Решение № 7059 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4739/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

С решение 7193 от 03.06.2024 г., постановено по адм. д. 1099/22 г. Административен съд София-град (АССГ) по жалба на БРАДЛИ БГ ООД, ЕИК 204804157, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя Л. М., е отменил ревизионен акт (РА) Р-22221020003383-091-001 от 12.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1196/09.08.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, в частта, с която на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС за данъчния периоди 01.04.2018 г. - 30.11.2019 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 93 694, 31 лева ведно с дължимите лихви. Със съдебния акт е отхвърлена жалбата на БРАДЛИ БГ ООД срещу РА Р-22221020003383-091-001 от 12.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1196/09.08.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 48 бр. фактури с общ размер от 70 282, 70 лева, ведно с дължимите лихви, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

Срещу решението на АССГ, в частта, с която е отхвърлена жалбата, е подадена касационна жалба от БРАДЛИ БГ ООД, представлявано от управителя Л. М., чрез адв. С. Маринова от САК, в която се поддържа, че съдебният акт е неправилен поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в оспорената част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира се заплащане на разноски.

Срещу съдебния акт е подадена и касационна жалба от Е. П., в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, чрез процесуален представител. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ, в частта, с която е отменен РА, е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт, в посочената част. В съдебно заседание пред касационната инстанция касаторът се представлява от юрк. Минкова. Претендират се разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са неоснователни.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими.

С решението си АССГ е отменил РА Р-22221020003383-091-001 от 12.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1196 от 09.08.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София в частта, с която на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 93 694, 31 лева ведно с дължимите лихви, по отразени в справките декларации по ЗДДС и дневниците за покупки за данъчния периоди 01.04.2018 г. - 30.11.2019 г. общо 711 бр. фактури, издадени от всички останали доставчици с изключение на "БРАДЛИ ТРЕЙДИНГ" ЕООД, "ОРВИЛ" ЕООД, "ШЕРИ ПЕТРОЛ" ЕООД, и "ТИНАКОМЕРЦ" ЕООД. Със съдебния акт е отхвърлена жалбата на "БРАДЛИ БГ " ЕООД, срещу административния акт в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит с общ размер от 70 282, 70 лева, ведно с дължимите лихви, поради липса на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 9, ал. 1 от ЗДДС по 48 бр. фактури от доставчиците, както следва: "БРАДЛИ ТРЕЙДИНГ" ЕООД за данъчните периоди м. май 2018 г. м. януари 2019 г. (32 бр. фактури, с начислен ДДС в размер на 45 216 лева), "ОРВИЛ" ЕООД, за данъчния период м. април 2018 г. по фактура 00000000189 от 12.04.2018 г. с начислен ДДС 5 440 лева, "ТИНАКОМЕРЦ" ЕООД за данъчните периоди м. октомври 2019 г. м. ноември 2019 г. (8 бр. фактури, с начислен ДДС в размер на 10 260 лева) и "ШЕРИ ПЕТРОЛ" ЕООД за данъчните периоди м. март 2019 г. м. април 2019 г. (7 бр. фактури, с начислен ДДС в размер на 9 366, 70 лева).

Административен съд София-град е описал установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията, установените в хода на ревизията фактически установявания, като са изложени мотиви относно валидността на акта, в които е прието, че същият е издаден в съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 1 във вр. чл. 119, ал. 2 от ДОПК от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизиращия екип. Създадените като електронни документи ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА с положени КЕП на органите по приходите, които са ги издали, отговарят на изискванията за форма по чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК, съгласно фикцията по чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ. Изпратени са като електронни съобщения и са връчени по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК на ревизираното дружество на декларираните електронни адреси в НАП.

Органите по приходите са констатирали, че ревизираното дружество "БРАДЛИ БГ" ООД осъществява търговия с печатна литература и канцеларски стоки в 3 наети помещения - магазин в гр. София, [жк], търговски обект в гр. София, [улица] в [адрес], находящ се в гр. София, район Лозенец, ВЕЦ Симеоново. Не са установени декларирани действащи трудови договори, включително и за ревизирания период.

Ревизията е проведена по особения ред с оглед наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 ДОПК. Според АССГ, както органите по приходите, така и вещото лице, изготвило заключението на Съдебно счетоводната експертиза (ССчЕ), са установили несъответствия между данните в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС за ревизираните данъчни периоди, и данните в Z отчетите от регистрираните и въведени в експлоатация ЕКАФП. Констатираните разлики са квалифицирани като неотчетени приходи на ревизираното дружество. Изводът на административният съд е, че основанието за прилагане на особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е обоснован с обективни данни, отразени в счетоводни документи на ревизираното дружество, представени пред НАП. Наред с това, решаващият съд е достигнал до заключението, че при категорично установения факт на непредставяне на изисканата счетоводна документация на дружеството основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, при отказа на счетоводната кантора да осигури достъп на ревизиращия екип до офиса си, в който се твърди да са били съхранявани документите, при липса на предоставена възможност от дружеството жалбоподател за осигуряване на друго подходящо място, включително и на заявено искане изисканите документи да бъдат приети по опис на място в офис на ТД на НАП София, при липса на доказателства, установяващи твърдените затруднения при електронното изпращане на документи, както и при неизползването на предвидените възможности в ДОПК за удължаване на срока за представяне на изисканите документи, по реда на чл. 25 от ДОПК, и/или за спиране на ревизионното производство, по реда на чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК (редакция ДВ, бр. 64/2019 г. в сила от 13.08.2019 г. актуална към момента провеждане на ревизионното производство), е доказано наличието и на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК.

Административният съд е приел, че непредставянето на други счетоводни документи, а и на договори, споразумения, приемо предавателни протоколи между страните по облигационното правоотношение не само от ревизираното лице "БРАДЛИ БГ" ООД, но и от доставчиците "БРАДЛИ ТРЕЙДИНГ" ЕООД, "ОРВИЛ" ЕООД, "ШЕРИ ПЕТРОЛ" ЕООД, и "ТИНАКОМЕРЦ" ЕООД при извършените насрещни проверки, факт установен и от вещото лице по ССчЕ, не дава основание за различен извод от този на органите по приходите в оспорения РА, че документираните доставки на услуги с издадените фактури и фискални бонове, по които е отказано правото на данъчен кредит, са недостатъчни, за да установят реалното им осъществяване. Решаващият съд е достигнал до извод, че нито една от процесните 48 бр. фактури на горепосочените доставчици, по които е отказано правото на данъчен кредит, поради липса на основанията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, не съдържа конкретика за доставките на услуги "БРАДЛИ БГ" ООД. В подкрепа на доводите си АССГ е посочил практика на СЕС (Решение от 25.10.2001 г. по дело С-78/2000 г.; Решение от 10.07.2008 г. по дело С-25/2007 г.; Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/2011 г и С- 142/2011; т. 42, Решение от 28.07.2011 г. по дело С-274/2010 г.). В съдебният акт е отбелязано, че и четирите дружества доставчици на услуги са били дерегистрирани по ЗДДС непосредствено след последния данъчен период, за който са издадени фактурите на "БРАДЛИ БГ" ООД.

По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по останалите 711 бр. фактури за доставки, отразени в дневниците за покупки на "БРАДЛИ БГ" ООД, описани на стр. 20 стр. 32 от РД (л. 127 л. 140) с общ размер на начисления по тях ДДС - 93 694, 31 лева, поради непредставяне на оригинали на първичните счетоводни документи или на заверени от издателя им екземпляри с подпис и печат, които се съхраняват в счетоводството на ревизираното дружество (т. 3. 2 РА стр. 21 стр. 52, л. 68 л. 99), АССГ е приел, че на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, предвид представените с жалбата до съда заверени копия на първичните счетоводни документи, оспореният РА следва да бъде отменен.

Крайният извод на АССГ е, че РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, в частта, с която на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 93 694, 31 лева ведно с дължимите лихви, по отразени в справките декларации по ЗДДС и дневниците за покупки за данъчни периоди 01.04.2018 г. - 30.11.2019 г. общо 711 бр. фактури, издадени от всички останали доставчици с изключение на "БРАДЛИ ТРЕЙДИНГ" ЕООД, "ОРВИЛ" ЕООД, "ШЕРИ ПЕТРОЛ" ЕООД, и "ТИНАКОМЕРЦ" ЕООД. В останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Решението на административния съд е частично неправилно.

По касационната жалба на БРАДЛИ БГ ООД.

Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за законосъобразност на процесния РА, в тази му част, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, включително и констатациите на вещото лице по ССчЕ. Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения РА и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящото решение препраща към мотивите на първостепенния съд.

Правилно е приетото от административния съд за доказаност на предпоставките от страна на приходните органи за провеждане на ревизията по особения ред по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че събраните в хода на ревизията доказателства подкрепят наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК

На първо място, неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че съдът не е установил всички факти и обстоятелства и е нарушил правото на защита на ревизираното лице. Не е налице проявена недобросъвестност от органите по приходите при оценката на информацията, съдържаща се в представените документи от ревизирания субект. Представянето на частни диспозитивни документи, от които жалбоподателя черпи благоприятни за себе си правни последици, не ги прави годно доказателство за установяване действителността на извършените услуги. Правилно АССГ приема, че изискванията за представяне на доказателства в подкрепа на твърденията, че документираните доставки на стоки или услуги са пряко свързани с осъществяваната търговска дейност и е било възможно реализирането им, не надвишават възприетият в задължителната съдебна практика стандарт на доказване, за да се приемат за основателни твърденията за необективност и непропорционалност при провеждане на ревизионното производство.

Съдът е направил верни фактически установявания, обсъдил е задълбочено доказателствата по делото, формирал е обосновани и в съответствие с материалния закон изводи за законосъобразност на РА относно установените спрямо РЛ задължения, произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит с общ размер от 70 282, 70 лева, ведно с дължимите лихви, поради липса на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 9, ал. 1 от ЗДДС по издадени 48 бр. фактури от доставчиците "БРАДЛИ ТРЕЙДИНГ" ЕООД, "ОРВИЛ" ЕООД, "ШЕРИ ПЕТРОЛ" ЕООД, и "ТИНАКОМЕРЦ" ЕООД. От извършените проверки в Информационните масиви на НАП при насрещните проверки на тези доставчици се установява, че нито едно от тези 4 дружества доставчици не е подавало декларации образец 1 и 6 през периодите, за които са издадени фактури за доставки на услуги на "БРАДЛИ БГ" ООД с предмет "мениджмънт и управление на обекти", а именно: "ОРВИЛ" ЕООД - за данъчен период м. април 2018 г.; "ШЕРИ ПЕТРОЛ" ЕООД - за данъчни периоди м. март 2019 г. и м. април 2019 г.; "ТИНАКОМЕРЦ" ЕООД - за данъчни периоди м. октомври 2019 г. и м. ноември 2019 г.

Други документи освен посочените копия от фактури и приложените към тях фискални бонове, издадени от доставчиците "БРАДЛИ ТРЕЙДИНГ" ЕООД, "ОРВИЛ" ЕООД, "ШЕРИ ПЕТРОЛ" ЕООД и "ТИНАКОМЕРЦ" ЕООД не са представени от ревизираното дружество, включително и в 14 дневния срок, посочен в двете уведомления по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК, до издаване на РД на 15.02.2021 г. (стр. 14 от РД, л. 121, л. 173 и л. 283), а и при сезирането на горестоящия административен орган, по реда на чл. 152 от ДОПК. Не са представени оригинални счетоводни, платежни и търговски документи, доказващи, че ревизираното лице води счетоводно отчитане на стопанските операции, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти; не е посочено мястото, на което се съхраняват счетоводните документи, както и че не е била предоставена възможност на ревизиращия екип да извърши проверка в счетоводен офис, ползван от дружеството.

Основателно АССГ приема за правилен извода на ревизиращите органи, че при липса на други доказателства за реално осъществяване на услугите, посочени като предмет на доставките, са създадени с цел генериране на данъчен кредит и отклонение от данъчното облагане, доколкото само формално отговарят на изискванията за писмено документиране на доставки. Липсват доказателства за възникване на данъчно събитие, по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, поради което не може да възникне задължение за начисляване на данък, нито право на приспадане на данъчен кредит, поради което законосъобразно е отказано правото на приспадане на данък по представените от ревизираното лице по фактурите, издадени от "БРАДЛИ ТРЕЙДИНГ" ЕООД, "ОРВИЛ" ЕООД, "ТИНАКОМЕРЦ" ЕООД и "ШЕРИ ПЕТРОЛ" ЕООД, поради липса на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

По касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София.

