Решение № 1001 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13961/2008 г.

Решение № 1001 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13961/2008 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Фарид Хама Рауф Абас, гражданин на Ирак, против решение № 11099 от 24.10.2008 г. по адм. д. № 4561/2008 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. В жалбата се правят оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209 т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет не взима отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията н касационната жалба, констатира, чет я е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е била отхвърлена жалбата на Фарид Хама Рауф Абас, гражданин на Ирак, срещу решение № 81/11.03.2008 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което му е било отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. Съображенията за това са били, че от самите изявления на жалбоподателя, не могли да бъдат направени обосновани изводи за наличието на императивните изисквания на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на статут на бежанец. Съдът е приел, че получаването на заплашителни писма може да бъде основателна причина за страх от преследване, но в случая този факт не може да обоснове необходимостта от предоставена на статут на бежанец, тъй като нямало данни, че заплахите били по повод расата, религията, националността, принадлежност към социална група или поради политическите убеждения. По отношение на отказа за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е приел, че решението на административния орган в тази му част също било законосъобразно, поради липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Така приетото е законосъобразно. Настоящият петчленен състав напълно възприема и споделя подробните мотиви изложени в обжалваното решение. Съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, се намира извън страната на постоянното си местоживеене и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. Поради това, че наличието на нито една от посочените предпоставки не е установено от жалбоподателя, обосновано е прието от административния орган и от съда, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не били обсъдени внимателно бежанската история и наведените доводи. От мотивите на съдебното решение е видно, че съдът е обсъдил релевантните факти и обстоятелства и доводите на страните и в съответствие с това е формирал изводи от фактическа и правна страна. Нещо повече, изхождайки от представеното становище на МВнР относно обстановката в Ирак, правилно е достигнал до извод, че обстановката в Иракски Кюрдистан и съседните му провинции, между които и Киркук е стабилна т. е. даже и да са налице заплахи, то липсва предпоставката вътрешен конфликт, засягащ провинция Киркук. Предвид изложеното, обжалваното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия