536 от 15.07.2011 г. на Министерския съвет на Р. Б. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект АМ "М." О. - К. А. от км 114+000 до км 117+345.10 и реконструкция на ел. кабел 20 kV, кабел САХкТ и реконструкция на водопроводи на територията на община С., област Х., в частта относно отчуждаването на поземлен имот с № 033015. По искането е образувано адм. дело № 3956/2013 г. по описа на Върховния административен съд и с Решение № 7587 от 04.06.2014 г. искането е отхвърлено. С Решение № 11439 от 30.09.2014 г., постановено по адм. дело № 10118/2014 г. по описа на петчленен състав на ВАС е отменено Решение № 7587 от 04.06.2014 г. по адм. дело № 3956/2013 г. по описа на същия съд и е отменено Решение № 536 от 15.07.2011 г. на Министерския съвет в частта досежно отчуждаването на ПИ № 033015 в землището на с. капитан Андреево, общ. С., м. "С. А.".

С Решение № 1047 на Министерския съвет от 09.12.2016 г. за отчуждаване на имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: АМ "М." от км 114+000 до км 117+345.10, намиращ се в землището на с. К. Андреево, общ. С., обл. Х. е отчужден изцяло поземлен имот с № по регистър 033031 (4.328 дка) и административния орган е определил обезщетение в размер на 2 496 лева на правоимащите - Г. П. Г., Л. Я. А. и М. Н. Ч.

С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 АПК относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административно-производствените правила за издаването на акта, материално-правната законосъобразност на акта и целта на закона.

1. Неоснователен е доводът на жалбоподателите за нищожност на процесното решение поради това, че отчуждаването е отменено с влязъл в сила съдебен акт и повторно не може да бъде отчуждаван.

Нищожност е налице при такива радикални нарушения на законността, които не могат да бъдат примирени дори и с временното и неокончателно действие на акта. В случая оспорваният административен акт е издаден от компетентия административен орган, в кръга на правомощията му по ЗДС, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон, поради което не страда от порока нищожност. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно чл. 39, ал. 4 ЗДС обезщетението, определено в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 или в съдебното решение, се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на правоимащите, като вещноправният ефект на отчуждаването настъпва на датата, на която паричното обезщетение е преведено по сметка на тези лица. След като съдът е установил, че обезщетението не е било преведено по сметка на правоимащите и в указания в ЗДС шестмесечен срок, с Решение № 11439 от 30.09.2014 г., постановено по адм. дело № 10118/2014 г. от петчленен състав на ВАС, е отменил Решение № 536 на МС в частта досежно отчуждаването на ПИ с № 033015. Министерският съвет обаче е допуснал предварително изпълнение на административния акт - Решение № 536, което не е било предмет на съдебен контрол, влязло е в сила и мероприятието, за което имотът е бил отчужден е било реализирано преди приключване на съдебните процеси. Затова е прието ново решение, предмет на настоящия процес, за отчуждаване на частта, необходима за изграждане на държавния обект, тъй като държавната нужда не е отпаднала и към момента на издаване на процесното решение. Административният орган е действал съобразно целите на ЗДС и с оглед необходимостта от задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин.

1. Неоснователно е твърдението в жалбата, че процесното решение е неправилно, поради това че административният орган не е спазил отчуждителната процедура.

Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от компетентен административен орган - МС. И. законоустановеното съдържание по чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота; видът и местонахождението му; отчуждаваните части, стойността на обезщетението, което се следва и получателя му. Спазени са и административнопроизводствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС - заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. подлежащите на отчуждаване имоти са били оценени от независим и лицензиран оценител въз основа на справка за вписаните в Службата по вписванията сделки с имоти с подобни характеристики, намиращи се в районите на отчуждаваните имоти.

В оспорената му част Решение № 1047 от 09.12.2016 г. на Министерския съвет постановява отчуждаване на поземлен имот с № по регистър 033031,, намиращ се в област Х., община С., землището на с. К. Андреево, местност "С. А.", ЕКАТТЕ 36110 - "Земеделска територия", като отчуждаваната площ е 4.328 дка, за които е определено парично обезщетение от 2 496 лева.

1. Във връзка с оспорването на признатото от административния орган обезщетение съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза (л. 219), която да даде заключение относно идентичността и оценката на отчуждения имот съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. От заключението на вещото лице А. А. се установява следното: 1. Имот с № 033031 е образуван от имот № 033015; 2. Отчуждената площ от 4.328 дка с Решение № 536/2011 г. на МС е идентична с отчуждаваната с процесното Решение № 1046/2016 г. на МС; 3. Мероприятието за което е бил отчуждаван процесния имот с Решение № 536/2011 г. на МС е изпълнено и имот № 033031 е засегнат с цялата си площ от 4.328 дка.; 4. При направената справка в Служба по вписванията е установено, че за периода 22.05.2014 г. - 22.05.2015 г. са налице 20 броя вписани сделки с поземлени имоти с подобни характеристики на процесния имот в землището на с. К. Андреево. Осреднената цена за 1 дка е 386, 61 лева. Или вещото лице дава заключение, че обезщетението на отчуждавания имот следва да бъде определено на 1 673 (хиляда шестстотин седемдесет и три) лева, т. е. оценката на административния орган е по-висока. Грешката в оценката на административния орган се дължи на това, че са използвани избрани 20 сделки, а не последните 20 в периода, както и е допусната грешка в изчислението на средната цена на декар. Експертизата е приета в открито съдебно заседание, проведено на 03.04.2017 г., като неоспорена от страните.

При тази фактическа установеност жалбата се явява неоснователна и като такава не следва да бъде уважена. Решението на Министерския съвет е законосъобразно.

При този изход на делото искането на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Искането на ответника за присъждане на съдебни разноски, макар и направено своевременно също не следва да бъде уважено. Ответникът не е доказал да е направил разноски в настоящото производство - напр. за вещи лица, свидетели, командировъчни, анализи, писмени становища и др. под., а и делото не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като проблемът за обезщетението е разрешен от вещото лице, въз основа на анализ на пазарни свидетелства, като за изготвянето на експертизата възнаграждение са заплатили жалбоподателите. Процесуалният представител на МС на РБ се е явил в две открити съдебни заседания, в едното от които ход на делото не е бил даден. Не на последно място делото е с определен материален интерес, тъй като се оспорва оценката на административния орган от 2 496 лева. Принципът на равнопоставеност на страните в процеса изисква те да доказват своите разходи с надлежни платежни документи, от които да е видно какви точно разходи са направени във връзка със съдебното производство, а в случая МС на РБ не е доказал такива.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, трето отделение,