Касационната жалба е основателна.

За да отмени РА първоинстанционният съд е констатирал представянето на процесните 711 фактури с жалбата пред АССГ, като се е позовал на допуснатата и приета ССчЕ, потвърждаваща осчетоводяването им. Формиран е извод, че щом това е единственото основание, на което са се позовали органите по приходите, без да са изследвали реалността на документираните доставки, са налице основания за отмяна на оспорения РА в тази му част, доколкото въвеждането на нови фактически и правни основания за определяне на данъчните задължения на дружеството жалбоподател би влошило недопустимо положението на оспорващия.

Настоящият съдебен състав приема, че представянето на фактури не е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнена доказателствената задача на жалбоподателя при оспорване на РА, с който му е отказано право на приспадане на данъчен кредит.

На доказване пред първоинстанционния съд подлежат всички предпоставки, регламентирани от закона и утвърдени в съдебната практика, в това число и реалното получаване на спорните доставки. Самият първоинстанционен съд е формирал извод за наличие на основанията за извършване на ревизията по особения ред, посочен в чл. 122-124а ДОПК, като в случая данъчната ревизия е проведена по особения ред предвид установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК.

С оглед на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест е обърната като в процеса ревизираното лице има задължение да обори фактическите констатации на приходните органи. С оглед на общите правила на доказване в процеса в смисъл, че всяка страна е длъжна докаже твърденията си, от които черпи благоприятни последици, в тежест на данъчно-задълженото лице е да докаже, че са налице кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит. Поради това в тежест на ревизираното лице е да докаже чрез допустими доказателствени средства наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, в това число и за реалност на извършените доставки. Изводите на административния съд в обратен смисъл са непоследователни и логически неиздържани.

Съдът намира за необходимо са отбележи, че разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Относимо в конкретния случай е и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама.

В тази връзка в мотивите на решението на СЕС по дело С-285/11, "Боник" /т. 31 и т. 32 е прието, че за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки. Упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка /т. 13 и т. 17 от решение на СЕО /сега СЕС/ по дело С-342/87 "G. H.", т. е. само фактурата не е достатъчна като доказателство за осъществяването на доставката. Договорите, по силата на които възниква облигационното правоотношение, имат значение при индивидуализиране на доставката, но също не доказват нейното изпълнение. Що се отнася до разпределянето на доказателствената тежест относими са правилата на националните процесуални норми /чл. 170, ал. 1 АПК и чл. 154, ал. 1 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК/, които съответстват на приетото от СЕС в т. 32 от решение по дело С-414/10, Veleclair SA, а именно, че лицето, което иска приспадането на ДДС, трябва да докаже, че са изпълнени условията за това.

Въпреки че касаторът БРАДЛИ БГ ООД е разполагал с процесуална възможност, в хода на производството пред първоинстанционния съд да опровергае установените фактически констатации в ревизионния акт, които съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното, и да ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав, той не се е справил с тази доказателствена тежест, като това не е сторено и посредством ангажираната ССчЕ.

Като е приел друго и е отменил оспорения ревизионен акт, в посочената част като незаконосъобразен, АССГ е приложил неправилно материалния закон и е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата част решението като законосъобразно и правилно следва да се остави в сила.

По разноските пред настоящата съдебна инстанция:

Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. От страна на процесуалния представител на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София е направено искане за присъждане на разноски в размер на 19 274,08 лв. юрисконсултско възнаграждения за всяка една съдебна инстанция и 907,15 лв. заплатена държавна такса вж. списък с разноски на л. 63 от делото.

Относно размера на юрисконсултското възнаграждение настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

1. Процесуалният представител на ответника претендира посочената сума на основание разпоредбите на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

1. От страна на процесуалния представител на касатора БРАДЛИ БГ ООД е направено възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

1. С Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

1. В случая по делото действията на процесуалния представител на НАП се изчерпват само с кратко изложение на становище в единственото по делото открито съдебно заседание на касационната инстанция, не е депозирана писмена защита, нито отговор на касационата жалба.

С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати в полза на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната страна по касация, юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 000 лв. за настоящата инстанция, както и заплатената държавна такса в размер на 907,15 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,