Решение № 15926 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13856/2013 г.

Решение № 15926 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13856/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Румен Спасов Игнатов, от гр. Видин против решение № 10261/08.07.2013 г. по адм. дело № 3557/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 177, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи счита същата за неоснователна. Развива аргументи за правилността на съдебното решение в подробна писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е съобразил относимата правна разпоредба на чл. 227, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 177, ал. 7 и чл. 177, ал. 3, т. 3 от ЗМВР и правилно е приел, че жалбоподателят е нарушил служебната дисциплина, като е извършвал търговска дейност, несъвместима със службата в МВР и оставането му на работа в системата на МВР, като не е подал декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 10261/08.07.2013 г. по адм. дело № 3557/2013 г. Върховният административен съд е отхвърлил оспорването по жалба на Румен Спасов Игнатов, от гр. Видин срещу заповед № К-77 от 08.01.2013 г. на министъра на вътрешните работи. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗМВР, при спазване на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 246 ППЗМВР и в срока по чл. 255, ал. 2 ЗМВР. При провеждане на дисциплинарното производство не са били нарушени административнопроизводствени правила - по отношение на жалбоподателя е проведено производство без накърняване на процесуалните му права и правото на защита. Налице е съвпадение между фактите, вменени като нарушение на служебната дисциплина със заповедта за образуване на дисциплинарно производство по чл. 230 ЗМВР и фактите послужили като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание в заповедта на министъра на вътрешните работи. Решението е правилно. По делото е установено, че дисциплинарното производство е образувано срещу полицейски инспектор V-та степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДВМ - Видин, категория "Г" - II-ра степен - Румен Спасов Игнатов във връзка с осъществявана от него търговска дейност - представителство по пълномощно на ТД "Сибарит" ЕООД, гр. Видин, извършване на финансови и банкови операции като представител на дружеството, договаряне с представители на други фирми във връзка с дейността на дружеството. За така извършваната дейност дисциплинарноотговорното лице не е подало декларация по чл. 177, ал. 7 ЗМВР. Дисциплинарното производство е започнало със заповед № К-10851 от 01.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи, която е връчена на жалбоподателя на 05.10.2012 г. Събрани са обяснения от представители на транспортни фирми, сочещи активно участие на Игнатов в сключени между представляваните от тях търговски дружества и ТД"Сибарит" ЕООД, гр. Видин сделки. Дисциплинарното производство е приключило с изготвяне на обобщена справка с № 24375/20.11.2012 г., по която жалбоподателят е депозирал писмени обяснения на 21.11.2012 г. Със заповед № К-77 от 08.01.2013 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 227, ал. 1, т. 3, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното правоотношение в МВР на полицейски инспектор V-та степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДВМ - Видин, категория "Г" - II-ра степен - Румен Спасов Игнатов. Съгласно чл. 177, ал. 7 ЗМВР държавните служители в МВР не могат да изпълняват дейност несъвместима със службата им в МВР и в тези случаи са длъжни да декларират обстоятелствата във връзка с нея. Осъществяването на търговска дейност е една от несъвместимите дейности. Разпоредбата на чл. 177, ал. 7 от ЗМВР е императивна и нарушението й винаги води до извършено тежко дисциплинарно нарушение, за което се налага дисциплинарното наказание "уволнение". Законосъобразно и обосновано тричленният състав на Върховния административен съд е съобразил, че при реализиране на дисциплинарното производство не са допуснати нарушения. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, мотивирана е, с посочване на правните и фактически основания, като действията на жалбоподателя правилно са квалифицирани като нарушение на чл. 177, ал. 7 от ЗМВР. Безспорно смисълът на чл. 177, ал. 3, във връзка с ал. 7 от ЗМВР е деклариране на обстоятелствата по ал. 1, 3 и 5 при всички форми на участие на физическото лице - държавния служител на МВР в търговска дейност, в широкия смисъл на това понятие. В случая фактическия състав на чл. 177, ал. 7 е доказан и наложеното наказание по чл. 227, ал. 1, т. 3 ЗМВР, във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е законосъобразно. Наведеният довод в касационната жалба, във връзка със срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, е неоснователен. Съгласно текста на разпоредбата дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му, а съгласно чл. 223, ал. 1, 2 от ППЗМВР, дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В конкретния случай дисциплинарното нарушение е било установено, когато материалите от дисциплинарното производство, обективирани в обобщена справка от 20.11.2012 г. и становище от 21.11.2012 г. на комисия при ОД на МВР - Видин са постъпили при компетентния орган - министърът на МВР и той се е запознал със съдържанието им, поради което за издадената на 08.01.2013 г. заповед срокът съгласно чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР е спазен. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора и заявеното от министъра на вътрешните работи искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав