Решение № 3183 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10866/2020 г.

Решение № 3183 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10866/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Г. Тренчев, от [населено място] чрез пълномощника адв. Кр. Григоров, срещу Решение № 1033 от 13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1321/2019 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което e отхвърлен иска му срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград, за заплащане на обезщетение в размер на 350 лв., представляващи имуществена вреда, понесена в производството по обжалване на Наказателно постановление № 18-1166-002517 от 10.04.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Благоевград, сектор "Пътна полиция", отменено, като незаконосъобразно, с влязло в сила Решение № 9675 от 16.10.2019 г., постановено по НАХД № 936/2019 г. по описа на Районен съд Благоевград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и е осъден да заплати на ОД на МВР Благоевград сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за един юрисконсулт. В касационната жалба се мотивират доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира разноски. Ответната страна – Областна дирекция на МВР Благоевград, чрез гл. юрк. В. Янева в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт. Моли да бъде потвърдено съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административният съд Благоевград е отхвърлил предявеният от Г. Тренчев иск срещу ОД на МВР - Благоевград, за заплащане на сумата в размер на 350 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт - Наказателно постановление № 18-1166-002517 от 10.04.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Благоевград, сектор "Пътна полиция" – Благоевград, отменен с влязло в сила Решение № 9675 от 16.10.2019 г., постановено по НАХД № 936/2019 г. по описа на Районен съд Благоевград, представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуален представител, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с НП № 181116-002517 от 10.04.2019 г. на началника група при ОД на МВР– Благоевград, сектор "ПП" – Благоевград, на Г. Тренчев е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Актът е обжалван и с Решение № 9675 от 16.10.2019 г., постановено по НАХД № 936/2019 г. по описа на Районен съд Благоевград, е отменен. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 23.11.2019 г. От доказателствата по делото, съдът е установил още, че в производството пред РС-Благоевград ищецът Тренчев е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. П. Велчева, като по делото не е представен Договор за правна защита и съдействие, а само заверено копие от адвокатско пълномощно, удостоверяващо по своето съдържание наличие на представителна власт по пълномощие в административното производство проведено пред РС. Съдът е приел, че пълномощното не е изготвено по утвърдените прономеровани образци с индигирани копия, утвърдени от Висшия адвокатски съвет, както и че в него не е вписано да е договорено и/или изплатено възнаграждение. Отделно от това от съдържанието на протоколите от проведените открити съдебни заседания съдът е констатирал, че пред РС-Благоевград не се удостоверява участие на упълномощения процесуален представител - адв. Велчева. Ответникът в исковото производство е оспорил датата на сключване на представения договор – 03.05.2019 г., като за установяване на достоверността на същата от страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетелката Няголова - дъщеря на ищеца и писмени – декларация подписана от адв. Велчева, с която е декларирала посоченото обстоятелство. Съдът не е кредитирал гласните доказателства, тъй като свидетелката е от кръга на най-близките хора на ищеца, поради което може да се направи обосновано предположение, че е пряко заинтересована от изхода на делото, т. е. последната сочи конкретни факти и обстоятелства от които черпи благоприятни последици за своя баща. В тази връзка и с оглед на така ангажираните, от страна на ищеца, доказателства, съдът е приел за недоказана, по безспорен начин, датата на сключване на процесния Договор за правна защита и съдействие, респективно сторени в рамките на производството пред РС разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че не са налице всички изискуеми от специалния закон предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения. Предмет на делото е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на елементите от фактическия състав на нормата в условията на комулативност. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд досежно изводите, че в случая не са налице всички изискуеми от специалния закон – ЗОДОВ - предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест. В случая не се спори, че е налице отменен, по предвидения в закона ред, акт, постановен от административен орган, в изпълнение ан административната му дейност. Не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт, която да е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения акт. Това е така, тъй като в производството пред РС-Благоевград, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление, не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Непредставянето на договор за правна защита и съдействие, в рамките на производството по обжалване на наказателно постановление, както и представянето на такъв след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За пълнота на изложението, настоящата касационна инстанция следва да отбележи, че представения по делото в исковото производство договор е частен свидетелстващ документ. Задължителната доказателства сила на частния документ се изразява само в това, че текстът му се смята за изявление на лицето, което го е подписало – чл. 180 ГПК. Съдът сам, по вътрешно убеждение и при съпоставка с останалите доказателства по делото преценява каква вяра да даде на документа. Съгласно чл. 181 ГПК обаче, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Доколкото нито една от посочените хипотези не е налице в случая, не може да се приеме, че договорът е с достоверна дата. Това означава, че за третите лица, какъвто е ответникът, датата, която е посочена в частния документ, няма никаква доказателствена стойност. Изводът е, че касаторът не е доказал, че договорът не е съставен за целите на исковия процес. След като е установено, че липсва елемент от сложния фактически състав на приложимата правна норма, то изводът на първостепенния съд, че не следва да бъде ангажирана безвиновната отговорност на държавата е обоснован и законосъобразен. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед резултатът от делото искането на касатора за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение