Решение № 2328 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10015/2017 г.

Решение № 2328 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10015/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. Д., [населено място], [улица] срещу Решение № 3187 от 09.05.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 4345/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Думанов срещу Заповед № 16-4332-000433 от 15.03.2016 г. на началника на отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата му е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Касационният жалбоподател – Б. Д., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е допуснал исканите от касатора доказателства и не е разгледал обстоятелствено акта за установяване на административно нарушение и издадения медицински талон за изследване. Не е отчел противоречието между удостоверението, издадено от Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Св. Анна" и показанията на разпитания свидетел, поради което и не е могъл да даде кръвна проба.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. В. П., Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба – началникът на отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и в съответствие с доказателствата по делото. Не са допуснати сочените нарушения на съдопроизводствените правила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 08.03.2016 г., около 23, 30 часа г-н Думанов е управлявал в [населено място], собствения си лек автомобил, марка "Ауди", модел "А4", регистрационен [рег. номер на МПС], като при проверка с техническо средство – "Алкотест Дрегер 7410+", № 0296, контролните органи установяват концентрация на алкохол в кръвта 0, 59 на хиляда. За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение № 659119, връчен на г-н Думанов. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0031093 с посочен срок за явяване 00, 55 часа в Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Св. Анна".

1. На 15.03.2016 г., със Заповед № 16-4332-000433, началникът на отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) прилага на г-н Думанов принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед № 8121 з-748 от 24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени службите за контрол по смисъла на Закона за движението по пътищата и са оправомощени длъжностни лица, в т. ч. началникът на отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи да прилага принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП.

1. В хода на съдебното производство г-н Думанов представя удостоверение от Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Св. Анна", от което е видно, че достъпът до вх...да на болницата не е ограничаван в резултат на ремонт.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приема, че заповедта е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. От доказателствата по делото не може да се направи извод за невъзможност поради ремонт г-н Думанов да направи в определения му срок кръвно изследване, а факта на установеното с техническо средство съдържание на алкохол в кръвта не е оборено.

Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата на г-н Думанов.

Изводът на съда е правилен.

Касаторът твърди, че съдът постановил обжалваното решение при съществено нарушение на процесуалните правила. Доводите, които излага в подкрепа на този твърдян порок са за недопуснати от съда искани доказателства и за неправилна преценка на доказателствата.

Видно от жалбата, с която касаторът е сезирал първоинстанционния съд, той е поискал съдът да разпита двамата свидетели – очевидци на нарушението, както и да допусне до разпит двама свидетели, които да установят невъзможността да даде кръв за изследване поради ремонт на болницата. Съдът действително е отказал събирането на исканите доказателства, но този факт, сам по себе си, не обосновава осъществено съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Няма правна норма, която да задължава съда да допуска всяко искано от страните доказателство, а само тези, които са допустими и относими към предмета на спора. Видно от доказателствата по делото съдът е дал възможност на касатора да установи твърдяния от него факт за ремонт на вх...да на болницата с надлежно издаден от самата болница писмен документ, за което му е издал съдебно удостоверение. С оглед на това исканият разпит на двама свидетели за същото обстоятелство не е било необходимо доказателство, поради което отказът на съда да го събере не е довело до неизясняване на важни за предмета на спора факти и обстоятелства.

Следва да се посочи, че соченото от касатора противоречие между показанията на разпитания свидетел и установеното в издаденото от болницата удостоверение не съответства на доказателствата по делото, тъй като съдът изобщо не е разпитал свидетел досежно това обстоятелство.

Що се отнася до искането на касатора за разпит на свидетелите на отразеното в акта за установяване на административно нарушение нарушение то касаторът не сочи какви факти и обстоятелства, различни от посочените в акта иска да бъдат установени чрез разпита на двамата свидетели. Още повече, че той не оспорва единственият релевантен факт на управление на моторното превозно средство след употреба на алкохол. С оглед на това не е било налице основание съдът да събира исканите доказателства – разпит на очевидците на нарушението.

Неоснователни са и доводите на касатора за необоснованост на обжалваното решение. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти и правилно ги е ценил като е направил съответни на логическите правила, ненормирани от закона, фактически изводи.

Решението е и в съответствие с материалния закон – съдът правилно е приел, че установените по делото факти осъществяват фактическия състав на принудителната мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, поради което изводът му за законосъобразност на оспорената заповед е правилен.

Изложеното сочи, че доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд