Решение № 5482 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3656/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. А. Д., гражданин на Сирия, чрез адв. Л. срещу решение № 7497 от 23.02.2026 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 858/2026 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 5713 от 18.12.2025 година на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). С последното на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Според касатора в решението си първоинстанционният съд не прави обоснована връзка между твърдените от него факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното му местоживеене в Сирия, в което ще бъде върнат, и информацията за провинцията Ракка, която органът излага, като по този начин неразгледани остават причините, довели до напускане на местоживеенето му поради основателен страх от преследване именно там. Сочи, че анализът на изложеното в решението относно обстановката в Сирия е формален и не кореспондира с личната му бежанска история, като не се разглеждат данните относно състоянието на провинцията, от която произхожда. Твърди, че решението е издадено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година. Според касатора са останали като неразгледани по същество причините, довели до напускането му, а именно поради основателен страх от преследване именно в област Ракка, където безогледното насилие достига високо ниво. Обосновава, че съобразно актуалната информация относно ситуацията в страната му на произход е налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Сочи, че следва да се приеме, че актуалната ситуация в страната на произхода му отговаря на тълкуването, дадено с Решение на СЕС по дело С-285/12. По подробни съображения в касационната жалба прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на преписката на ДАБ за ново произнасяне относно прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.

Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), чрез гл. юрисконсулт Хичовски оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд – София - град е образувано по жалба на A. А. Д., гражданин на Сирия срещу решение № 5713 от 18.12.2025 година на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Според първоинстанционния съд правилен е изводът на административния орган, че изложените от лицето причини не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, както и че заявените от жалбоподателя обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от причините за преследване, посочени в закона. Обосновал е, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, в настоящия случай правилно административния орган е възприел извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В бежанската история нямало основание да се обоснове фактически довод за проявен спрямо лицето акт на преследване от страна на официалните власти в Сирия, която се явява страната му по произход. Изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя, в открито съдебно заседание, а именно, че в неговия район Ракка, така нареченото постигнато примирие между кюрдските сили, които контролират района и новата сирийска власт е привидно и не кореспондирало на изложеното в представената справка относно актуалната ситуация в Сирия от 23.01.2026 г. Според първоинстанционния съд в случай че се приеме, че причината за нежеланието на чужденеца да се завърне в страна си по произход е декларираното от него, в най-първото проведено с него интервю на 26.08.2024г., нежелание да бъде мобилизиран от някой от участниците във военния конфликт, тъй като иска да се грижи за децата си, следвало да се отбележи, че едва при второто проведено с него интервю през 2025 г. същият посочва, че е бил задържан от кюрдите, които искали да се сражава на тяхна страна, като отбиването на военна служба в страната на произход на едно лице само по себе си не било преследване по смисъла на закона, а само в определени случаи, за какъвто случай доказателства не били ангажирали. Противоречие в тази насока се откривала в представените обстоятелства от лицето още в първото интервю през 2024 г. в което той първо казвал, че напуснал Сирия, за да не го мобилизират, като от всички страни искали неговата мобилизация. Две изречения след това в протокола на интервюто било записано, че лично него на са искали да го мобилизират нито редовната армия, нито групировките, нито кюрдските сили или друга групировка. Чуждият гражданин бил декларирал, че не е служил в Сирийската армия. Съдът е приел, че чужденецът не може да има основателни опасения от преследване заради това, че не е отбил редовната си военна служба, нито опасения, че заради участие на армията във военни действия ще бъде застрашен собствения му живот, като нито в преписката, нито пред него били представени допълнителни доказателства в подкрепа на твърдението, че чужденецът бил издирван в държавата си по произход, за да се присъедини към армията от кюрдите. Анализирал е и представеното от А. Д., копие на документ „Известие за уведомяване за задочни решения“, като е приел, че правилно административният орган е отчел, че същият е с лошо качество, с нечетливи печати, които не са разчетени при официалния превод на същия и създават явно невъзможност да се прецени автентичността на същия. Видно от преписката и представените по делото документи ставало ясно, че на жалбоподателя е дадена възможност да представи оригинал на документа, което е от изключителна важност за преценката на същия, но в производството също такъв оригинал не бил представен. Приел е, че причината, по която лицето не се е снабдило с оригинала на документа не е явно изложена и за нея нямало обективни твърдения, които да доведат до заключение за обективна невъзможност на същия да предостави оригинала, което засилвало подозренията и преценката относно автентичността на процесния документ. Обосновал е, че оплакванията на чужденеца за неправилна преценка от страна на органа, издал акта, че по отношение на него не е налице непосредствена опасност за живота на лицето са останали непотвърдени и недоказани, досежно фактите наведени с документа „Известие за уведомяване за задочни решения“. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган, относно множеството констатирани противоречия в твърдените факти и обстоятелства от страна на жалбоподателя. Същият се потвърждавал и не само от изложеното по-горе относно процесния документ, а от всички направени съпоставки относно причината за напускане на страна му за произход, семейното му положение и съпругата и децата му, наличието на близки и роднини в Сирия, различните твърдения относно това къде се намира в момента неговата майка и неговите братя и сестри, както и относно желанието да полага грижа и да осигурява децата си. Констатираните противоречия водели до извод за несъстоятелност на изложените от търсещия закрила чужд гражданин и до несъстоятелност на твърденията му, с извод за съзнателно посочване на неверни данни, които да доказват обстоятелства от съществено значение за производството, с краен целен резултат получаване на международна закрила. Направил е извод и за липса на преследване, което да се характеризира като такова, което да се обосновава на някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. По делото липсвали доказателства жалбоподателят да е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, да е осъждан и да е бил преследван от официалните власти, в т.ч. и по етнически или религиозни причини в Сирия. Не били ангажирани доказателства член на неговото семейство да притежава статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв, съгласно чл. 8, ал. 9 от ЗУБ. Съдът е споделил и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на лицето търсещо защита на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказвало осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. В настоящия случай критериите за преценка степента на насилие, установени от Съда по правата на човека по делото Sufi and Elmi, (Решение от 28 ноември 2011г. по делото Sufi и Elmi [интернет адрес],Application No. 8319/07 и 11449/07) били неотносими. Не били налице и данни в представените справки, въз основа на които да се приеме, че общата ситуация в Сирия е така сериозна, че да причини сама по себе си нарушение на чл. 3 ЕКПЧ при връщането на чужденеца в страната му по произход - решение на ЕСПЧ от 4 юни 2014 г. по дело J & K v Sweden, жалба № 59166/12 - § 55). По тези причини е приел, че е неотносимо основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ към правното положение на лицето. Обосновал е, че са наведени резонни доводи, че не може да се направи обоснован извод, че е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на цялата страна, по смисъла заложен в международното право, при който безогледното насилие в страната достига до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че жалбоподателят поради самият факт на пребиваване, би бил изложен на реална опасност да претърпи лични заплахи. Именно във връзка с нея органът коректно бил приел, че въпреки оценяването на положението в някой части на страната като несигурно и напрегнато, не следва насилието във всички части на държавата да се определя като безогледно. При постановяване на оспореното решение не бил нарушен и принципът „non refoulеment“ (забрана за връщане). Установено било, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът е обсъдил данните за ситуацията в страната по произход от представените справки за актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия и е приел, че не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт на територията на цялата страна, характеризиращ се с безогледно насилие, така, че със самото си присъствие на територията на Сирия молителят да е изложен на заплахи срещу живота или личността, поради което не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут и по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съдът е приел, че не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 ЗУБ.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относими към задължението на съда по чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и релевираните от жалбоподателя аргументи и възражения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт:

1. От фактическа страна съдът е установил, че Aбдулазиз А. Д., от мъжки пол, гражданин на Сирия, роден на [дата]. в [населено място], област Ракка, [заличен текст] по народност, вероизповедание: [заличен текст], семейно положение – разведен, за първи път е подал молба за закрила на 16.08.2024г., която е мотивирал с нежеланието си да бъде мобилизиран от въоръжени групировки и от редовната армия. Посочил е, че в района на гр. Ракка няма присъствие на редовна сирийска армия и той не е получавал лично призовка да се яви като войник. Заявил е обстоятелствата, че не е политически ангажиран и не е имал проблеми с властите в страната и не е бил арестуван, съден или осъждан, както и че не е имал проблеми във връзка с религиозната и етническата му принадлежност.

Председателят на ДАБ при МС, с Решение № 12412 от 29.11.2024 г. е отказал на А. А. Д. предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Решението е обжалвано и потвърдено с Решение № 6346 от 24.02.2025 г. на Административен съд – София-град по адм.д. № 12653/2024г., оставено в сила с Решение № 5143 от 19.05.2025 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 3487/2025г.

С последваща молба за предоставяне на международна закрила от 28.05.2025 г., подадена чрез упълномощен адвокат, А. А. Д. е поискал да му бъде предоставена международна закрила в Република България поради влошената обстановка в Сирия след сваляне на режима на Башар Асад. Същата е преценена за нередовна, като неподадена лично от чужденеца. На основание чл. 30, ал. 2 от АПК сирийският гражданин е уведомен, че има три дни, за да отстрани недостатъците от молбата си и да подаде молба за закрила, подписана и подадена лично от него.

На 02.06.2025 г. А. Д. е депозирал молба до ДАБ за предоставяне на закрила. В нея като основания за търсената закрила посочва нежеланието си да се завърне в страната си по произход - Сирия поради влошената ситуация там. След свалянето на режима на Башар Асад властта в Сирия била взета от движението „Хаят Тахрир аш-Шам", което е бившо подразделение на „Ал Кайда" и тъй като размириците в Сирия продължавали, евентуалното му завръщане в страната би застрашило правото му на живот и на свобода, и би го изложило на риск от тежки посегателства. В подкрепа на заявеното, сирийският гражданин е представил копие на документ с превод на български език наименуван: „Известие за уведомяване за задочни решения“. В документа е записано, че лицето е издирван политик, осъден на десет години затвор и глоба от сто милиона сирийски лири за членството си в партията Баас, лоялността към режима на Асад и разпространение на слухове в социалните медии. Документът е с № 421422 и издател Главно командване на армията и въоръжените сили, Военна съдебна администрация, Военно-съдебен отдел в провинция Дамаск. В същия документ се съдържат данни за издателя на решението – Военен съд в провинция Дамаск – клон за военна сигурност в провинция Дамаск и за номера на постановената присъдата № 754151 от 01.04.2025г. В известието е посочено, че копие от решението е получено от адвокат на осъдения М. А. на 01.04.2025 г.

Последващата молба от 02.06.2025 г. не е допусната до производство за предоставяне на международна закрила, съгласно решение № 24-ОК от 19.06.2025 г. на интервюиращ орган на ДАБ при МС. Решението е обжалвано пред Административен съд – София-град, като с решение № 26475 от 05.08.2025 г. постановено по адм. дело 6787/2025г., съдът е постановил неговата отмяна и е изпратил делото на издателя, за ново разглеждане и произнасяне при изпълнение на задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона.

Последващата молба от 02.06.2025 г. е потвърдена с молба с вх. №ПМЗ-ОК-2309/13.08.2025г. от страна на търсещия закрила.

Образувано е производство за предоставяне на международна закрила, което е разгледано по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ.

На 26.08.2025 г. с оспорващия е проведено интервю в присъствието на преводач. При проведеното първо административно производство пред ДАБ на МС чуждият гражданин е регистриран като женен, като при проведеното лично интервю на 26.08.2025г. е посочил, че се е развел. По - късно е представил оригинал и заверено копие на документ за развод и удостоверение за гражданска регистрация, като в хода на производството е извършена корекция на семейното му положение на „разведен“.

По време на проведеното производство с писмо от Администрацията на Президента на Република България, Председателят на Комисията по предоставяне на убежище е уведомил Председателят на ДАБ, че съгласно молба вх. № 94-07-11-(6)/2025г., сирийският гражданин е подал молба за убежище в Република България, като е изискано чуждият гражданин да бъде регистриран в ДАБ при МС и с него да се проведе необходимото производство за установяване на всички факти от значение за производството за убежище, както и да бъдат представени от страна на ДАБ данни за статута и заверени копия от всички документи за посоченото лице събрани от ДАБ.

А. А. Д. е запознат с документа и е заявил, че оттегля молбата си до Президента на Република България.

С лицето е проведено интервю, отразено в протокол № УП 23646 от 26.08.2025 г., на което търсещият закрила е посочил, че е представил документ за самоличност – копие от сирийска лична карта. Посочил е, че е напуснал Сирия нелегално през август 2024 г., като е минал през Турция, където останал там само два, три дни. Влязъл в страната на 16.08.2024 г. нелегално с камион, в който го качили от гората и слязъл в София. От тогава не е напускал София и територията на страната ни. Тъй като животът му в Сирия е в опасност и му е отказано предоставянето на хуманитарен статут, подал молба за убежище. След като молбата му за закрила е допусната до регистрация, ще оттегли молбата си подадена до президента. Същият декларира, че имал проблеми заради принадлежността си към етническа група в малка, в лека степен, защото градът в които живеел в Сирия е под контрола на кюрдските сили и отношението им към арабите било лошо. Напуснал Сирия, защото кюрдските сили искали от него да се сражава на тяхна страна. Задържали го през август 2024г., за да се присъедини към тях, но успял да избяга и напуснал страната. В Сирия живял в [населено място]. Развел се с първата си съпруга и се оженил повторно за неговата адвокатка, като към момента на интервюто изваждал документи за развод, за да сключи официален граждански брак в България. От първия си брак имал пет деца. Не поддържал връзка с бившата си съпруга от две години и скоро се развел. За развода му съдействал негов адвокат, който той помолил да провери дали е преследван и дали има наказателно производство в Сирия срещу него. Представя копие от документ, съгласно който е осъден на 10 години затвор поради принадлежност към [заличен текст] и тъй като публикувал в медиите неверни неща. Посочил е, че в страната си по произход е преследван, въпреки, че там не е създавал проблеми. Чак когато пристигнал в България получил информация за това, в което го обвиняват. Напуснал страната само, за да не се сражава. Бившата му съпруга и децата му останали в Турция, където ги оставил и тръгнал за България. Чуждият гражданин е посочил, че има основно образование, до 9 клас и е мебелист по професия – дърводелец. Не е членувал в политическа партия или организация в Сирия и не е служил в армията там, като и не е бил член на въоръжена групировка. Не е влизал във взаимоотношения с армията и полицията в Сирия, защото живеел на село и там няма полиция и армия. В държавата му по произход нямал близки, част от тях заминали за Саудитска Арабия, Ливан и Йордания. Допълва, че се е обърнал към посолството на Сирия, за да му издадат паспорт, за да сключи брак. Поискали от него да предостави национален паспорт, поради което му отказали. Адвокатът му помогнал да му издадат такъв от Сирия, който скоро щял да получи. Търсещият закрила е посочил, че за него не е ясно защо е преследван в Сирия, за това разбрал от адвокат, който майка му упълномощила и той й съобщил, че е преследван. Не разполага с оригинал. Неговата майка му изпратила документа на телефона в пдф файл и той го разпечатал. Оригиналът бил в нея и тъй като тя е възрастна не можела да му го изпрати.

На 10.11.2025г. е проведено второ интервю с жалбоподателя, на което същият уведомява органа, че оригиналът на „Известие за уведомяване за задочни решения“ е в Сирия и ако е необходим може да го предаде. Посочил е, че не знае точно у кого се намира, като е възможно да е при адвоката му или при „нашите“. Самият той не знае колко време ще отнеме, тъй като документите за развода му пристигнали за два месеца. Предполага, че три месеца ще му трябват докато пристигнат. Посочва, че за него е невъзможно да се завърне в Сирия, тъй като е търсен от държавата и от неговото племе. В момента нямал близки в Сирия, всички били в Саудитска арабия, като майка му постоянно ходела и се връщала. В Сирия бил търсен, но всички казвали, че не знаят къде е. Иска да остане в България, тъй като се оженил и това е неговата страна.

Към преписката е представен Договор между наемодател А. С. Г. и наемател Т. Л. Х. за наем на имот в гр. София, [жк], [адрес] от 14.05.2025 г., в който като ползватели са посочени: Т. Л. Х. и А. А. Д.. С писмо изх. № УП23646/26.08.2025 г. Началник отдел на „ПМЗ- Овча купел“ – РПЦ – София е поискал от 06 РУ – СДВР да бъде извършена проверка дали съществува посочения адрес и дали собственикът има възражения въпросното лице да получи разрешение за настаняване на посочения от него адрес гр. София, [жк], [адрес]. При извършена проверка видно от Докладна записка е установено, че адресът съществува, но собственикът А. С. Г. при проведен разговор по телефона споделила, че по силата на сключен договор за наем с Т. Л., за срок от 2 години от 14.03.2025 г., имала информация, че имотът ще се ползва от Т., мъжът й и двете й деца. В последствие Т. Х. й казала, че се е разделила със съпруга си и поискала разрешение да се установи на адрес с А. Д.. Към онзи момент Г. нямала претенции към това, но към момента е категорично против лицето А. Д. и сега апартаментът не се обитава, а тя търси нови наематели. В следствие на проверката на търсещия закрила чужд гражданин е отказано да се настани на избрания от него горепосочен адрес.

По преписката е представен друг договор за наем от 09.09.2025 г.сключен между С. Д. и Т. Л. Х. за наем на апартамент на адрес: гр. София, [адрес] с посочен списък с ползватели: А. А. Д..

Лицето е представило и документ за развод в превод на български език, от който е видно, че на 16.03.2025 г. се е развел с предишната си съпруга У. Х., посочено е съдебно решение № 852/990 от 26.07.2025г. Относно него е извършена промяна на статуса му пред ДАБ при МС на „разведен“, с оглед искано от него Удостоверение, от което да е видна промяната на семейното му положение, тъй като имал дата за сключване на граждански брак насрочена за 19.12.2025г.

С процесното решение от 18.12.2025 г. председателят на ДАБ при МС, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т.4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отхвърлил молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

2. Първоинстанционният съд е направил правилен извод от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, постановен е при спазване на процедурата по издаването му. В тази част касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

3. Спорът пред касационната инстанция е в това: Налице ли са предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на кандидата съгласно чл. 8 и чл. 9 ЗУБ?

Разпоредбата на чл. 8 ЗУБ регламентира предпоставките за предоставяне на бежански статут на чужденец, който търси международна закрила, какъвто е и касационния жалбоподател. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието „преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост.

В настоящия случай, обоснован и в съответствие с материалния закон, е изводът на съда, че бежанската история на лицето, търсещо закрила, не разкрива предпоставките по смисъла на цитираните по-горе текстове за предоставяне на бежански статут. За преценката на тези предпоставки, както правилно е прието в обжалваното решение са взети предвид интервютата, проведени с лицето в ДАБ, от които става ясно, че липсват данни за заплахи, отправени към лицето, предизвикващи страх от преследване поради религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че условията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец не са изпълнени.

Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователен доводът, че лицето се опасява да не бъде мобилизирано от някоя от групировките. По повод на това следва да се отбележи, че отбиването на военна служба е задължение на гражданите на всяка една държава и не е основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. По делото не са приложени призовки или други документи доказващи, че лицето е търсено за такава служба. Обосновано с данните по делото първостепенният съд е приел, че е налице и явно противоречие, поради това, че в първото интервю през 2024г. той първо казва, че напуснал Сирия, за да не го мобилизират, като от всички страни искали неговата мобилизация и след това в интервюто е записано, че лично него на са искали да го мобилизират нито редовната армия, нито групировките, нито кюрдските сили или друга групировка. Също така е декларирал, че не е служил в сирийската армия. Следва да се посочи също и, че от представените справки се установява, че настоящият президент на Сирия А. А. Ш. е обявил, че премахва задължителната военна служба и разчита на доброволно набиране на войници. При тези данни нежеланието на лицето да служи в армията е обстоятелство, ирелевантно за търсената закрила по чл. 8 ЗУБ.

Правилни са и изводите на съда относно представеното от чужденеца копие на документ “Известие за уведомяване на задочни решения”. Безспорно този документ не може да се приеме: Той е бил издаден, още на 01.04.2025г., но нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция е представен в оригинал, поради което данните посочени в него остават недоказани.

На следващо място, от страна на първоинстанционния съд са изложили правилни мотиви за наличие на множество противоречиви и несвързани твърдения относно личното положение и представената бежанска история. Безспорно кандидатът е склонен съзнателно да дава неистинска информация, с цел представяне на значими обстоятелства за производството по реда на ЗУБ. Налице е и противоречива информация относно твърденията на А. Д., че в България търси закрила, защото е женен за българска гражданка и иска да живее със съпругата си, като в същото време е представил документ за развод в превод на български език, от който е видно, че на 16.03.2025 г. се е развел със съпругата си У. Х., посочено е съдебно решение 852/990 от 26.07.2025 г. и същевременно твърди, че имал дата за сключване на граждански брак насрочена за 19.12.2025 г.

Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, включително и обстоятелството, че същият не по предвидения ред е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал не по предвидения ред българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му.

Настоящата инстанция споделя и извода на административния съд за отсъствие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на лицето при условията на чл. 9, ал. 1 ЗУБ.

Правилно първоинстанционният съд е обсъдил представените актуални справки за обществено – политическото положение в Сирия и въз основа на тях е направил извод, че в Сирия е настъпила съществена промяна и ситуацията там е овладяна до степен да може приемливо да се живее. При положение, че е установено, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане на смъртни наказания или изтезания и нечовешко, унизително отнасяне, са налице положителни тенденции в развитието на тази страна. Макар и на места да има безредици, то сигурността се стабилизира и това се установява от представените и пред първоинстанционния съд справки от ДАБ, както и в настоящето касационно производство от 13.03.2026 г. и от 15.04.2026 г., в които е посочено, че наистина ситуацията в Сирия се нормализира и макар да са налице някои въоръжени конфликти, те не са повсеместни.

Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанциопнният съд не прави обоснован връзка между твърдяните от него факти и обстоятелства характеризиращи конкретното му местоживеене в Сирия, в което ще бъде върнат и информацията за провинцията Ракка. Видно от доказателствата по делото и от първоинстанционното решение, от ответника са приложени справки на ДАБ, които са обсъдени от първоинстанционния съд. Анализът на обстановката в Сирия, обсъдена в обжалваното съдебно решение съобразно изготвените в хода на административното производство Справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия (вкл. за провинциите Идлиб, Ракка, Хама и Хомс) сочи, че на територията на сирийската държава, макар обстановката да е нестабилна, не съществува въоръжен вътрешен конфликт, придружен от безогледно насилие във всички части на страната.

Съобразно Справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия от 15.04.2026 г., представена пред настоящата инстанция (вкл. за провинцията Ракка) Ракка е относително стабилна и се контролира твърдо от СДС, както и че силно военно присъствие на кюрдските сили предотвратява мащабни офанзиви. Дори да се приеме, че е налице конфликт, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самия факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му.

След анализ на бежанската история на лицето и подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход с оглед справката, съдебният състав обосновано приема, че лицето не е принудено да напусне Сирия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход, което изключва предоставянето на хуманитарен статут. В този смисъл първоинстанционният съд правилно се позовава на съдебна практика на СЕС по дело С – 465/07 и С – 285/12 по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО (приложима и по отношение на Директива 2011/95/ЕС). Тези изводи се подкрепят и от представените пред настоящата касационна инстанция справки за актуалната обществено-политическата и икономическа обстановка в Сирия, според която в страната не е налице въоръжен конфликт и безогледно насилие, които да съставляват реална опасност от тежки посегателства върху правата и сигурността на цивилни лица, а икономическата ситуация, както и сигурността в страната се подобряват, поради което връщането на кандидата в страната по произход, не би било свързано с неблагоприятни последици. В този смисъл са и данните за голям брой сирийски граждани, които се завръщат в родината си. Справката за обществено – политическата обстановка в Сирия е официален писмен документ и се ползва с доказателствена сила, която в случая не се опровергава от останалите доказателства.

Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че не е нарушен и принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет в ЗУБ (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение.

Неоснователни са и доводите за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС. Тази норма предвижда, че при разглеждането на обстоятелството дали молителят има основателно опасение от преследване или дали е изложен на реална опасност от тежки посегателства, или дали има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства в част от държавата на произход в съответствие с параграф 1, държавите-членки вземат под внимание в момента, в който се произнасят по молбата, общите условия в тази част на държавата и личните обстоятелства относно молителя в съответствие с член 4. За тази цел държавите-членки гарантират получаването на точна и актуална информация от съответните източници, като например Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. В случая видно от справката от 13.03.2026 г. данните за наемането на хора от кюрдските отряди са основани на информация, публикувана от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището.

Предвид изложеното, правилно съдът е приел, че положението в Сирия се подобрява и не съществува опасност за А. Д. да се завърне там.

В заключение следва да се посочи, че са законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано от жалбоподателя той да е бил обект на преследване, основано на раса, националност, религия, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и да е изложен на реална опасност от тежко посегателство по смисъла, вложен в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

Предвид гореизложеното, като валидно, допустимо и правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК съставът на Върховния административен съд