Решение № 3909 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5285/2016 г.

Решение № 3909 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5285/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Б. Б." ЕООД, представено от управителя М. Г. Б., срещу решение № 468/16.03.2016 г. на Административен съд Б. по адм. д. № 1890 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 021300238/04.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Б.. Д. на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства. Заявява убеждение, че е установил убедително релевантните за възникването на отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит факти. Описва общо писмените доказателствени средства, които спорен него сочат на осъществяване на доставките, включително фактури с необходимото по ЗДДС съдържание. Настоява на ирелевантността на фактите на кадровата обезпеченост на доставчиците и на отсъствието на доставчиците от адресите за кореспонденция повреме на извършване на насрещните им проверки. Иска отмяна на оспорения съдебен акт и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Б. ревизионен акт са установени в тежест на "Б. Б." ЕООД задължения за ДДС в общ размер 130 488.25 лева с лихви за забава в общ размер 43 101.77 лева в резултат на извършена корекция на резултатите по ЗДДС за данъчни периоди м. 10- 12.2009 г.; м. 04, 07-12.2010 г. и м. 05, 08, 10 и 11.2011 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в размера на данъчното задължение, упражнено в тези данъчни периоди. Размерът на данъка и лихвата са прецизирани в решението на ДДОДОП, постановено при оспорването на РА по административен ред. В обхвата на установените задължения решаващият орган не е включил тези от д. п. м. 08 и 10.2011 г., тъй като те са самоизчислени в СД на ревизираното лице. Потвърден е РА за лихвата за невнесените задължения за тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство е по фактури, издадени от "Еско 79" ЕООД, "Проект инженеринг 2009" ЕООД, Макс инженеринг 09" ЕООД, "Вия къмпани 9" ЕООД, "Интерстрой 99" ЕООД, "Д & М Голд груп" ЕООД, "Строй инвест 12" ЕООД, "Универсал консулт 10" ЕООД, "Транс логистик 5202" ЕООД, "Лукс интернешънъл" ЕООД, "Строй корект 2011" ЕООД и "Дизайн консулт 11" ЕООД с предмет на доставките стоки - строителни материали, препарати за растителна защита, торове, декоративна растителност, посадъчен материал, дограма, стъкла и оборудване за напоителна система, както и услуги - направа на ел. инсталация, монтажни работи, услуга с вишка, изкопни и подравнителни работи с багер, направа на В и К инсталация, боядисване на тръби, монтаж на тротоарни плочки, ПВЦ дограма и стъкла и др. Според органите по приходите фактурираните доставки на стоки и услуги не са осъществени. Констатациите им са основани на резултатите от насрещни проверки на доставчиците, на оценка на представените от ревизираното лице писмени доказателствени средства и на служебна проверка в подържани от НАП информационни бази данни. Изводи във вреда на РЛ са направени от отсъствието на доставчиците от адресите им за кореспонденция /открит е представител само на "Универсал консулт 10" ЕООД/; липсата на лица, полагащи зависим труд за осемте доставчика с предмет на доставките услуги; непредставянето на доказателства за своенето на стоките от продавачите и за превозването им, както и за плащане на част от доставките. Администрацията не е дала вяра на представените за установяване на услугите договори и приемо-предавателни протоколи. Отказът е основан на разпоредбите на чл. 70, ал. 5 и чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. С първоинстанционното решение е разрешен в полза на ответника спорът за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на дванадесетте доставчика. В пределите на проверката по чл. 160, ал. 2 ДОПК първостепенният съд е признал компетентността на участвалите в ревизионното производство органи по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма, както и спазването на административнопроизводствените правила при издаването му. В мотивите на съдебния акт спорът по фактите е концентриран от съда до установяване на реалното осъществяване на доставките. Описани са доказателствените средства по всяка от доставките и за всеки от доставчиците. За да отрече претендираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит, съдът е приел, че предмет на много от доставките са услуги, а никой от доставчиците не разполага с лица работещи по трудово правоотношение; за част от доставките доказването се ограничава до представяне на данъчния документ и обясненията на управителя на жалбоподателя, а там където са представени приемо-предавателни протоколи и протоколи за приемане на извършена услуга акт обр. 19 те не конкретизират предмета на доставката. Съдът е заявил очакването си при дадени указания за разпределение на доказателствената тежест да са представени доказателства за превозването на стоките, както и за наличност на тези от тях, които по обясненията на РЛ не са вложени. Като основание да се отрече правото на приспадане е възприел неконкретизирания предмет на част от фактурите за доставка на стоки /препарати за растителна защита, декоративна растителност, храсти, оборудване за напоителни системи/. Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Решението на административният съд е постановено от законен състав, в писмената форма за действителност, в обхвата на правораздавателната компетентност на съда, подписано е и волята на съдебния състав е ясно обективирана. Правото на съдебно оспорване на "Б. Б." ЕООД против РА съществува и е надлежно упражнено, поради което е възникнало правомощието на съда да реши отнесения пред него правен спор и заключителният му акт е допустим. Съобразена с процесуалния закон е преценката на първостепенния съд на доказателствените средства за установяване на единствения спорен елемент от фактическият състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит за доставките - получаването на стоките/услугите /"...действителното извършване на облагаемата сделка..." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/. Отсъствието на този елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Доколкото придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза извършването на облагаемата сделка следва да се установи по друг начин, а не чрез посочването на вида на стоката или услугата в данъчния документ. С договорите между касатора и доставчиците се установява основанието за възникване на правоотношението между тях, но не и изпълнението на задължението на доставчика. Създадените частни свидетелстващи документи за удостоверяване на изпълнението са със съдържание, което засяга убеждаващото им въздействие - неопределен е предметът на престацията /не са посочени място и дата на изпълнението, неясни са участниците в приемо-предаването; неопределен е обектът, за който се отнасят услугите и т. н./. Съобразено с логическите правила е очакването на съда за съществуването на информационни следи за превозването на значителните по обем и тегло вещи, които са предмет на част от доставките, както и за предаването и своенето на тези от тях които по обясненията на управителя на жалбоподателя следва да са налични. В случая неустановено остава, както придобиването, така и влагането, респ. последващото разпореждане със стоките и наличността на нереализираните от тях. Затова и основателно съдът е отрекъл настъпването на правните последици от недоказания от жалбоподателя юридически факт - в случая правото на приспадане за неосъществени доставки. Проява на насрещно доказване с индиции от ответника в първоинстанционното производство е извършеното още в извънсъдебната фаза на производството установяване за липсата на лица полагащи зависим труд за доставчиците на услуги и голям брой наети лица от получателя, което сочи на осигурено от получателя изпълнение. Затова и липсва доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, а издадените фактури за тези доставки са с невярно съдържание, което може да се счита за част от данъчна измама /арг. т. 49 от решението на Съда по дела С-285/09/ и дисквалифицира правото на приспадане. Не се основава на съдържанието на съдебния акт касационното оплакване за отсъствието на доставчиците, като решаващ извод за отхвърляне на оспорването. Обратно, съдът е приел, че неоткриването на доставчиците е неотносимо към реалността на доставките. Неотносими са доводите за неправилност на извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат по чл. 26, т. 2 ЗКПО, тъй като такъв спор не е предмет на първоинстанционното решение. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС не представлява специална мярка, насочена към опростяване на събирането на данъка или към предотвратяване на формите на неплащане или избягването му, а е законодателен израз на борбата срещу данъчните измами, което е цел призната от Директива 2006/112/ЕО /така т. 26 от решението на СЕС по дело С-18/13/. А свързването с данъчна измама на ползването на данъчен кредит при неправомерно начислен данък е мислимо в контекста на разяснението от т. 38 на решението на СЕС по дело С-18/13. Съгласието на касационния съдебен състав с изводите на първостепенния съд мотивира оставянето в сила на обжалваното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение