Решение № 14057 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5791/2011 г.

Решение № 14057 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5791/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново, срещу решение № 118 от 22.03.2011 г. по адм. дело № 1000/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 04251000052/07.09.2010 г. на ТД на НАП, гр. Велико Търново, потвърден с решение № 458/11.11.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Ответникът - "Кармела 2000" ООД, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да отмени оспорения ревизионен акт, административният съд е приел, че на жалбоподателя неправилно е отказан данъчен кредит за данъчни периоди 01.08.2009 г. - 31.01.2010 г. в размер на 31 569,25 лв. по 25 бр. фактури, издадени от "Милки груп" ООД, с предмет - доставка на стоки - кувертюрно масло, алкализирано какао, сухо мляко, какао на прах. Административният съд е приел за неправилни изводите на ревизиращия орган за липса на реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1, вр. чл. 12 ЗДДС, а оттам и за липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС по процесните фактури, издадени от "Милки груп" ООД. За да обоснове подобен извод приходният орган е приел, че липсват документи за транспортиране на стоките от прекия доставчик, а също така и че липсват реални доставки между предходните доставчици към прекия доставчик "Милки груп" ООД. Според съда тези изводи се опровергават от налични по делото доказателства, че доставчикът е разполагал със стоките предмет на процесните фактури, включително и с материални активи (складови помещения) за съхраняването им. Приел е, че са представени документи за редовно заведена счетоводна отчетност при доставчика, извлечения от счетоводни регистри за взетите операции по осчетоводяване на фактурите, документи за извършени разплащания между страните и др. Представени са товарителници и фактури за извършени транспортни услуги от външни фирми "Транспрес" ЕООД, "Валмар" ЕООД, "Хепитранс" ЕООД, "Аквахит" ЕООД и ЕТ "Анди - Борислав Андреев". Съдът е приел също така, че в хода на ревизията от предходните доставчици "Анек" ЕООД, "Танина 07" ЕООД, "Милклим" ЕООД и "Цветамар 09" ЕООД са представени документи, които органите по приходите не са ценили, с оглед липсата на достоверни данни за лицата, които са ги съставили. В тази връзка е прието, че отношенията между "Милки груп" ООД и неговите доставчици не могат пряко да повлияят на извода за извършени реални доставки по процесните фактури, тъй като са налице достатъчно доказателства, представени в срок по време на ревизията, за взаимоотношенията между "Кармела 2000" ООД и "Милки груп" ООД, във връзка с процесните фактури. Съдът е приел, че така представените доказателства действително са частни документи и не се ползват с материална доказателствена сила, но при липса на надлежно проведено оспорване и след обсъждането им с останалите доказателства по делото - приетата по делото ССЕ, няма пречка същите да бъдат ценени като годни доказателства. Постановеното решение е правилно. По делото са представени товарителници към процесните фактури с изпращач "Милки груп" ООД и получател "Кармела 2000" ООД за транспортиране на процесните стоки. Не е спорно, че стоките по по - голямата част от фактурите са транспортирани от външни фирми - "Транспрес" ЕООД, "Валмар" ЕООД, "Хепитранс" ЕООД, "Аквахит" ЕООД и ЕТ "Анди - Борислав Андреев", като са представени фактури от всички външни превозвачи. Към всяка фактура, издадена от посочените фирми е приложена товарителница с посочен "превозвач" - съответната транспортна фирма, както и посочване името на шофьора, осъществил превоза. Представени са още платежни документи, стокови разписки, анализни сертификати за процесните стоки, както и договори за наем на складови помещения. По делото не е спорна и кадровата и техническа обезпеченост на фирмата - доставчик за осъществяване на спорните доставки. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че с оглед характера на така представените доказателства - частни документи, съдът в нарушение на процесуалните правила, е кредитирал тези доказателства, без да извърши преценка и анализ на същите заедно с останалите доказателства по делото. На първо място следва да се отбележи, че тези доказателства не са били оспорени по надлежния ред пред административния съд. Също така съдът е обсъдил и ценил тези доказателства в съвкупна преценка и с приетата и неоспорена от страните съдебно - счетоводна експертиза. Последната е изготвена след проверка в счетоводствата на доставчика и ревизираното лице, като е проследено движението на стоките и тяхното счетоводно отразяване по съответните счетоводни сметки, както и произведената и реализирана впоследствие готова продукция от жалбоподателя. Съдът правилно е констатирал, че извършените доставки и отразяващите ги фактури са отразени в счетоводството на доставчика, като при жалбоподателя са отнесени в счетоводна сметка 302 "основни материали", намерили са отражение в разходните сметки (счетоводна сметка 601 "разходи за материали") като част от себестойността на произведената готова продукция от посочените суровини; установено е, че част от произведената готова продукция е предмет на последващи облагаеми доставки. Проверката на вещото лице при доставчика е установила, че във връзка с издадените фактури са осчетоводени разходи при доставчика, по фактурите има извършено плащане, както и че "Милки груп" ООД е водило редовно счетоводство. С оглед на изложеното се налага изводът, че по делото са налице достатъчно доказателства, обосноваващи изводът за наличие на реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1, вр. чл. 12 ЗДДС, а оттам и за възникване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС по процесните фактури, издадени от "Милки груп" ООД. Възраженията в касационната жалба, касаещи доставките между прекия доставчик и предходни такива, са неоснователни. При положение, че по делото са налице достатъчно доказателства за реалност на доставките между "Милки груп" ООД и "Кармела 2000" ООД, административният съд правилно е приел, че взаимоотношенията между "Милки груп" ООД и неговите доставчици, не могат пряко да повлияят на извода за извършени реални доставки по процесните фактури. С процесния РА на жалбоподателя е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС поради това, че е направен извод за липса на доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Анализът на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС сочи, че в същата се има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, т. е. по доставката, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв в издадената данъчна фактура. Разпоредбата предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Според чл. 82, ал. 1 ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5 (случаите на изискуемост на данъка от получателя), а според чл. 86, ал. 1 ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл. 125 за този данъчен период, и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От съдържанието на цитираните разпоредби се налага изводът, че изискванията за възникване на право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право (по която е приспаднат данъкът в подадената справка-декларация), а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и явяваща се предходна по отношение на процесната доставка. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС не може да се тълкува разширително, като се приема, че в нея са визирани всички случаи на неправомерно начисляване на данъка в процеса на реализация на стоката. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК